Opeth - death whispered a lullaby превод

петък, 11 декември 2009 г.

месец без постове, благодаря че ни следите още
време за превод на Опет както следва:

Там насред пътя светулки мъжделеят
вдън горите где души изгубени се тулят.
А иззад хълма хора се завръщат
и дирят спокойствие духовно.

Спи чедо мое

Из мъглата сенки се прокрадват.
Не се плаши, хвани ме за ръка.
В тъмнината клепки се затварят,
живи погребани в пясъци плаващи.

Спи чедо мое

Заговори ми и светът ще се разпадне
отвори вратата и Луната ще погине.
Целия ти живот, всите спомени,
сънищата те зоват, забрави всичко.

Спи чедо мое...



The Dawn Of The New World

вторник, 27 октомври 2009 г.

За онези, които си мислят че света вечно им е принадлежал

автор: Недислав Стойчев (Tyrael)

The Dawn Of The New World

(Зората на Новия Свят)

 

За пореден път слънцето огря полето, но сега беше различно. За разлика от друг път, тук на това поле, се бяха събрали същества, от близко и далече, от края на света, за да решат проблема си с хората - тези алчни и лъжливи, "болни" чеда. Слънцето хвърляше своята злокобна светлина върху броните на рицарите, чакащи мирно в боен ред, да отприщят гнева си, а от другата страна бяха създанията на "греха" - според хората, но според мен това бяха съшествата на природата. Орки, тролове, гоблини, минотаври бяха дошли да защитят природата си и света си от хората желаещи да преобърнат всичко в пари и суровина, за техните болни надежди и цели. В тези редици се осещаше природната мощ. Нейните създания вече не издъжаха и искаха да се впуснат в боя и да раздадат правосъдие.

Войските чакаха напрежението да вземе превес и да запали фитила на всичко това. Битката между дивото и опитоменото. От редиците на троловете се показа един стар трол, накичен с много амулети, символизиращи неговата сила и мощ. Той заогледа обстановката. Видя желанието на братята му да пролеят кръвта хорска, и се обърна към хората. Тези долни същества, опожарили селото му, в Първата Велика Война, убили приятелите и семейството му, само заради желанието да притежават гората, в която живеели. Глупав и материален народ. Заслужаваха наказание. Трола искаше мъст за тази тяхна постъпка. Те заслужаваха да бъдат наказани за тяхната алчност, високомерие и желание за власт над природата. Той се обърна към армията си - чакаща неговата заповед и воля. Трола нададе рев и започна да реди бойни рими, докато ги редеше, в ума си той подготвяше заклинанието с което искаше да отприщи всичко това. След като свърши в очите му заигра пламъчето на яростта и лудостта. Те бяха готови и той също. Обърна се и видя тези долни същества - гордо изправили се, решени да защитят нещо, което си мислят, че е тяхно.
  - Да ... време е! Дойде и моя час! - мърмореше си шамана.
Внезапно вдигна ръце и в тях почна да се оформя исполинско огнено кълбо. В него той вложи цялата си ярост и желание за отмъщение. Както беше в ръката му, кълбото се стрелна към хората.
 - Хайде братя! Накажете тези псета! Защитете домовете ни! Убийте ги!
Мощен оркски рев разцепи небесата. Земята почна да се тресе от това което се запътваше към хората. Орки - размахващи брадви, тролове с мечове и магии, кентаври с лъкове и арбалети, тръгваха на своя последен поход - да защитят родното. Като гърците пред Ксеркса, природните същества се молеха да победят. Победят ли, последната гора на този свят в която всички те можеха да се отдадът на покой, щеше да е тяхна. Сякаш Рая искаше да накаже демоните за това, че са се разбудили. Слънцето почерня от цялата ярост, която се отприщи в момента когато природата се обърна срещу хората. То остана така през целия ден, докато под него се решаваха съдбите на обитателите на този свят. 

*************************************

Докато на бойното поле се лееше кръв, в гората беше навлязло едно същество, последно по рода си. Последният останал елф. Според някой легенди, появата и изчезването на елфическите родове, вещаело края или началото на дадена ера. Беше останал само един от тях вече - края на тази ера наближаваше. Той беше видял и направил много, знаеше, че краят идва, но не беше сега времето да напусне света. В навечерието на преди битката, той беше говорил с шамана за това, че докато те са на полето, той ще навлезе навътре в гората, да търси Древните. Това бяха съществата, смятани за богове от някои, но за жалост никой не бе навлизал в гората за да се срещне с тях очи в очи. Елфа беше разказал на трола, че навремето преди Древните да се оттеглят, те дали дума, че са готови да помогнат на елфите и нисшите същества. Това беше забравено от много, но елфа го помнеше, защото бе присъствал там и беше видял тези същества. Сега беше моментът тази дума да бъде спазена и елфа отиваше да припомни това на Древните, защото загуби ли армията на полето, гората щеше да бъде погълната от болните амбиции на тези мизерни същества - хората. 

**************************************

Поредното огнено кълбо се стоварваше върху някой войн, напразно решил да тръгне в атака срещу шамана. Той си пазеше физическите сили за после. Шамана сипеше яростта си - кълбо подир кълбо. Наслаждаваше се как хората горят, молейки се за помощ. С всяка топка, той ги проклинаше и си припомняше, как неговото семейство гореше така заради тях.
 - Умирайте! Това заслужавате! Това е вашето наказание! Плячката преди бяхме ние, сега сте вие!

***************************************

  - Проклятие ! - кълнеше елфа пътя по който минаваше и гъстотата на клоните и храстите. Елфа навлизаше все повече и повече навътре. Трябваше да продължи на всяка цена. Отмятайки клон подир клон. Не след дълго, премятайки поредните растителни препяствия, той се озова на място за което беше само чувал. Дълбоко в сърцето на гората се говореше, че има светило - мястото където древните са се оттеглили. Това място било обградено от дървета и имало езерце, най - чистото на света.
 - Тук е! Тук ще се решава съдбата на нашата ера.
Елфа отиде до брега на езерцето, коленичи и почна да говори :
  - О, Древни! Повелители на нашата ера, пазители на природата. Покажете се!
Молбата му прониза тишината в това свято местенце. Втори, трети път, но никои не идваше. Преди да изрече за четвърти път молбата си, тишината беше нарушена от рев - придвиждащ заплаха.

Елфа спря и зачака. Около него от гората почна да се осеща движение, чупене на клечки, клони, газене на храсти. След няколко минути присъствието на Древните се усещаше. Те бяха тук. След като всичко утихна, от гората към езерото излезе елен, но не нормален елен. Това същество беше силно, едро, носещо величие и мъдрост във всяка своя стъпка, рогата му бяха дълги и разклонени, а там където стъпеше растяха цветенца и зеленина. Пристъпвайки с финес, елена се носеше по езерото към елфа. Стигна до елфа, наведе се, усмихна се и продума :
  - Кой си ти, ушати ми другарю. Какво те води насам и какво е намерението ти ?
 - Халдамир, съм аз, господарю. Последния от вида ми и съм тук да ви припомня за едно древно обещание, дадено на нас елфите. Природните същества и аз, имаме нужда от вас.
  - Моля ! - изсмя се силно Древния. - Наистина ли е така? Гордите орки имат нужда от нас, или пък хитрите тролове?
 - Да, господарю. Всички имаме нужда от вас, в този последна битка.
От гората се чу шум. От там изникна второ същество - огромно диво прасе с шипове по гърба,огромни бивни и бели очи.
 - Господарю Раегар, може ли да се намеся? - обърна се прасето към елена.
 - Разбира се Ирет - кимна елена. - Пазителю на гората, присъедини се към разговора.
 - Благодаря! - поклони се прасето. - Помощ искат те. Припомнете си, нима не те ни накараха да се оттеглим, нима не те ни казаха, че нямат нужда от нас ?! А сега изпращат теб, да молиш за помощ ? Трябва ли да се отзовем ние ? - крещеше Ирет.
 - Да, така е господарю Ирет. Те бяха виновни. Те са грешни същества, не осъзнават постъпките си, простете им. Но сега ... всички имаме нужда от вас!
 - Да, помня това наше обещание. Аз ще дойда ... прощавам им ... но не съм сигурен за моите другари тук. Елате приятели ... да обсъдим ... да поемем ли към своя последен поход ? 

******************************

- По дяволите! Губим позиции! - ядосваше се шамана.- Къде е Халдамир? Проклети елфи, винаги говорят с догатки. Каза, че ще е тук нито много рано, нито късно.
Шамана вече беше извадил мечовете си и посичаше хората, както ратайте жънаха житото. Наоколо имаше орки и други негови събратя, даващи всичко от себе си, само и само да убият и последния останал човек на полето.
- Няма да можем да издържим още дълго ! - промърмори един орк от някъде.
Шамана се замисли и се огледа. Орка беше прав. 

Внезапно шамана почувства нечие чуждо присъствие наоколо и се обърна към гората. Земята почна да се тресе от тропота на това което идваше от гората.
Мачкайки дърветата и храстите от гората изкочи Ирет, наежил своите шипове, следван от неговото стадо от диви прасета. Трола спря. Беше изумен. Древните бяха тук. Ирет и останалите древни бяха тук и щяха да помогнат.
- Халдамир е успял все пак ! - изкрещя шамана.
- Хайде деца мои! - ревеше Ирет, а очите му почервеняха от ярост.
След Ирет последваха и други същества - някои чудати, други пък страшни - те излизаха да защитят гората си.
- Но къде е Халдамир?! - изуми се трола.
И получи отговор почти веднага. Най последно беше излязло едно същество. Толкова странен елен шамана не бе виждал досега, а на гърба му беше Халдамир.
- И все пак дойде! - засмя се трола и се запъти към тях. 

**********************************

Хората прииждаха като мравки. Идваха да се борят за своята алчност, мислейки си, че вършат добро. Много от Древните вече бяха срещнали смърта си, стадото на Ирет вече намаляше, а самият той търчеше, със забити в тялото му копия, като обезумял с последни сили, газеше и раздаваше правосъдие. Но хората бяха като демони прииждащи от портите Адови. Не свършваха.
- Якша - обърна се Халдамир към трола.- Имаме ли още войски в резерв някъде ?
- Не - наведе глава Якша. - Всичко е на полето. Краят е близо. Те ще ни победят.
- Трябва да има начин - замисли се Халдамир.
- Да има начин - усмихна се Раегар на дългоушкото. - Ние сме последните от нашия вид. След края ни ще дойде другата ера. Те нямат нужда от нас. Следващата ера ще е тяхната ера. Нека сами се погубят от свойте желания. Та така, Халдамире, с мен ли си? Поне в битка да видим смърта си! - и се усмихна дяволито.
- Прав си, господарю! Няма смисъл от проливането на още кръв! - яхвайки Раегар, Халдамир се настройваше за идните действия.
- Но ... - запелтечи Якша - Как? Защо? Какви ги говорите ? - продължаваше да пелтечи Якша.
- Да, Якша ... Така е. Края на ерата идва ... и ние си отиваме с нея. С нас ли си ?
Нямаше какво повече да губи трола. Краят наистина идваше.
- С вас съм ! - извика Якша и се метна до Халдамир. - Нека в битка заминем, а не от страх да погинем! С вас съм другари!

    Яхнали Раегар, тримата се понесоха в мелето, надавайки последен боен вик с останалите си приятели на полето. Хората като хиени чакаха своята нова плячка. Те не правеха разлика, за тях всичко бе движеща се купчина месо. Нахвърлили се като лешояди върху триото, с копия и брадви прунидуха Раегар да падне покусен. Хората го наказваха за това, че той беше стъпчил част от войската в последния му бяг. Халдамир и Якша паднаха от гърба, при повалянето му . Видяха за последно Раегар, преди хората да му се нахвърлят като глутница кучета, в желание да го убият за да земат част от него като трофей за своя дом.

