Очарованието на няколко прашасали диска (1)

понеделник, 28 март 2011 г.

Ще ви споделя нещо набързо.

Прибрах се един ден в Казанлък. С Иво, с който свирим от време на време се бяхме заговорили за Лед Цепелин(докато бях в София). Бях слушал няколко песни - познати, силни, издържали на времето и хванали оная енергия, от която изтръпваш. И си казваш: тук има нещо!

Родителите ми бяха пробвали да ме запалят по тях. Дванадесет годишния Георги обаче си имаше свое мнение и тогава изобщо не успяха. Шестнадесет годишен - също.

Вкъщи - колекция от 80+ диска, полуоригинални, ако ме разбирате. Единственото което не беше изпипано добре бяха книжките вътре. Колекция от 60-те до 90-те да ги кажем. Наредени и чакащи някой да ги чуе. Така от 7-8 години.

Случката - заслушах се случайно в това:

и изтръпнах пак - ритъм, дисторшън, енергия - всичко което ме е привличало в тежката музика. И песента е по-възрастна поне два пъти от мен. Facepalm, repeat на видеото. Пак.

Осъзнаване, че е трябвало да стана на 20 години за да усетя тая музика - 10 минути, търсене сред дисковете - още толкова. Наградата - двойно CD (1+2) с всички по-значими хитове.

Първия диск ме отнесе още с началото. Втория обаче ме закова тотално с Nobody's fault but mine и When the levee breaks. Хващащи, енергични, запомнящи се и каращи да ги слушаш песни. Четене на "Чукът на боговете" успоредно с преслушването на дисковете с прашасалата кутия.

БЕЗЦЕННО.

MUSIIIICS!! by ME!

петък, 25 март 2011 г.

Kostoff - eternity by KostOFF