За Трифон Зарезан (и против Свети Валентин)

събота, 14 февруари 2009 г.

Здравейте на всички, честит ви Трифон Зарезан по стара българска традиция. Днес му е времето да отдадете почит на спиртния дух заключен във всяка една бутилка с градус над 2. На трапезата се очаква домашно приготвен рано сутрин хляб без мая и пълнена кокошка. Виното е ясно.

Да повторя пак, днес Е ТРИФОН ЗАРЕЗАН, един от малкото празници които ти казват директно – събери се и се напий с приятели. За жалост с прехода в китната ни страна глобализацията ни удари и дойдоха такива глупости отвън като Хелоуин и Свети Валентин. Особено второто. Ще си позволя да иинтерпретирам няколко публикации в интернет по памет малко по-надолу по повод на този празник(дано не ми се разсърдят авторите).

Какво ни подканва Свети Валентин? Накратко: да (до)кажем на близкия си че го обичаме. В днешни дни изпълнени с голяма доза меркантилност това дава резултат в: „Мило, харесала съм си ей това и това и много искам един ооооооогромен плюшен мечок в който да се гушкам за 14-ти“ и игрив поглед. Интересна е и привързаността на нежния пол към неща които са рошави и дебели, своенравни (ако са живи) и прочие и са приемани с обич, като котките, но ако е човек номера не минава. Направени са планове къде ще се празнува, за предпочитане скъп ресторант, приглушена атмосфера, вечеря на свещи и космически цени(разбирай романтика). Което ако не се случи в повечето случаи завършва с поне някое от следните: „Нима не ме обичаш вече?“ реки от сълзи, начумерени физиономии, изолиране от секс или изтънели джобове.

Та, 86% от валентинките се пишат от жени! ФАКТ! 3% пък са насочени към домашни любимци, отново ФАКТ! Как шибаното ти куче ще прочете валентинката която му изпращаш ?!
После, манията за подаръци на Свети Валентин – навсякъде е пълно със сърца, мечоци със сърца, надписи I LOVE YOU, чакащи новата си собственичка (да, ако искате обидете ми се, жените повече се връзват на подобни неща). Всеки социален сайт ти предлага: „прати им валентинки бе, кво чакаш“, по билбордовете има реклами на оферти за двама, безплатни разговори по мобилния с другия. По телевизията ти казват, че е месец на любовта (заради 1 бе, един ден), по тая логика ако има ден на задника, целия месец ще има реклами на тоалетна хартия и тя ще е висша ценност. Медиите ти набиват в главата че ТРЯБВА да си влюбен в този период(и да купиш нещо на любимия/ата) за да просперира света и другия да е доволен.

 Прекаленото комерсиализиране е нещото което адски много ме отблъсква в този ред на мисли. Както и налагането на чуждия празник по всички възможни начини - има проект и за световен метъл ден, но не вярвам тогава медийно-продуктовата офанзива да е същата в рамките на цял месец.

Иначе, много по-добро би било ако усилията положени за този „празник“ бидат приложени в по-обикновени дни – поне да е изненада, а не нещо очаквано и постфактум идеализирано от очакването...


Накратко: пийте си виното, ако имате любима – честито ви, ако не – съберете се по юнашки на една голяма софра както трябва да е на един празник с дълбоки корени. 

п.с. утре сутрин може да има редакция, засега толкова измислих,  и Герге, ако днеска ти беше изпита успех

2 коментара:

Аз и никой друг каза...

Ясно изразена теза, подкрепена солидно с железни аргументи. Браво! Имаш много лек и увлекателен стил на писане. Харесва ми. (:

Hell Messenger каза...

За пореден път ме ядосваш... И не знам наистина, защо се ядосвам за глупости...
Съответната глупост е, че ти обръщаш внимание на подобни неща. Какво значение има комерсиализирането на празник, в който не вярваш? Какво значение имат билбордите? Какво по дяволите ти прави погледа там? Защо забелязваш балоните, мечките и сички други шитни? Защо не си сляп за тях?
И да, прав си. Но това не променя факта че това нещо съществува. Едва ли ще убедиш някой, да се откаже от празника. А тези които не вярват в него си мислят същите неща.
П.С. Спри да използваш думи от типа на "постфактум".