Трола и елфа настъпваха напред, но внезапно към Халдамир полетя копие, което се заби в сърцето на елфа. Халдамир се строполи на земята и не помръдна повече.
- Не ! - изкрещя трола. - Не и ти другарю.                                                                       Осъзнавайки ситуацията, Якша, свали мечовете си и си каза :
- Време е !
В очите на Якша се появиха сълзи и той почна да премисля последното си заклинание. Заби двата си меча в земята, наведе се, вдигна глава, отвори очи и погледна към труповете на Халдамир и Раегар и се обърна към хората :
- Мрете вие мравки, опитайте болката, вижте ужаса ! - през сълзи говореше трола.
В очите му наместо зеници се появи огънче, което се предаде към мечовете и се скри в земята. Хората се зачудиха какво става. Земята в която бяха забити мечовете започна да пулсира и надига. Пулсираше докато не изригна. Вълни от огън изпепеляваха всичко и всеки, изтривайки следите от случилото се през деня. Изведнъж от изгарящите трупове на елфа и елена се появи странно бяло сияние. Сиянията бавно прераснаха в две сфери, които се сляха и отприщиха ослепителна бяла вълна. 

***********************************

Слънцето грееше над света отново, огрявайки хората и тяхното ежедневие, който не подозираха за това което се беше случило. Мислеха си, че са единствените тук и, че света е техен. Жалки същества.
- Тате, тате какво е ставало тук преди ?  
- Нищо сине ...  обикновенна поляна, непокътната отчовешкаръка.                                           
- А, тате, тук ли мислите да посторите новото село ?           
- Да, сине. Тука ще е. Тази поляна е подходяща. Виж, дори си имаме и гора наблизо... 

 


Дисторшън да има

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

На ви един тежък инструментал  


Отговори на въпроси: допълнение

вторник, 6 октомври 2009 г.

Бяха останали едни въпроси от чичко ви Алу, ей ги

най-добрия начин за mindfuck?
Фикс идея, слушане на чалга с вживяване в текста, дискусия с твърдоглави хора, пътуване в градския транспорт на София. Има и още, но да бъдем тактични

магазин за лайна?
Що не, един си ги продаваше позлатени по 10 долара парчето. Даваха го по новините. Ето начин да стане известен човек

Има ли розови патета?
Да. И правят компания на еднорозите дето ядат дъги и акат пеперудки. Или беше обратното, дъгите ядяха пеперуди и пърдяха еднорози оО
/офтопик: The Chemical Brothers - Not Another Drugstore (Plane Nine Mix)

ами ако изведнъж се оказа мъртъв на 19?
Ще има погребение, много хора в черно и няма да пуснат метъл. Ще е гадно и заради тва.
Ще ни се гавриш отгоре и единственото ти притеснение ще е колко некадърен доктор ще ти прави аутопсията. Жалко че двете егота си заминават с едното тяло. Всъщност, волята на Алу не е доказано колко е силна, току виж го видим в собствено зомби тяло.

Алу, имаш две седмици да действаш по въпроса с материализирането си, ползвай ги разумно.

Най-негативния аспект на човешката природа?
Прекаления егоцентризъм и стремеж към лично удоволствие /иска дописване

Що е то комунизъм?
Не съм го виждал на живо. Питай Мълдъра, той го отбира /и тва

Бай Тошо жив ли е?
Да. Пихме ракия преди малко и каза че за да няма такива келеши като днешните емовци едно време са биели в милицията. Мда

Аграри срещу наркомани?
Едните (реалните) ни хранят нас. Вторите (душевни) аграри имат числено и културно преимущество – покваряват повече хора и не се чувстват виновни от тва. Ако се сбият пак чалгарите ще бият.

Ретро винаги ли значи ретро чалга?
За мен не, за аграрите да. Ретро е красив автомобил на 70 години, ретро е сграда на 300 години ретро е джаз оркестър, ретро са рицарството, морала, честта и идеализирания романтизъм на старите времена в тоя ред на мисли. Ретро отчасти е синоним на нещо красиво, оцеляло през годините и все още красиво и в наши дни. Чалгата се справя с първото само.

Песен на песните?
Тая която ще изсвирим някой ден, може да я наречем TRVE or DIE

Обама срещу Медведев?
Мързи ме да отговоря, лол

Hetfield срещу Азис?
Единия поне свири на китара, другия е циганин – тва им дава съответно 120% кръв и 65% кръв. Има уловка, Азис може да извика махалата по всяко време.

Рунд 1 – азис извива глас за кючек и почва да се кърши старателно Хетфийлд -30%

Хетфийлд извива глас в съзвучие с Азис (Х -5% -> 85%). Азис е същисан и спира да пее. Хетфийлд му лепва цигански шамар (А -23% -> 42% ) и Азо пада на земята. Боен вик с „телефони” изкарва махалата на арената (А +8% -> 50%). Боби турбото стои отстрани и гледа сеир.

До рунд 13 Хетфийлд ги отблъсква полууспешно с рифове от St.Anger докато не му писва и не завира грифа на китарата си в гъза на Азис. Последният явно е доволен от премеждието и дори възстановява кръв (статистика: Х 6%, А +5% ->8.3%)

Момент преди интрото на Nothing Else Matters да е пратило циганите да търсят музикалните си инструменти, отслабвайки Азис до 0.3% влиза Алу с Burning chainsaw tractor и ги убива и двамата.

DEATH IN FIRE (Алу) последвано от FATALITY (казано от Боби Турбото) слага край на спора. Бас държа че не го очаквахте

Извода – внимавайте за Burning chainsaw tractor докато се биете. Предупредени сте

мнение за gangsta nigga?
Хиляди години на робство и подтисничество от страна на бялата раса са довели до тва негрите сами да се вкарват в стереотипа за тях. Черен си, не те мислят за нормален => аре да си престъпник, everybodys doin it. Унд дей ду ит, мо гънс, мо клоус, мо хоус...

Кои са основните музикални стилове?

Дьйет(к)ххххх(к)ххх мьетъл, Имортъл метъл, Хорг(к)хххх метъл, Хеви метъл, Метъл, класическа музика, боса нова, джаз тук там, роцк

Банджо метъл и полка не влизат в графата, свършиха ми символите за основни стилове

Спи ми се чоек :D

поздравления, щом си стигнал до края на тоя пост, можеш да го цитираш в Scavenger hunt и да получиш награда!

Творческа криза?

понеделник, 21 септември 2009 г.

Привет, мили наши читатели, надявам се все още да ни следите
Не, не сме изпаднали в творческа дупка и да, имаме нет (поне някой от тримата), но познайте кое държи блога ни празен?

Кое? (досещате се вече май) ((освен че има нещо нередно след този пост))


Мдааа, просто ни мързи (особено мен). Поне знаете че още сме живи вече и ето ви поредната картинка от нета:


Живи и здрави, честит ден на програмиста и честита първа есен утре
Чао

Think

сряда, 9 септември 2009 г.

I reject your reality and substitute it with my own

понеделник, 7 септември 2009 г.


мда

Представление

сряда, 2 септември 2009 г.

Това което ви предстои да прочетете са първите ми стихове публикувани тук, писани са някъде по пътя между София и Казанлък около трети август тази година. Заповядайте:

ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

Планини чезнат в далечината,
слънце гасне – иде тъмнината.
Луна мястото празно заема,
да наглежда света се наема.

Идват и на помощ шепа звезди,
да помагат – приятели добри.
И искрят ярко като децата,
блестят дорде не дойде зората

Възкачва се отново небесния цар,
щедър пак със слънчевия си дар.
Планините пак се синеят,
птиците песни пойни пеят

Сякаш безкраен кръговрат,
все се гонят сестра и брат.
Не карат се кой да надделее,
единия залязва, другия грее

А долу нейде човече седи
и гледа малките звезди.
Стои и мисли: „Какво изпълнение!
Така е красиво това представление!“

Bulwark of the Amani Empire

четвъртък, 27 август 2009 г.

Огньовете при стените ставаха все по големи. Непристъпната крепост извличаше последните глътки въздух от планината, която я приютяваше. Всъщност все още имаше много време докато битката привърши, но Бакча виждаше края и. Паднеха ли стените, оставаше малко до трона на Зул’Джин и изгарянето на някога великата тролска империя. Елфската армия не можеше да бъде преброена от кулата, на която шаманa стоеше, но той предполагаше поне хиляда войника, ако не брои магьосниците, които изсипваха огън върху троловете срещу тях. Прогорените рани пречеха на тролската кожа да се регенерира и така защитниците намаляваха с огромна бързина.
 Мислейки за това, малко огънче се появи в ръката на Бакча. Той го гледа известо време. Единствено огънят беше останал да подкрепя шаманите от рода Амани. Всички останали стихии им бяха обърнали гръб, поради прогресивно нарастващия инерес към вещерството и използването на сянката като оръжие. Тролските вещери от край време бяха известни като едни от най – способните лечители и познавачи на всички билки в света, но новите опити за овладяване на сянката беше довела до тотално изоставяне на тези традиции и потъването във водовъртежа на търсене на все по голяма сила. Като резултат стихиите останаха глухи за молбите не само на вещерите, но и на шаманите. Една по една, безусловно. Първо беше живота, който отказа да бъде използван в едно с тоталната си противоположност. После водата, земята, и въздуха. Единствено огъня остана, подхранван от постоянното желание на тролските шамани за битка.
 В малката стая влетя Занар с гневна физиономия.
- Падаме! – изкрещя той истерично.
- Знам. – отвърна му кратко Бакча. – Друго?
- Не бъди толкова спокоен! Какво да правим?! – продължаваше да вика воина. Беше облечен в стандартните за офицерите доспехи, изковани от мед и украсени с лица на черепи.
- Спокоен съм, защото още отначало знаех, че това ще се случи. А относно какво ще правим, събери женските, които не са заети със защитата и лекуването, малките и ранените, които могат да се движат сами.
Занар пребледня.
- Нима ще бягаме? – гласът му беше притихнал.
- Да. – изглежда това беше първия път, който офицера беше чувал подобно нещо. В преданията, които би трябвало да представят тролската история, никога не се споменаваше някой да е предлагал подобно нещо. – Не очаквах да ме подкрепиш. – продължи той, гледайки как зениците на другия трол се свиват.
- Никога! Няма да направим подобно нещо! – отново закрещя воина.
- Добре тогава. Рода Амани си отива. – каза Бакча извръщайки поглед към стените. Те едва се държаха пред поредния напън на нападателите да проникнат.
- Не! Ще намерим начин да…
- Да спрем елфите? – шамана се обърна пак към събеседника си. – Мечтаеш ли или наистина мислиш, че е възможно?
Офицера остана безмълвен след последното изречение. Явно беше осъзнал безизходицата, в която крепостта се намираше. 
- Защо тогава стоиш тук? – извика той най-накрая намерил аргумент. – Не трябва ли да правиш всичко възможно, за да я спасиш?
- Безсмислено е, нямам пълната си сила, пък дори и с нея не бих могъл да направя много, за да ги спра. – отвърна спокойно другия. – Но си прав. – трола се изправи и се обърна изцяло към боеца. - Трябва да направя нещо. Ще ми помогнеш ли или ще стоиш тук?
След кратко колебание офицера се намуси и кимна. Разбраха се да се чакат на една от пролуките в стената, която водеше на изток. Там ловуваха едно време троловете, преди столицата да се разрасне и да се използват полетата, до които стигаше, заради повечето дивеч.
 Докато воина слизаше по стълбите, шамана хвърли последен поглед назад, към стените. И видя че те вече не спираха ордата. Елфите бяха проникнали. Нямаха много време. Бакча се дръпна от прозореца и отиде до източната стена. Огромния щит, който висеше там изглеждаше прашясал. Не го беше използвал от незнайни времена. Май даже никога. Надяваше се все още да може. Бавно го свали от стената и го огледа. Имаше много орнаменти, със задължителните за троловете черепи. Помнеше как го получи от миналия шаман на предишното му отделно племе, преди Зул’джин да дойде и да го присъедини към разрастващата се империя. Тогава Бакча се чудеше за какво ще му трябва, тъй като го беше заслужил повече с използването на две оръжия и умението му да ги подсилва със стихии и стария шаман беше казал „С мъдростта ще дойде и нуждата да го ползваш.” Все още не можеше да определи какво значат тези думи, но сега усещаше, че времето да го използва е дошло.
 Елфите проникваха все по-бързо. Занар беше успял да събере голяма група от малки и женски на уреченото място, както и четирима обикновени воини. Всеки l6;т тях носеше малки брадвички за мятане на кръста си, а на гърба големи брадви за да си проправят път нагоре. Те гледаха с някакво презрение шамана. Явно не одобряваха напълно това което правят, но изглежда бяха готови да изпълнят този дълг. Това силно нараняваше честта им, тъй като бяха далече от битката. Но в момента оцеляването на клана беше много по-ценно от гордостта им. Няколко стрели прелетяха от по-ниските нива. Офицера даде знак за тръгване. Той, Бакча и останалите воини направиха полукръг около изтеглящото се население и се оглеждаха за неканени гости. Като по покана двама елфа се изкачиха по стълбите в търсене на оцелели и видяха евакуацията. Моментално се чу вик от двамата, преди да бъдат разсечени от войниците ескорт. Сигнала обаче беше даден и скоро щеше да пристигне по-голяма група. Занар каза нещо на един от воините, който кимна със странно изражение и започна да си пробива път между напускащите града цивилни. Явно щеше да бъде водач за групата. Офицера от своя страна се затича към една къща в близост и изкърти някакъв претруфен герб от стената. Бакча нямаше идея как подобно украшение може да послужи като щит на опитния военен, но следващия порой от стрели му показа, че това не е проблем. Част от стрелите стигнаха цивилните и убиха някои от тях. Останалите видимо се забързаха и строя изглеждаше на път да изчезне. Занар се разкрещя и подредбата беше възстановена. Нови стрели, нови жертви. Последните бежанци се бяха измъкнали, когато пристигнаха въоръжени с мечове елфи. Бяха малка група – около десетина, но един от войниците, който се нахвърли безрасъдно върху тях, беше повален още при пристигането им. Малкия отряд бързо се насочи към входа и към застаналите пред него защитници. Занар нареди да се изтеглят от външната страна, но всички вече се бяха насочили натам. Прохода беше достатъчно голям за най-много два трола, или в този случай три елфа. Първите пристъпили не оцеляха дълго. Втората група имаше щитове, които ги запазиха от първия удар и им позволиха да контраатакуват. Още един от войниците падна, неспособен да се защити. Бакча, офицера и единствения друг останал войник бяха принудени да отстъпят назад, сражавайки l9;е с по един елф. Отзад дойде и третата група, но все още не можеха да излезнат от прохода. Когато втората група елфи падна, и те навлязоха на открито се чу вик и елфите се разбягаха встрани. През образувалия се тунел прелетя огнено кълбо и се заби в лицето на единствения останал трол от групата на Занар. Офицера пребледня при вида на магьосника, подготвящ следващата си магия. Отдръпналите се елфи подновиха атаката си, но бързо бяха отблъснати. Второ огнено кълбо се заби в щита на Бакча, разпръсвайки огън наоколо. Брадвата на Занар полетя през все още не затворения тунел от войници и се заби в черепа на магьосника. Веднага след това порой стрели го свари неподготвен и той падна мъртъв на земята. Единствено Бакча остана, а през прохода минаваше нова група от три елфа. Този по средата пламна преди да стигне края на коридора. Другите двама го оставиха и се засилиха към останалия трол, покривани от порой стрели. Беше безизходна ситуация. Една стрела прониза лявото рамо на Бакча. Той заби щита си в земята и помоли огъня за една последна услуга. Мечовете на двата елфа пронизаха гърлото му. Започна да се свлича към земята. За последните няколко секунди живот милиони мисли преминаха през обърканата му глава. Ето че той умираше. Нещо му подсказваше, че щеше да се стигне дотук, още от първия момент, в който прие предложението на Зул’Джин. Защо ли не се спря тогава? Защо не послуша интуицията си? Може би беше заслепен от мечтите, които всеки трол таеше в себе си – да бъдат велика раса. Заслепен, точно както всички останали вождове, чиито мечти щяха да бъдат изравнени със земята. Заради арогантността на един.
 И ето сега той умираше. Далеч от родната си земя, която трябваше да напусне, за да се присъедини към разрастващата се крепост на империята. Биейки се за чужди идеали, защитавайки чужди интереси. Въпреки това за един малък момент шамана беше видял това, което искаше – тролските племена обединени, около една обща цел. Могъщи, непреклонни, велики. За един кратък момент. Като този, докато издишаше за последно. Елфските войници подминаха трупа му с намерение да преследват бегълците. Огнена вълна изригна от забития в земята щит, изпепелявайки елфите и стволовете на дърветата наоколо. Огромните дървета поддадоха и се стовариха върху прохода, все още обгърнати в пламъци. Елфите едва ли щяха да могат да преминат през него, поне до няколко часа. Напълно достатъчно време напусналите града да се отдалечат достатъчно от oгньовете, които бушуваха в него. Трупът на Бакча тлееше бавно, затрупан под дървесата.

***

Уф, уоу фенфик... признавам, ударих дъното "и смело дълбая надолу"(ripoff). Дано все пак някой намери нещо хубаво в него. Който намери някви грешки все пак да се обади да се помъча да ги поправя.

ALU-view pt.2

вторник, 11 август 2009 г.

ALU : 13. Your music?
M3_ : музика с ясен, смислен, добър ритъм, мелодични китари, по възможност и с добър текст
музика която да ти даде енергия, да те замисли или да те отпусне
(даже и джаз Оо!)

ALU : 14. Гьоте е казал че умния човек и в тоалетната ще намери с какво да се наяде. Аз съм тъп, та кажи ми какво може да е това?
M3_ :
плъхове, четката за тоалетната, при нужда от белтъчини - с хлебарки
мухъла не знам колко е ядивен, а за лайната - няма да ти ги препоръчам :D
поне вода от кенефа може да пие да не умре от жажда
ама след като вече подводниците са напуснали дока

ALU : 15. Какво е да си на 20 (за тия дето няма да го доживеем)
M3_ :
да се осъзнаеш като по-зрял човек, да се приемеш малко по-сериозно и в по-цялостен смисъл
тва ми е най-якото лято досега
иначе дните си текат еднакво бързо
не знам човек, за мен лично промяната е и голяма и малка, но пак съм си същия

ALU : 16. Превозно моторно средство? Предпочитания?
M3_ :
автомобил за лична употреба, автомобил/микробус/влак за продължителни преходи с приятели, за марка автомобил - БМВ, 4 врати задължително
и за квото има пари - тва ше се кара :D, на първо време и трабант ме устройва
искам да пилотирам някой ден, но времето ще покаже

ALU : 17. Най-епичното нещо за което се сещаш?
M3_ :
да пребориш себе си


ALU : 18. Най-епичния fail?/провал/
M3_ :
това да ти се разбие света от нещастна любов и да не можеш да го преодолееш, в стил наркоманска зависимост
ALU : ok,I'm epicfailing atm :D

ALU : 19.Пред кого отговаряш, момко?
M3_ :
пред алтер-егото на познат, пред своята съвест и пред другите

ALU : 20. Имаше ли полза от интервюто?
M3_ :
общо взето да, после ще си анализирам отговорите

Към съблогъра ми: ся доволен ли си :D :D

I'm with stupid

вторник, 4 август 2009 г.

Явно създателя на тоя блог е изпуснал една основна концепция във воденето на интервю. Интервютата трябва да се съдържат в блога на ПИТАЩИЯ, а не на ПИТАНИЯ. Защото принципно не ПИТАНИЯ СЕ МОЛИ ЗА ИНТЕРВЮ, а ПИТАЩИЯ! Защото принципно ПИТАНИТЕ СА ИНТЕРЕСНИ ЛИЧНОСТИ(което не може да се каже в съответния случай) и ПИТАЩИЯ ИМА ГОЛЯМ ИНТЕРЕС ЗА НЯКОИ ВЪПРОСИ!

Но както и да е, да го играем по твоя начин -_-


D-r ALU:1. Koi si ti,momko?
HellMessenger: Аз, дядовото, съм Георги под прякор Муера, за да мога да бъда по-лесно различаван от стадото овце, което представляват останалите с това име, в частност и човека с който се опитваме да поддържаме блога му.

D-r ALU: 2. Za kakvo se bori6?
HellMessenger: Боря се за много неща. Пари, шоколад, биръ, храна, безсмъртие. Ти какво предлагаш?
А, да, и за съвършенство, ама това е малко непостижимо.

D-r ALU: 3. a ako ti dam samo edna analna sve6ti4ka i paket4e stafidi kak 6te se prebori6 za goreizbroenite ideqli?
D-r ALU: (oto4ni s podrobnosti)
HellMessenger: хм, да видим...
За пари лесно. Отивам в банката и казвам "Дайте ми всичко което имате, иначе ще ви завра стафидите в правото черво, а свещичката в носа, след като я употреби пребитата охрана"
За шоколад. Ами не виждам друго освен свещичката да бъде оцветена в кафяво (let your imagination guess how) и после стафидите да се имплантират в нея чрез иновативна пластична хирургия.
За биръ. копирайте това за пари, само че сложете продавач.
За безсмъртие. Ще си изпиша името със стафиди във свещичката и ще я облицовам в кристал. Така ще остана в сърцата на хората като най големия идиот на света.
За съвършенство. Не. Просто НЕ.

D-r ALU: 4. Is you or is you not TRVE?
HellMessenger: I was, I am and I will be more TRVE than Immortal. Ъгх, не, това е богохулство по-TRVE от Immortal няма. Да го заменим с по-TRVE от Бандата на Пецко.
D-r ALU: togava,kakvo e TRVE za teb?
HellMessenger: ТRVE is to be able to bend the fabric of the universe to your command. Също така друга алтернатива да си TRVE е да си пълен идиот и да изглеждаш AWESOME докато го правиш

D-r ALU: 5.ekzistencialen vypros ot koito moje da se razbere mnogo za sy6tnostta ti - Kibap4e ili kiufte? Za6to (obosnovano)
HellMessenger: И двете съкват всъщност. Не са направени от пилешко => не са достатъчно велики => съкват. Математиката каза своята тежка дума. Но с цел да ти отговоря по-добре на въпроса ще кажа кюфтето. Кебапчето е по- фейл защото го правят повече по панаирите
D-r ALU: osyznava6 4e v kiufteto slagat hlqb?
HellMessenger: да, хляба е хубаво нещо

D-r ALU: 6. Rape?
HellMessenger: yeah, if they don't struggle its no fun. Последното не важи за труповете. they are always fun ^_^

D-r ALU: 7. Ne6to koeto tormozi liubopitstvoto mi - kato lohnes i ieti - vsi4ki govorqt za nego,no nikoi ne znae dali go ima - ima li devstveni momi4eta?
HellMessenger: Разбира се че има. Това че са на 1 месец не означава, че не са девствени.

D-r ALU: 8. Ist blackmetal krieg?
HellMessenger: Да, Nargoroth недвусмислено се изказаха по този въпрос, кой съм аз да споря с тях? Освен това често в блек метъла се чуват калашници, което е очевидния признак на война. Биха могли да постигнат по-добър ритъм though.

D-r ALU
: 9. Ako ima6e 7 minuti i 39 sekundi jivot i 18 levakakvo bi napravil?
HellMessenger: 18 лева, доста пари... хм..... щях да си купя запалка и колкото ми стигнат парите бензин в туба, бих застанал на центъра и бих се изгорил и умрял точно 3 секунди преди предполагаемата ми друга смърт. TEH FATE HAS NO POWER OVER ME!

D-r ALU: 10. Death in.........?
HellMessenger: FIRE! TRRRRRRRRRRRRRRRRT T T! And Icecream ^_^
HellMessenger offtopic: Demon Hunter - Turn your Back And Run

D-r ALU: 11. Religion or the lack of it?
D-r ALU offtopic: Dying fetus-homicial retribution
HellMessenger: Религия или не... хм.... ами по добре да има няк'ва там скалъпена. Така ще имам възможност да се гавря на хората които прибягват към нея, с надежда тя да ги спаси и да им осигури бесмъртен живот или нещо друго, което те си мислят че може да бъде постигнато толкова лесно. They deserve to be misled.

D-r ALU: 12. Kakvo bi te napravilo 6tastliv (except virgin rape while eating chocollate and drinking beer in a cold norwegian forest,listening to metal)
HellMessenger: Щастлив - да знам че има смисъл в бъдещето. Което може да се осъществи с много смърти. Много, много, много смърти. А после много rape. ^_^ И после шоколад, бира и TRVE норвежки поп.
Наистина щастлив - няма да казвам, защото ще си разваля имиджа :D

D-r ALU: 13. Your music?
HellMessenger: Лили Иванова основно. И покрай това разни мелодет банди, ама те не могат да се доближат до величието на киборга. Да, Лили Иванова е киборг.
D-r ALU: syglasen sym,tq e ma6ina

D-r ALU: 14. Giote e kazal 4e umniq 4ovek i v toaletnata 6te nameri s kakvo da se naqde. Az sym typ,ta kaji mi kakvo moje da e tova?
HellMessenger: Тоалетна хартия, мазилка, фугираща смес, стъкло, керамика, пластмаса и всякакви такива подръчни материали. Ако имаш късмет може да си намериш и паяк за мезе.

D-r ALU: 15. Kakvo e da si na 20? (za tiq deto nqma da go dojiveem)
HellMessenger: Аз все още мога да заявя, че съм тийнейджър. 19. Не знам за 20-те години, но адаша изглежда се справя добре, въпреки че скоро ги навърши. Питайте него.

D-r ALU: 16. Prevozno motorno sredstvo? Predpo4itaniq?
HellMessenger: Черен трабант с двигател на Лада Нива или на нещо мощно
D-r ALU: (TRVE!)

D-r ALU: 17. Nai-epi4noto ne6to,za koeto se se6ta6?
HellMessenger: Teh fat guy from Immortal and his gutguard.

D-r ALU: 18. Nai-epi4niq fail?
HellMessenger: Бившия вокал на Gorgoroth e гей. И е направил модна линия от розови рокли ( ти си ми го казвал)

D-r ALU: 19. Pred koi otgovarq6,momko?
HellMessenger: За момента пред себе си и пред хората които са били така глупави да ми се доверят, очаквайки да направя нещо, което да е полу успешно. За по нататъка не знам, може да отговарям и пред още някой.

HellMessenger
offtopic: Lamb of God - Bloodletting
D-r ALU offtopic: Bloodbath - Omnious bloodvomit

D-r ALU
: 20. Ima6e li polza ot interview-to?
HellMessenger: Да, научих много за себе си и за света в който живея. Мисля най скоро да излезна навън и да споделя тези знания със всички останали божи деца, обитаващи този рай който наричаме земя. После мисля да си бия 5 дози метадон и да се усмихна на слънцето ^_^

А, и освен това. Малко професионализъм в оформлението на интервюто няма да ти навреди... не се измъквай просто с копиране на лог от скайп...

Интервю с АЛУ (част 1)

четвъртък, 30 юли 2009 г.

Това е част първа от импровизираното интервю, създадено съвместно с Алу - има линк към блога му вдясно - в мрачната нощ на 27.7.2009г

[21:51:13]ALU : не съм мислил въпроси, така че
ще е фристайл фъкшит

[21:53:31]ALU : 1.Момко, кой си ти?
[21:55:20]M3_ : Георги Костадинов на 20 години
...
[21:56:26]M3_ : ся дай простотията

[21:56:42]ALU : 2. За какво се бориш?
M3_: За студена Бира, топла скара, вкусна храна, евтин бензин, хубави жени
(няам идея кво още, тряа ми бира)
сетих се!
ДА КУПЯ ЗАВОДА НА ЗАГОРКА!
и да свиря в група някой ден

[22:00:58]ALU : 3. А ако ти дам само една анална свещичка и пакетче стафиди как ще се пребориш за гореизброените идеали? (уточни с подробности)[22:02:33]M3_ : ще заплаша министъра с аналната свещичка, ще получа благоразположението на държавата откъм финанси (все пак колко мога да изхарча ве), ще прехвърля завода на мое име, а жените са си хубави и без моята намеса

и ще ползваме стафидите за мезе с групата
(отиам да фърля кофите, гърр)

[22:03:24]ALU : Не те ли притеснява това че министъра след свещичката ще бълне струя лайна към теб? Тогава какво?
M3_ : ще претендирам че свещичката е капсула за отслабване която съм му дал, с дистанционно управление, съдържаща цианид
и само аз мога да я контролирам
а за лайната - няма да му я навирам анално
и има кофи/други хора по които да се сере
или обществени кенефи- човека е на положение все пак

[22:11:54]ALU : 4.Is you not or is you TRVE?
M3_ : по убеждения съм, по практика почти
а доказателства има ли :D /тестове/

[22:13:33]ALU : 5. A какво тогава e TRVE за теб?
M3_ : Да държиш на приятелите си, да си отстояваш позицията, да можеш да реагираш адекватно и някъв друг общ стъф. Да слушаш метъл, много метъл или поне светогледа ти да е достатъчно отворен за да приеме и метъл подобаващо
[22:14:58]M3_ : да си държиш на думата също

[22:15:26]ALU : 5.Екзистенциален въпрос от който може да се разбере много за същността ти – Кебапче или кюфте? Защо (обосновано)
M3_ : хм, екзистенциален наистина
Предпочитам кюфтето - има разнообразие и по-хубав вкус, кебапчето си е кебапче и само зависи колко е прегоряло и колко от каймата е истинска :D
и подправките за кюфте са по-яки
M3_ офтопик: (имам си трве перце бтв, да е жив и здрав Стефан)

[22:28:31]ALU : 6.Rape?
[22:28:44]М3_ : невър, ю туистид доктор!

[22:29:03]ALU : Awwww.... you broke my heart. 7. Нещо което тормози любопитството ми – като Лох Нес и Йети – всички говорят за него, ама никой не го е виждал – Има ли девствени момичета?
M3_ : да, ама едни чичковци се грижат и за тях - Ин педобеър дей тръст!

[22:32:10]ALU : 8. Ist blackmetal krieg? (Блекметъла война ли е)
M3_ : Я! Барабани срещу китари, вокал срещу тях - спечелилият - тоя дето им събира пистите в завършен продукт
забравих - и срещу едни религииозни сгради е :D
[22:34:47]M3_ офтопик: in cold, ceremonial perfections the flames rise, to teh heavens!!!

[22:35:51]ALU : 9. Ако имаше 7 минути и 39 секунди живот и 18 лева какво би направил?
ще чуя някоя любима песен на флеймс, ще напиша някво завещание
ще звънна на любимите си хора
и ще се хиля много ако часовника забие
(сериозно - не мога да измисля кво бих направил)

[22:40:01]ALU : 10. Death in........?
M3_ : газова камера (фор джипсис)
M3_ : иначе ин файър/глори/онър

[22:43:19]ALU : 11. Religion or the lack of it? (Религия или без нея)
M3_ : скип, или не е възможен?
ALU : не е възможен, просто кажи какво мислиш за религиите като цяло
ALU : не си длъжен да обясняваш дали вярваш или не
M3_ : дават някакви морални насоки на хората, макар че ги карат и да правят разнообразни неща щото някъде пишело така, или някой прочел еди коя си книга по този начин
донякъде за, но не твърдо, който иска да си вярва, аз съм някъде по средата

[22:47:50]ALU : 12.Какво би те направило истински щастлив?
[22:48:23]M3_ : само едно ли? [22:49:27] ALU : като цяло
[22:50:26]M3_ : щастието в очите на близките ми хора, дълго жадуваният успех и намирането на смисъла в живота

очаквайте втората част в скоро време
ре: взета бележка, лек едит за по-добро четене

Разходката

неделя, 19 юли 2009 г.

Беше тъмна, почти непрогледна нощ. Звезди нямаше, само едно огромно жълто сияние размито от ефирните облаци даваше своята разсеяна светлина. Лек ветрец полюшваше клоните и техните листа, тихият им шепот напомняше ромоленето на малка рекичка. Само нощните създания нарушаваха идилията на мрачната нощ.

Една тъмна фигура се придвижваше през гората като заблудена сянка в подземния свят на Хадес. Следеше утъпканата пътека с крака, защото очите му не му помагаха много в мрака. Дърветата с мощните си корони скриваха и малкото светлина от забулената луна. Беше почти сам в гората, само с мислите и музиката в слушалките си. Чуваше любима песен, дори си припяваше: “I am a man who walks alone, and when I’m walking a dark road...” докато вървеше. И вървеше, без да знае накъде отива, нито защо. Дивото го беше повикало, а и обичаше да се скита. Черпеше вдъхновение от гората, едно наглед обикновено, но мистично място. Продължаваше да се лута из сенките, когато реши да усети напълно атмосферата наоколо.

Спря плеъра на пауза, свали слушалките и се заслуша в красотата на нощния покой. Полюбува му се, докато не чу това от което се боеше... Глутница вълци извисяваха своя глас към пълната луна. Изплаши се за момент, но след третия вой осъзна че вълците вият доста далеч от него. Сложи отново слушалките, върна се назад в мислите си и обратно към песента която беше спрял, продължи в своята посока. Погледна часовника, бяха изминали едва 10 минути, а му се струваше че са минали часове откакто беше чул вълчия вой. Вървеше в неизвестността на гората и изведнъж видя две жълти очи да го наблюдават.

Видя как го приближават, бавно и внимателно взрени в него, усети как адреналина започва да подготвя тялото му за спасяващо бягство. Сърцето му биеше като лудо, погледът на това създание сякаш можеше да парализира. Луната бе разкъсала ефирните завеси за миг, и даде светлина на заблудения човек. Един от лъчите и освети през дупката в короните на дърветата едно черно създание, което го приближаваше бавно и внимателно.

То се приближаваше все повече и повече, когато съзря че това не е вълк, а овчарско куче излязло също както него на свобода за кратко. Страховете му бяха напразни, макар и двамата да се бяха уплашили един от друг. Кучето се завъртя около него, подуши го, усети че човекът няма да му навреди и замаха весело с опашка. Явно и двамата бяха решили че толкова свобода им е излишна и кучето пое по пътя си към къщи, човекът го последва. Кучето го заведе на една поляна близо до фермата където пазеше овцете, сбогуваха се и той остана да пренощува под откритото небе. Видя две разпиляни бали сено близо до фермата, сбра ги като постеля и легна на земята.

Загледа се в луната, едно студено тяло, без собствена светлина което озаряваше тъмнината на нощта заедно с милионите звезди, които макар и да имаха своя светлина едва ли щяха да огреят земта така силно както го правеше тя. Унесен в мислите си заспа. Сънува как вълците го гонят и кучето го спасява. Събуди го Слънцето с живите си лъчи, чу блеенето на овцете и реши че бе и неговото време да се върне при стадото си. Макар и за малко...

Познавам Жетваря...

събота, 27 юни 2009 г.

Превод на Machinae Supremacy - I know the Reaper

Познавам Жетваря

Не винаги е весело
Да видиш края
Живота е малко страшен
Когато те изоставят
И загубиш обичаните

Знаеш че ти си следващият
И вече не те е грижа да идеш в нищото

И ги държиш живи
(в съзнанието си)
Казвам ти, познавам Жетваря
Няма светлина и вечен живот
(да, казвам ви)
Казвам ви, познавам го

Най-сладката лъжа
Тази за вечния живот
Никой не иска да погине
Но и нас чака, затова мълчим
И не разбираме
Че няма нужда от страх
Живеем в сърцата и умовете
На близките, които ни обичат и са тук

И ги държиш живи
(в главата си)
Казвам ти, познавам Жетваря
Няма тунел и вечен живот
(да, това казвам)
Познавам Жетваря

Всички други
вече Го познават

И се държиш жив
(в съзнанието си)
Не искаш да го познаваш
(като всички други)
Няма светлина и вечен живот
(да, казвах го)
Познавам Жетваря



П.с. Нарочно съм оставил Жетваря вместо Смъртта
П.с.2 на 28.6 се навършва една година от смъртта на баба Йовка, почивай в мир бабо...

Скара, Бира и още един изпит

петък, 26 юни 2009 г.

Здравейте мили наши читатели,
чувствам се длъжен да ви споделя как върви сесията при мен, адаша ако изръси неговите постижения ще редактирам поста, та:

От изпитите дотук взех тези:
Математически увод в програмирането - 4
Основи на информационните системи - 5.5
Математически анализ част 2 - 3

Остава ми изпита по Програмиране, структури, данни, файлове и обекти (ПСДФО или по факултетному АСДФ) който е на 30.06.2009 от 9:00
Изпита се състои в 2 етапа - теория, анализиране на парчета код с грешки в тях или проследяване на изпълнението на дадена програма + евентуално дописването и.
Вторият етап е писането на решения на 2/3 задачи, описвайки кода на програмата на хартия. Първия изпит също е върху хартия.

За есента остават: Основи на програмирането и Анализ 1, взема ли ПСДФО1 минавам втори курс ^^

Тва беше, благодаря за вниманието

П.с. много комари в тоя Южен парк бе!

Oki Kuma's

петък, 19 юни 2009 г.

Още един цитат от Machinae Supremacy

I refuse to fail, to kneel or bow
No power in the 'verse can stop me now
Leading me towards the dawn of day
The stars above illuminate my way

Не ще се предам, не ще коленича или склоня глава
Нищо на този свят не може да ме спре сега
Устремен към зората на деня
По пътя огрян от звездна светлина



Здравей сесия, здравей здравей!

понеделник, 15 юни 2009 г.


Здравейте мили ми читатели, лятото чука на вратата, а сесията направо влезе с нея.

Докато третия Жоро почти привърши с нея, с hellmessenger-а тепърва почваме да се пържим в учебните огньове, докато не излезем препечени и закоравели като типични представители на ФМИ - (които нито от математика, нито от алкохол се боят).

Да знаете, Парето и Лагранж ще ви спасят гъза ако учите икономика! И идеята за два изпита в последователни дни я подкрепям с няколко ръце също. Особено когато една колежка има 2 изпита и едно контролно в рамките на 5 часа - да живее Факултетъ! (нищо че сесията започва днес и е до 11-ти юли)

Пожелайте ни късмет да ги минем гадните предмети като Анализ 2 във всичките му форми, а по по-леките да минем по-човешки и без много заяждания.

И яжте повече таратор тва лято, не трябва се обезводнявате или да губите едно от най-култовите български ястия. И пийте Бира, на сянка, щото е яко!

Цитат

неделя, 7 юни 2009 г.

Една част от песен, която успя да ме зариби по Machinae Supremacy - има смисъл и в песента е супер нареждаща точно тая част. Дано не съм дотегнал на всички с постоянното си пропагандиране на тея хора, ама творчеството им си струва. На темата:

Do you fear that It's no use, that if you fight you'll only lose what little you have?
Or don't you know enough to be afraid?
So this is what you choose? Fucking silence and abuse? No R 4 U!
Just go back to sleep and die a tool!!!

Страхуваш ли се че няма смисъл,
че ако се бориш само ще загубиш и малкото което имаш?
Или не знаеш достатъчно, че да се боиш?
Това ли избираш? Шибано мълчание и гаври?   Нека те сгазят тогава!/Не става така!/ А сега се върни в леглото и умри, марионетко...



Edge and Pearl video

Нека намеся и политика

петък, 5 юни 2009 г.

Кефя се на информационното затъмнение което си спретват отделните партии и това че не намерих и един сайт, в който да си изложат целите всички партии. Изключвам един европейски който ме разпитваше кое колко подкрепям (като обществени въпроси) и ми даде приблизителна препоръка за кой да гласувам по тези критерии.

Сега на темата заради която пиша - 

"Двама за гъби, един до урните, е заглавие от "Стандарт". Прогнозата на НЦИОМ е, че на вота за Европейски парламент избирателната активност ще бъде между 28 и 32 на сто. 

Това означава, че ще гласуват около 2 млн. от имащите право на глас. За спечелване на един мандат ще бъдат необходими около 117 000 действителни гласа. "

цитирам от тук

Ще повторя много чужди реплики досега - гласувайте мама му, ако Бирената партия има кандидат - гласувайте за него. Пак нова година със стари муцуни и съмнителни дела планирани за родината ни напред във времето. Освен това на избори е нужна поне 50% избирателна активност за да са валидни по дяволите! (лично мнение)

И другото потресаващо:

"Заплатите на 400 000 бюджетни служители да бъдат замразени на сегашното равнище. Възнагражденията на министрите, заместниците им, на членовете на политическите кабинети, на областните и заместник областните управители, на шефовете на агенции да се намалят с 15%. 

Да се свият всички разходи на администрацията, да се сложи лимит на телефони и коли и да спрат всякакви излишни харчове.
....

Мерките може да доведат до икономии в бюджета от 500 млн. лева до края на годината."

Пак от там

1/20-та от населението, даже и повече се издържа от данъците на всички - красота

Тва беше, днес и утре ще си блъскам главата за кой да гласувам, но ще гласувам и ще опитам да не е за шибаняците които са като едно затворено общество и не приемат нови хора вътре или ги тикат супер назад в листите. И ЗА КАКВО Е ПО ПАРТИИ ПО ДЯВОЛИТЕ?! Тези хора представят България, не партиите си!

Гласувайте и вие, току виж променим нещо...

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ!!!

неделя, 31 май 2009 г.

ДОЖИВЯХТЕ, ДА ДОЖИВЯХТЕ!!!1111едноедно111единайсе!!

Приемам и нова порция въпроси :D А сега за всички:

ОТГОВОРИТЕЕЕЕЕ на

Въпросите на Мълдър:

1. NEED MOAR DESU?
Сигурно, MOAR IZ MOAR!
2. NEED MOAR RAPE? – по Бай Тошово време за такива работи биели в полицията, ама май и други работи са правили
3. What is the cancer that is killing /b/? – нямам никаква идея, 5 chan да си гледа работата
4. Да кажа ли на всички когато построя ядрена бомба 1000 пъти по-силна от Цар Бомба на Руснаците, която ще успее да наебе тектониката на Земята?

Първо – едва ли ще я направиш чак толкова стабилна, второ ако я построиш, трябва да я скриеш от шпионските самолети на добрите големи батковци. Трето – за къв чеп ти е тва. Четвърто: да, и можеш да постигнеш божествен статус сред простосмъртните: човека, който държи Русия в страх от наебаване на тектониката на Земята.

5. Love advices... ;[
Error 404 – no experience found
някой ден ако ги открия за мен ще ги споделя


6. In Flames or In Mazut?
In Metal! Тва е истината

7. Великото дело за просвещаване на глупавата младеж, която не цени величието на Мусаката?
Пълно игнориране – да стоят непросветени, повече мусака за мен – МУАХАХАХАХА!

8. Как ще градим здрав комунизъм?
Когато Бай Тошо стане от гроба и се ръкува с теб ще изясним плана. Мога да те свържа с адаша, да го замислите много.

Д-р АЛУ

1.Има ли останали свесни моми?
Да, ама или са заети, или имаш късмет да ти обърнат внимание. Бая зор е търсенето, ама разправят че си заслужавало.

2.Как да си сготвя фасул?
http://forum.bgkulinar.net/viewtopic.624.html рецептата вкъщи е почти същата, без ракията, захарта, чушката и всичките води, през които преминава боба за да нямаш метеоритен пристъп после. И в тенджера под налягане става, изпробвано вече поне 15 години, важно е да уври добре, и да е малко по-гъст. Месо отстрани задължително – кюфтета, наденици, дебарцини, квото ти душа иска, лютеница е желателно.

3.От къде да си купя щастие?
Щастието не може да се претегли или опакова, затва не го продават в чист вид. Ако искаш бърз начин – звъниш на локалния дилър, издънваш с още двама души един масур и си пускате Том и Джери – поне докато го гледате ще сте щастливи и смеещи се от душа (уж).

4.Най-готиното оръжие?
ТУХЛА! С адашите още не сме измислили как да я приведем до свръхзвуково движение и да стане пълноправен проектил, но и в класическия си вид е страховито оръжие.

5.In Flames?
In Flames (we trust) IN FLAMES IN FLAMES 

6. Кюфтета или кебапчета?
Ще цитирам един друг адаш – кюфтетата винаги са по-добре от кебапчетата – по-сочни, по-големи, имат и хляб и лук => са и по-вкусни направени и подправени правилно. Пък и с еднакво количество кайма можеш да направиш повече кюфтета :D

7.Мнение за интернет пиратството?
За нашите ширини – масово, разбираемо донякъде и показва някакво ниво на финансова разумност. Има и хора, които пробиват първо през Интернет като Machinae Supremacy, които подписват договор с лейбъл по-късно, чак след като са известни. /мех тва тряа се допише. Иначе ми харесва идеята – първо да ги изслушаш, после да ги купиш, както четох наскоро – първо лейбъла и групата да си заслужи уважението, а после и парите.

8. Топло или студено?
Топло – хабиш по-малко енергия, не ходиш като йети и обикновено през лятото има повече храна. Освен тва, в космоса има достатъчно студено, затова се кефи че на Земята е топло

9.Да гледаме ли телевизия?
Да, от време на време дават яки анимации като Къридж или Том и Джери. Бъзика настрана – има хубави неща по телевизиите, лошото е когато хората знаят че имат някаква власт и авторитет пред хората, чрез това което излъчват и го използват за заблуждаване с лъжливи неща.

Анонимния герой:
1. ЦСКА или Манчестър Унт? (;
ЦСКА, инъф сед! 

2. Скинари или пънкари?
Пого да има, иначе камуфлажите и кубинките са по-практични от пънкарския гребен. И в погото. Особено в погото. А и скинарите имат една полезна функция – грижат се за намаляване на един много специален вид/род население (и при нас, макар и с мноооооого малък успех)

3. Как се свалят две момичета наведнъж? (;
Ако има толкова голям тиган и ги фраснеш става. Става и с пари, става и с много отделено време и нерви за традиционния начин. И евентуално криене на едната от другата. Другия вариант е с някой познат да ги свалиш и после познатия да изчезне :D :D

4. ...нз..
Браво


5. Мъжете искат ли друго, освен секс?
Да. Мъжете имат нужда и от спокойствие, пълна свобода през голяма част от времето, вкусна и засищаща храна. Иска се и известна доза разсъдливост около тях.


Диан:

1.Ако утре е последния ден на Земята, би ли съжалил за живота, който си изживял до сега?
И да, и не. Бих съжалил за изгубените възможности, но като обща картинка повечето всъщност са довели до по-хубави стечения на обстоятелствата. Бих съжалил и за купищата глупости които съм извършил, но няма да има смисъл. Не бих съжалил, че съм познавал много различни като мислене и действия, но стойностни хора. Не бих съжалил и времето, прекарано във възхищаване на дребни неща около мен. 

Не бих съжалил за живота който съм изживял, бил съм този който съм бил е който трябвало да бъда тогава. 

П.с. към въпроса: 
Бих пробвал да си взема оръжие отнякъде обаче, и да пострелям по един югоизточен квартал на родния град.

2.Какъв би бил ако се беше родил американец?
По-тъп със сигурност, живеещ в двуетажна къща, взета с ипотека. Щях да имам RC самолет и щях да тормозя бензинаджията да ми капе всеки път по половин литър бензин, вместо да си взема в туба. Вкъщи щеше да има поне един мъсъл кар, който да съм взел с пари от продадена колекция мини колички . (има такъв случай реален). Сигурно щях да съм някакъв дебелак, който не знае къде е България. Нещо такова

3. Кое спира повечето хора от вършене на сериозни престъпления - моралът или страхът да не бъдат хванати?
Предвид времето в което се намираме в момента и отслабналото влияние на религията поне в нашата страна – моралът почти го няма. Мен лично повече ме е спирало 2-рото, от време на време и първото. За другите хора предполагам същото, че страхът да не бъдат хванати е по-голям.

4. В кой период от световната история би искал да живееш, къде, и какъв би искал да бъдеш(в този период)?

Втората Световна Война може би. Бих живял в някоя от воюващите страни и да съм тестов пилот на новоразработващите се самолети за армията. Нещо такова.

Или бих отишъл в бъдещето след 100 години и нямаше да си намеря работа :D

Тоя месец чакане едва ли си заслужаваше, ама така се случват работите, дано ви харесат, приемам и нови въпроси :D

Алкохолизъм!

събота, 23 май 2009 г.

-Алкохолизъм - това не е удоволствие, а тежък ежедневен труд!

-Алкохоликът не мисли, той съображава.

-Алкохолизъм - това е когато не ти се пие, но трябва!

-Бъдете внимателни, неправилното употребление на алкохол може да доведе до запой!

-В един ден има 24 часа, а в една каса с бира, 24 бутилки - съвпадение ???

-Ако има водка - акъл не ти е нужен.

-Докато пиете се чувствате като личности, на сутринта като организми...

-Да, алкохолът убива мозъчни клетки, но само най-слабите!

-Парите не са разкош, а средство за пропиване.

-Дръж се в ръце! Ако не те държат краката...

-Благодаря ти сърце, че мога така да обичам. Благодаря ти черен дроп, че мога така да пия.

-Алкохолът убива бавно...Е и? Кой бърза?

-Бог е казал да се пие само един ден в седмицата, но не е казал кой. Така че ние ще пием всеки ден, за да не го пропуснем.

-Ако ви е страх от надебеляване, задължително изпийте чаша вино преди хранене, алкохолът убива чувството на страх.

From Russia With Love :P

Dian

НАП са велики + извинения към аудиторията

Здравейте на всички, последните дни се боря упорито с намирането и използването на морално фосилизираният вече софтуер на НОИ за здравни и социални осигуровки.
Щом има нещо което е мудно, остаряващо, но работи, нека го ползваме в следващите 12 години без промяна в начина и реализацията му - поклон пред родните институции.
Оставям настрана чистият хаос в родния интернет когато тръгнеш да търсиш програмата дори и за тази година - НОИ са я зае*али и от техния сайт, а не всеки има интернет и заявление за онлайн предаване. Намирането на версиите като цяло е чист подвиг, а осигуровките на работещите хора зависят от тях, мамка му!

Повода да пиша днес - Сайта на НАП е много любезен или към БТК АДСЛ 6, или към моя компютър с думичките:

"Bad Gateway

The proxy server received an invalid response from an upstream server.

Additionally, a 502 Bad Gateway error was encountered while trying to use an ErrorDocument to handle the request.


Apache/2.0.59 (Linux/SuSE) Server at www.nap.bg Port 80"


Колкото до хората, чакащи своите отговори вече месец - имам новини и за вас.
Съвсем скоро ще имате отговорите вече, проблема е че тук, в Казанлък, ги нямам на файл и затова не са пуснати...

Nasty Filler!!

понеделник, 18 май 2009 г.


Да има там, колкото до отговорите, и тях ще ги шибна в бета варианта им, дано ви харесат

Читателски въпроси

събота, 25 април 2009 г.

Оставете си въпросите в коментар и ако мога ще ви отговоря

prodigyfied

p.s. Alu, sorry for teh ripoff - I feel TRVE enough to do it :D

петък, 24 април 2009 г.

Герге, пиши нещо в блога ве :D

Dark Tranquillity - The Mundane And The Magic превод

Превода съм го писал преди доста време, покрива част от смисъла на песента, но предвид глаголите текста може да се тълкува по повече начини. Все пак - ето го:

Dark Tranquillity - The Mundane And The Magic

(Обикновеното и магичното)

Гледах с безсънни очи
Слепи сгради опиращи о небето
Силуети и разделящи стени
Пазещи вечен обет

Къде е пламъкът обсебващ,
Кому оговаряш?
Лъжите ми все са само желания,
Лъжи чрез които...

Виж(дам) отвъд разумното,
Приеми(айки) съдбата, каквато трябва да бъде,
Стой настрана,
Бъди верен на последната истина.

Пре-Припев:
Добави дълбочина на настоящето,
На нещата които само ти виждаш.
Дай ритъм на нормалното,
Та да докоснеш сърцето на лудостта

Припев:
Оставих сънищата да прекрачат
/До дните пълни със сивота
Да можех да слея сивото и магичното
/Щяхме да изковем новото незнайно
Оставих мечтите да се скитат
/До небъдното и обратно
Да можех да слея обикновеното и магичното
/Къде е тъмнината за която дойдох?

Оставих времето да те намери
Спомените не биха те върнали наблизо
До тихита самотна въздишка
Тъмнина и смърт желая отново
В лицето на страха и пренебрежението
Призовавам ги отново
Не биваше да започваме така
Обективността е истина отречена...

Пре-Припев:
Добави дълбочина на настоящето
На нещата които само ти виждаш
Дай ритъм на нормалното
Докосни сърцето на лудостта

Припев:
Оставих сънищата да прекрачат
/До дните пълни със сивота
Да можех да слея сивото и магичното
/Щяхме да изковем новото незнайно
Оставих мечтите да се скитат
/До небъдното и обратно
Да можех да слея обикновеното и магичното
/Къде е тъмнината за която дойдох?

частите с чисто пеене на вокала са обозначени с /, в припева пее и жена - Nell Sigland  от Theatre of Tragedy

Ако можеше някой ден да работя там

вторник, 14 април 2009 г.

IN FLAMES - Две седмици по-късно

събота, 11 април 2009 г.

Привет, според Google Analytics блога ми има публика от 5-6 души които редовно го проверяват, включително и мен, което е някакво постижение ЙЕ!

Бях на концерта на In Flames на 29.03.2009 в зала "Деница" и всичко беше невероятно. Благодарности и на пловдивската орда, начело с Ник (Д-р Алу) за веселото време, прекарано преди и след концерта. Както и за търпението им, докато с адаша(hellmessenger) не взехме автографи от групата. Колкото до нас двамата - проявихме се в ролята на гидове за тях и за някакви гърци, дошли също на концерта, които нямаха билети и стана една весела галимация с тях.

Концерта беше първия ми истински такъв, първия метъл концерт и така нататък. Преживяването си струваше, дори билета да беше 70 лева пак щях да отида. Подгряващите бяха добри, организацията както тръбяха навсякъде - имаше план и се спазваше. Мислех да питам някой от персонала дали ще си даде баджа след концерта ама забравих. 

Андерс се стара с пеенето, имаше много хедбанг, много подсилвания на песните, звука на касите и баса беше неописуемо добър, китарите също донякъде, макар отвън при проверката на звука от касите стъклата да вибрираха. Втория ред се оказа що-годе добро място за да не попадам в пого или да бъда прегазен от амбициите на някои да минат по-напред. Адаша ми пазеше гърба и ги отблъскваше, аз също пазех този на Алу и компания.

Имаше момент в който виждах повече коса отколкото концерт, както и такъв в който тялото ми беше в позиция зависеща от телата на тези около мен, но всички пеехме заедно с Андерс, а Бьорн свиреше точно пред нас с Алу. Сетлиста

От Гошова работа

 сам по себе си беше добър, имаше какво да се желае и за бис - исках JOTUN по дяволите, но да се надяваме, че догодина ще имаме късмет (не, това не е слух, аз си се надявам). Накратко всичко беше по план - отидохме рано, влязохме първи (Ник наистина влезе ПЪРВИ), зяпахме както трябваше, издивяхме подобаващо, Flames бяха като часовник. Не мога да се оплача от концерта, макар че зъзнахме и циклихме близо 2 часа за автографи.

Момента да се похваля: дадох кен "Загорка" на Андерс, който като излизаха вече държеше в ръка някакво шише с алкохол (приличаше на Троянска сливова) от което беше пито и леко замъглен поглед. Дадох му я под предтекст, че му бяха пробутали Туборг а той беше поискал българско пиво по средата на концерта. Думите му когато я взе бяха:

Thank you, I highly appreciate it.

Бяхме останали около 10-15 души за автографи и хората от групата даже се ръкуваха с нас, аз успях само с Даниел да се ръкувам. Подписи взех от Андерс, Питър и Даниел както за мен, така и за сектанта Ник (бяха се оттеглили на топло, че времето не струваше). Взех си и тениска на турнето - фенбой отвсякъде. Забравих да спомена и перцето което ми подари Веси.

После имаше премеждия с такситата, които не знаеха че в Младост има само един Шел и ме питаха за блок, същите тези продължават да ме питат за блок когато им кажа някоя УНИКАЛНА за мястото си сграда, която се ползва като ориентир там - Фантастико в Студ. Град примерно - откъде да им знам блоковете като стъпвам 2 пъти на месец там.

Пренесохме се вкъщи за няколко часа с ордата, всички превъзбудени от концерта, минахме за провизии, хапнахме в хола, поприказвахме си малко, и към 6 без нещо поехме към спирката на 74, който щеше да ги закара до гарата за влака в 6:30. След това ме чакаше як ден във ФМИ, който проспах отчасти, защото адаша си беше тръгнал и той да спи и не ме беше събудил.

Обзор: як ден, среща с няколко души с които се познавахме само по нета, среща с великите In Flames, умопомрачаващо добър концерт и много хубави спомени

п.с. Единственото тъпо е, че не успях да взема автограф от Бьорн, а се разминах с него два пъти :D

Точка

Петък в четвъртък

четвъртък, 26 март 2009 г.

За всички почитатели на които съм липсвал: ЖИВ СЪЪЪЪМ, блоготворческата криза ме пере или чистия мързел, някъде по средата е. Отново съм повече от непредвидлив и уча в последния момент - поправката е след някакви си 11 часа. Поне хладилника е пълен.

Ако и утре се събудя със сняг, значи на Баба Марта и е дошло чак сега, друга логична причина не виждам. Поправката ми се засича с контролна по Основи на Информационните Системи - перфектно :Д

Сутринта докато учех се заслушах малко по-дълго в Пятница (които уважавах и преди) и си свалих дискографията, вече имам няколко фаворити, освен идиотския "Тьи Кидал". 

Броени дни до концерта на In Flames в София, за неразбралите е в зала "Деница" в Младост 3, такси от Централна гара до там е около 7-8 кинта, и ако имате благоразумието да хващате около гари/летища/разни капани за ненаблюдателни хора ще ви дам съвет. Ако ще се качвате на кола на ОК, търсете надписите на Първа Инвестиционна Банка около задните калници - само те имат легален договор и право да ги слагат. Ако яхнете друго такси тип ОК СуперШанс - гледайте да слизате по-рано, че скубят много.

п.с. тая вечер ще се кара на кафе, докато очите ми откажат да приемат инфо или не заспя прав

Слуги

неделя, 15 март 2009 г.

Слънцето стоеше току над планината. От подножието и пречупването на слънчевите лъчи изглеждаше прекрасно и магично. Разбира се той нямаше време да ги гледа. Навлизаха в гора, а това неизбежно водеше до опастността от засада. Това беше момента в който зловещия му антураж щеше да бъде тестван. Две от качулатите фигури се движеха с равномерно темпо от двете му страни, а третата беше останала малко по-назад. Въпреки че все още беше ден, в гората изглеждаше като полунощ. Скриващото се слънце и невероятната гледка бяха скрити зад завеса от гъсто преплетени клони и листа. Дебелата сянка позволяваше да се следи пътя, но всичко на два метра встрани от пътеката изчезваше сред стълбовете на дърветата.
Тръпки полазиха гърба му още откакто преминаха границата на светлината. Въпреки че пазачите му можеха да спрат до голяма степен всяка опастност за него, той все още тръпнеше като си помислеше за тях. Знаеше че те няма да го наранят, беше против задачата им. Те нямаха съзнание, с което да разсъждават. Бяха просто купчина кокали, сглобена с магия. Това си повтаряше той, откакто бяха тръгнали към столицата през опасните полета. И наистина те изпълняваха всичко, което им кажеше. Дори се движеха в такава позиция, че да го защитят максимално при евентуална атака. Все оше обаче търговеца не можеше да се отърси от мисълта, че го придружават вдигнати от вечния си покой мъртъвци.
Като че ли дочул мислите му, единия от мрачните конници извърна празния си поглед към него. В този момент от храстите излетя кинжал и се заби в тила на скелета и той се сгромоли на земята възнак. Почти веднага се изправи, но друг нападател изскочи от посоката на кинжала и с един удар строши гръбначния му стълб, запращайки го на две страни. Конника от другата страна и този отзад се засилиха към появилите се врагове, но бяха свалени от конете с по един точно хвърлен нож и последователно разглобени от нови двама атакуващи. Частите отлетяха встрани от пътеката. Когато работата им с охраната беше привършила, те се насочиха към търговеца, който през цялото време стоеше малко отзад и стоеше вцепенен от страх. Когато се осъзна понечи да пришпори коня си, но разбойниците се оказаха по-бързи и хванаха юздите на животното.
- Я, какво набарахме. - каза нахилено единия.
- Давай парите и стоката си, старче! - заплаши другия, докато третия се запъти директно към дисагите на коня.
- Д-д-добре - изпелтечи изплашено той докато бъркаше в джобовете на мантията си. Изведнъж остър писък раздра гората. Стреснати тримата разбойници се обърнаха по негова посока. Чу се гъгнещ звук откъм задницата на коня и търговеца погледна натам за да види острието, което се оттегляше след като беше пронизало гръдния кош на грабителя. Другите двама скочиха към възродения скелет. Единия падна възнак от безпогрешен нож, хвърлен във врата му, а другия беше посрешнат от окървавеното острие на немъртвия зашитник. Веднага след парирането меча се устреми към врата на нападателя, но можа само да го одраска. Задъхан, човека срещу него се обърна и тръгна да се измъква през храстите. След секунда трупа му се строполи назад върху пътеката и беше прескочен от друг немъртъв. От посоката от която летяха ножовете излезе третия пазач.
Търговеца стоеше вцепенен и не знаеше какво да каже.
- Ще продължаваме ли? - попита с глух глас единия от тях. Вместо отговор адресанта на въпроса кимна. Конете на немъртвите бяха избягали, но на тях не им пречеше да вървят редом с кобилата на човека. Той все още обмисляше станалото. Нима магията, която ги крепеше живи беше толкова силна? Нима така безпрекословно всички мъртви се подчиняваха на некромантите? Не можеше да повярва, каква сила се крие в това древно изкуство. През целия им път тази мисъл не му излизаше от главата. Продължаваше да мисли за пазителите си. Те бяха способни на милиони неша, които хората не можеха да направят. Липсата на свободна воля ги правеше идеални за него. Просто слуги, които да изпълняват прищявките му. Малко преди портите на столицата,все още скрити от поглед, тримата немъртви се стопиха и оставиха само малки купчинки прах. Докато изминаваше останалите метри, търговеца все повече осъзнаваше едно нещо - той искаше да бъде некромант.

Някъде далече един белокос мъж вдигна изпитото си, набраздено от бръчки лице и погледна безизразно към стената на кръчмата, фокусирайки се на нещо много по-далече от нея.
- Още един - отрони той и излезна от страноприемницата.
---------------------------------------
Нямате идея колко чаках да ми дойде вдъхновение, за да напиша това. Остава още една част, дано тази ви хареса
Сега отивам да спя.

Кой каза, че личинките не са приятни за ядене?

петък, 20 февруари 2009 г.

Но въпреки това искам да ви опровергая всичките!

Костадинов:ФМИ = 2:2

Та така, взех си Алгебричните структури с 4, Използването на Информационни Системи с 6, спорта (който не се брои за оценка) с 6

Не взех: анализ 1, и може би ОП, освен ако утре не им кажа че зад 8-те реда които съм написал има някакъв смисъл макар и недовършен такъв

Заверих семестър, купих си билет за концерта на In Flames, има вероятност за поправка през март по ОП, дано...

Metal gear solid

четвъртък, 19 февруари 2009 г.

-Metal gear?
-Metal gear???
-Metal gear...
-Metal gear!!!!!!!!!
-BUGGER ME!

Спами нещо в блога.

сряда, 18 февруари 2009 г.

Поради неспирния поток от молби да пиша в блога, ще изпълня желанието на съблогъра нарцисист и всеки ден ще пускам пост. Безсмислен, вероятно от едно напълно несвързано изречение. Това ще продължи докато не дойде, не падне на колене и не ми изближе подметките с молби да спра да се държа като по-голям идиот отколкото съм.

Филър

All I'm saying is don't give up, when you're getting so close.

All I'm saying is don't give up, it's the right way you chose.

Филър пост, след няколко часа ме чака поредния изпит.

За Трифон Зарезан (и против Свети Валентин)

събота, 14 февруари 2009 г.

Здравейте на всички, честит ви Трифон Зарезан по стара българска традиция. Днес му е времето да отдадете почит на спиртния дух заключен във всяка една бутилка с градус над 2. На трапезата се очаква домашно приготвен рано сутрин хляб без мая и пълнена кокошка. Виното е ясно.

Да повторя пак, днес Е ТРИФОН ЗАРЕЗАН, един от малкото празници които ти казват директно – събери се и се напий с приятели. За жалост с прехода в китната ни страна глобализацията ни удари и дойдоха такива глупости отвън като Хелоуин и Свети Валентин. Особено второто. Ще си позволя да иинтерпретирам няколко публикации в интернет по памет малко по-надолу по повод на този празник(дано не ми се разсърдят авторите).

Какво ни подканва Свети Валентин? Накратко: да (до)кажем на близкия си че го обичаме. В днешни дни изпълнени с голяма доза меркантилност това дава резултат в: „Мило, харесала съм си ей това и това и много искам един ооооооогромен плюшен мечок в който да се гушкам за 14-ти“ и игрив поглед. Интересна е и привързаността на нежния пол към неща които са рошави и дебели, своенравни (ако са живи) и прочие и са приемани с обич, като котките, но ако е човек номера не минава. Направени са планове къде ще се празнува, за предпочитане скъп ресторант, приглушена атмосфера, вечеря на свещи и космически цени(разбирай романтика). Което ако не се случи в повечето случаи завършва с поне някое от следните: „Нима не ме обичаш вече?“ реки от сълзи, начумерени физиономии, изолиране от секс или изтънели джобове.

Та, 86% от валентинките се пишат от жени! ФАКТ! 3% пък са насочени към домашни любимци, отново ФАКТ! Как шибаното ти куче ще прочете валентинката която му изпращаш ?!
После, манията за подаръци на Свети Валентин – навсякъде е пълно със сърца, мечоци със сърца, надписи I LOVE YOU, чакащи новата си собственичка (да, ако искате обидете ми се, жените повече се връзват на подобни неща). Всеки социален сайт ти предлага: „прати им валентинки бе, кво чакаш“, по билбордовете има реклами на оферти за двама, безплатни разговори по мобилния с другия. По телевизията ти казват, че е месец на любовта (заради 1 бе, един ден), по тая логика ако има ден на задника, целия месец ще има реклами на тоалетна хартия и тя ще е висша ценност. Медиите ти набиват в главата че ТРЯБВА да си влюбен в този период(и да купиш нещо на любимия/ата) за да просперира света и другия да е доволен.

 Прекаленото комерсиализиране е нещото което адски много ме отблъсква в този ред на мисли. Както и налагането на чуждия празник по всички възможни начини - има проект и за световен метъл ден, но не вярвам тогава медийно-продуктовата офанзива да е същата в рамките на цял месец.

Иначе, много по-добро би било ако усилията положени за този „празник“ бидат приложени в по-обикновени дни – поне да е изненада, а не нещо очаквано и постфактум идеализирано от очакването...


Накратко: пийте си виното, ако имате любима – честито ви, ако не – съберете се по юнашки на една голяма софра както трябва да е на един празник с дълбоки корени. 

п.с. утре сутрин може да има редакция, засега толкова измислих,  и Герге, ако днеска ти беше изпита успех

Look at me, i'm blarghing

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Привет на малкото хора, които четат това и на останалите, които най-вероятно ни намират по ключовата фраза "кюфтета от салам сирене".
Пиша това поради постоянното натякване на адаша "ПИШИ НЕЩО В БЛОГА!"
Единственото логично обяснение за това му поведение е, че някак чрез посещенията в това забравено от ада място измерва стойността си като човешко същество. Минута за аплодисменти на това шокиращо разкритие.
Ще започна с това че съм в сесия. Да, много ви натяквахме за това, но ни е първата, така че ни е простено. За разлика от вас обаче на съблогъра му убягва това нещо и той ме занимава с писането на този излишен текст, равностоен на кошчето за боклук под мивката в общежитието. Все пак, необичайно за моя свят нещо интересно се случи. Бяхме статисти. За да не си навлека неодобрението на зрителите ще оставя адаша ми да ви разясни, както и кога можете да очаквате ужасната ни актьорска работа на малкия екран.
On to the next matter at hand. "Камък" ще има продължение въпреки пресъхналото речно корито което представлява мозъка ми в момента. Дори мисля че съм измислил какво точно трябва да се случи, но все пак ми трябва време за да го напиша. Което нямам и си губя в безсмислено писане. Anyways.
Последно искам да кажа че си взех 3-тия изпит и сега ми се налага да черпя все едно си нямам друга работа. И все пак приятна ви вечер. И не се страхувайте от върколаци нощем, аз съм си в стаята и уча линейна алгебра.

ЧРД на адаша (на патерица) и In Flames - Tilt превод

неделя, 8 февруари 2009 г.

Първо, ЧРД на Hellmessenger, рожденния му ден бе вчера, но чак сега сядам да пиша нещо в блога. Който иска да му пожелае нещо, знае как и къде. Нататък -  ще открадна малко от идеите на Ник и ще пусна и аз превод на песен, що годе скопосан :Д

In Flames - Tilt 

Всички озоваваме се,
кланяйки се на добрата кауза
Колко сме опустели отвътре
Щом взора ни е силата истинска


Казва ли всеки инстинкт че си прав?
Не съм много сигурен.

Все чакаш за втори шанс
Ала вчера не ще се завърне
Искаш да го изживееш отново
Но вчера вече отмина

Лъжи 
и отчаяние ни водят напред, 
сякаш опитваме да сме героични
Погубих света, нека видим как ще се справиш
Върни се назад
Ще те заключа там


Все чакаш за втори шанс
Ала вчера не ще се завърне
Искаш да го изживееш отново
Но вчера вече отмина


Надежди и молби в стремеж към спасение
Мини по краткия път, той не мени целта
Но доколкото помня
Нищо не ще върне дните погубени

Казва ли всеки инстинкт че си прав?
Не съм много сигурен.

Все чакаш за втори шанс
Ала вчера не ще се завърне
Искаш да го изживееш отново
Но вчера вече отмина

So Be It

вторник, 3 февруари 2009 г.

[02:30:44] HellMessenger [Moronic Colosus] каза: пиши " сори ама адаша го боли ректума и докато се оправи ще ви зарадвам с моите излияния" :D - така да бъде:

ето Ви още лично творчество - в поста отдолу, разказа е пускан отново в бмв форума, по-точно тук

На 4-ти имам устен изпит, утре сядам да прегледам материала и каквото сабя покаже, In Flames - Wayfaerer за лека нощ и да не ви хваща болестта сесия - лоша е.

Днес братовчедка ми има рожден ден, ако четеш това - да си ми жива и здрава още много години, все така усмихната, с жив поглед и весел дух.

Редакция: Честито и на колегите, които си взеха изпита днес, ЧРД и на Николай Беличев от 3-та група на нашата специалност, пожелах му вече каквото имам, но и тук реших да отбележа.

P.S. Най-долу на страницата има игра от Pendulum ;)

Легендата


Лято. Росно утро, безветрено време, чисто небе. Същински рай би казал някой, и навярно щеше да е прав. Но не би... 

   Бойният рог възвести наближаващата опасност. Вой на аларми събуди поделението. Врагът наближаваше. В привидното спокойствие на започващия ден няколко орела стояха на земята, чакайки своите ездачи с голямо нетърпение. Бяха пренощували на студа, на открито и искаха да разкършат криле. Не беше минал половин час от първата аларма, когато втората нададе вой от високоговорителите. Той и войниците излязоха от поделението, една зелена река от хора се устреми напред. Както всички и той мразеше сирените, както и причината която ги караше да надават своя жален писък. Строиха се набързо, командирите раздадоха своите заповеди, дали за пореден или последен път и те не знаеха... 

  Едно поточе от зелената река се запъти към летището. Ездачите пристигнаха, напоиха орлите си, подостриха ноктите им и бяха готови за полет заедно. Поздрави крилатия си приятел сякаш не бяха се виждали с месеци – потупа го по крилото, нахрани го, размени няколко думи с него. Бяха щастливи по своему, единият искаше да бъде свободен в небесната шир, а на другия му предстоеше бойно кръщение.

  Щастието им беше като следа от тебешир – кратко, видимо и неминуемо преходно на черната дъска на войната. Командирите нададоха глас. Той възкачи кафяво-зеленокрилия си метален орел. Влезе в кабината която му беше леко тясна, но учудващо удобна. В нея той някак се срастваше с крилатия си приятел. Затвори люка, замисли се че първият му боен полет можеше да е и последният му такъв, както и за птицата му. Прекръсти се, погледна към небето, прокле наум глупавата война която щеше да опрочи живота му. А той тъкмо го бе започнал... 17 години опознаване на света бяха прекалено малко време за него. Искаше му се да усети чудото на любовта, да усети магията с която тя благославя всеки когато е споделена. Но не би... 

  Три години обучение, военен строй, подчинение и дисциплина го бяха направили мъж, макар душата му да бе детска, чиста, неспособна на зверствата които изисква войната – това му минаваше през главата докато палеше своя Месершмит 109 G6, който едни наричаха Стрела, други Густав. Приборите подскочиха весело, орелът надигна своя глас, леко писклив отначало, докато си поеме дъх с огромния си компресор. След това 12-те баварски буталца завъртяха достатъчно бързо своя танц за да повлекат и огромния пропелер заедно с тях, и неговото буботене да изпълни въздуха наоколо. Наслади се на представлението което му изнесоха приборите, лекият пушек от току-що запалилия двигател и музиката му, на която щеше да се наслаждава още. Изчака реда си, поиска разрешение да отлети и се засили по правата. Пусна задкрилките, бутна ръчката на газ-та до край, орелът беше нетърпелив да напусне росната земя.Ускорението го прилепи нежно към седалката, видя че пистата свършва, скоростта бе добра и дръпна леко лоста към себе си. Орелът го послуша и се отлепи от земята, прибра колесника и устреми жълтата си муцуна към хоризонта.

   Огледа кабината отново, видя че има пълен резервоар и максимум муниции. Знаеше от командира че мунициите не стигат за всички и по-опитните получаваха повече, а той нямаше опит в битки, само тренировки със съескадрилци и то основно в защита... Командирът му беше поверил голяма задача и големи оръдия. Краткото им име МК108 не говореше много, но тези 30мм-ви страшилища разполовяваха изтребител с 1 точен удар и той съзнаваше това. Бързо се сприятели с тях, и с мисълта че с дръпването на спусъка можеше да решава съдби, да има власт над нещата... Докато мислеше каква е ролята му в огромната армейска машина, как бе просто част от статистиката набра височина и се присъедини към формацията си. Размениха няколко весели думи и закачки с друтите по радиото. Всички знаеха какво ги чака и искаха да Я посрещнат с усмивка. И тя не закъсня.

  Тъмни крепости заприиждаха в ясното небе и диви ездачи на мустанги, които ги охраняваха. Сиво черен метален смъртоносен облак устремен към невинен град с невинни хора, каквито са всички преди да бъдат въвлечени във война за чужди идеали или болни идеи. Нима насила сложени на едната страна на барикадата хората стават чудовища...

  С приближаването на рояка мисленият му конфликт се задълбочаваше, за части от секундата искаше да напусне кабината, но се удържа, прекръсти се и се примири че или ще убива, или ще загине. Погледна крилата си, видя черните Х-ове на бял фон, знака представляващ родината му, видя двете стърчащи изпод крилата дула, видя родната си земя и реши че си струва абсурдната му саможертва.... И в очите му пламна огъня на омразата, усети как се слива с животинската студенина на металния си орел. Бе готов да убива... Точиците в небето наближаваха, ставаха по-големи и по-големи, летящи крепости Б-17 и Мустанги P-51 прииждаха. Слънцето влизаше в стъклената му кабина вдъхвайки лъч надежда, и скривайки го от взора на ятото което по брой превъзхождаше неговото.

  Секундите се проточваха заради адреналина който бушуваше в тялото му. Часовникът в кабината сякаш надвикваше мотора и първичния му рев със своето тихо тик-так, тик-так. Застана на мерника, най-накрая тренировките и сухата материя щяха да са му от полза когато изневеряваше на душата си. Видя големия черен форт идващ срещу него, насочи мерника към лявото крило, спря се на двигателя от вътрешната страна. Носовият картечар започна да го обстрелва макар и безуспешно. Надигна леко носа. Натисна кратко. Жълт откос се насочи към тъмната крепост и откъсна черното и крило, оставяйки я да пада като смачкан лист хартия към земята. Зарадва се че бе наранил само метал и бе останал жив...

  Извърна самолета, набеляза нова черна цел. Задният картечар започна да го обстрелва стремейки се да опази себе си, екипа си и смъртния товар който трябваше да „доставят“. Не му остана длъжен, макар да виждаше ужасените му очи в които се четеше чисто човешки страх. Натисна спусъка и малокалибрената картечница заби няколко от сините си жила в големия черен самолет, пускайки една душа на свобода... Насочи се към двигателите на птицата. Два откоса, пуснати с помощта на лекия танц на опашката му, взривиха дясното крило, подпалвайки и резервоарите. Усети как прелетя през черен облак. Животинското надделяваше в него и макар да съжаляваше съдбите чиито ход бе прекъснал желаеше още...

   Хвърли поглед назад и съзря един сив ястреб дебнещ неговите крила. Усещаше взора му, тънкото изчакване за грешка която да доведе до фатален откос за него и крилатия му приятел. Дяволът със сигурност се наслаждаваше на бала който бе организирал на металните птици и ездачите им. Една след друга маневри, като старинен дуел, двете птици играеха благородна игра на живот и смърт. Във времена когато бомбени килими заличаваха градове, когато с едно дръпване на спусъка можеше да убие нищо неподозиращ човек, той и преследвачът му имаха чест в своя бой. Уменията му наклониха везните в негова полза и макар металиково-сивият Мустанг да бе по-добър самолет от неговия, то сега той гонеше.

  Насочи мерника си... притаи дъх... две жълти стрели се отправиха към опашката на ястреба. Загуби я... и започна да се клати из въздуха като продънена лодка преобръщана и преобръщана от бурно море. Пилотът нямаше какво да губи и откри огън в отчаянието си. Куршумите летяха навсякъде и един рани крилото на орела. Самолетът се разтресе, започна да поднася на една страна. Видя голяма дупка на крилото си, видя и тънка бяла струйка която изтичаше от самолета му, значи и резервоарът му беше пробит. Погледна назад и съзря нов хищник дебнещ ранената му птица. Знаеше че ще умре, въпросът беше как... 

И отговорът не дойде късно. Бореше се с управлението, с паниката си, с това че времето му изтича, когато съзря още една черна птица. В черните и криле той видя своята надежда да се спаси жив. Успяваше да отбягва откосите на ястреба зад него, но не и тези на картечарите пред него. Един заблуден куршум почти уби орела му, рани 12 цилиндровото му баварско сърце, което започна да хвърля черния си дим подобно на кръв върху предното му стъкло. Даде пълна газ, усещаше как самолетът му малко по малко си отиваше, и искаше поне да бъде щастлив в края си... Метрите до черната птица се топяха като масло на топла филия. Започна да стреля с малокалибрената картечница без да вижда какво цели. Видя че изстрелите от самолета спряха, значи бе убил картечарите които го обстрелваха. Отвори люка, извъртя самолета, насочи го право към черната птица и катапултира. Обреченият му на смърт орел за последен път влизаше в боя, жертва се за да спаси ездача си... 

  Започна да пада към земята, ястребът го изгуби от взора си след мощната експлозия, която вероятно го запрати в небитието. Пусна парашута си по-късно за да не го застрелят като учебна цел. Вятърът го поде, и леко-леко започна да се спуска след първоначалния удар който парашута му нанесе, забавяйки го от 300 до 20 километра в час. Заболя го но беше сладко, отново бе останал жив. Стъпи с крака на земята, откачи парашута. Целуна още росната трева. Видя отново красивото синьо небе озарено от лятното слънце, очернено с пушек и отломки летящи към земята. Не бе се приземил в родината си, беше в пустошта, красиво и самотно парче земя гледано от високо. Огледа се по картата, погледна компаса който взе за сбогом от верния си орел и се запъти към дома. Пътешествието му щеше да е дълго, но никой не узна дали той се завърна. Само легендите останаха, за тези които оцеляха. Легендите за юначеството на едно дете... 


Часът е 3:34, датата 5 март 2007 
Макар разказът да е измислен, посвещавам го на паметта на българските летци бранили София и България от Летящите крепости B-17 и техния унищожителен товар. 
МИР НА ПРАХА ИМ!