Интервю с АЛУ (част 1)

четвъртък, 30 юли 2009 г.

Това е част първа от импровизираното интервю, създадено съвместно с Алу - има линк към блога му вдясно - в мрачната нощ на 27.7.2009г

[21:51:13]ALU : не съм мислил въпроси, така че
ще е фристайл фъкшит

[21:53:31]ALU : 1.Момко, кой си ти?
[21:55:20]M3_ : Георги Костадинов на 20 години
...
[21:56:26]M3_ : ся дай простотията

[21:56:42]ALU : 2. За какво се бориш?
M3_: За студена Бира, топла скара, вкусна храна, евтин бензин, хубави жени
(няам идея кво още, тряа ми бира)
сетих се!
ДА КУПЯ ЗАВОДА НА ЗАГОРКА!
и да свиря в група някой ден

[22:00:58]ALU : 3. А ако ти дам само една анална свещичка и пакетче стафиди как ще се пребориш за гореизброените идеали? (уточни с подробности)[22:02:33]M3_ : ще заплаша министъра с аналната свещичка, ще получа благоразположението на държавата откъм финанси (все пак колко мога да изхарча ве), ще прехвърля завода на мое име, а жените са си хубави и без моята намеса

и ще ползваме стафидите за мезе с групата
(отиам да фърля кофите, гърр)

[22:03:24]ALU : Не те ли притеснява това че министъра след свещичката ще бълне струя лайна към теб? Тогава какво?
M3_ : ще претендирам че свещичката е капсула за отслабване която съм му дал, с дистанционно управление, съдържаща цианид
и само аз мога да я контролирам
а за лайната - няма да му я навирам анално
и има кофи/други хора по които да се сере
или обществени кенефи- човека е на положение все пак

[22:11:54]ALU : 4.Is you not or is you TRVE?
M3_ : по убеждения съм, по практика почти
а доказателства има ли :D /тестове/

[22:13:33]ALU : 5. A какво тогава e TRVE за теб?
M3_ : Да държиш на приятелите си, да си отстояваш позицията, да можеш да реагираш адекватно и някъв друг общ стъф. Да слушаш метъл, много метъл или поне светогледа ти да е достатъчно отворен за да приеме и метъл подобаващо
[22:14:58]M3_ : да си държиш на думата също

[22:15:26]ALU : 5.Екзистенциален въпрос от който може да се разбере много за същността ти – Кебапче или кюфте? Защо (обосновано)
M3_ : хм, екзистенциален наистина
Предпочитам кюфтето - има разнообразие и по-хубав вкус, кебапчето си е кебапче и само зависи колко е прегоряло и колко от каймата е истинска :D
и подправките за кюфте са по-яки
M3_ офтопик: (имам си трве перце бтв, да е жив и здрав Стефан)

[22:28:31]ALU : 6.Rape?
[22:28:44]М3_ : невър, ю туистид доктор!

[22:29:03]ALU : Awwww.... you broke my heart. 7. Нещо което тормози любопитството ми – като Лох Нес и Йети – всички говорят за него, ама никой не го е виждал – Има ли девствени момичета?
M3_ : да, ама едни чичковци се грижат и за тях - Ин педобеър дей тръст!

[22:32:10]ALU : 8. Ist blackmetal krieg? (Блекметъла война ли е)
M3_ : Я! Барабани срещу китари, вокал срещу тях - спечелилият - тоя дето им събира пистите в завършен продукт
забравих - и срещу едни религииозни сгради е :D
[22:34:47]M3_ офтопик: in cold, ceremonial perfections the flames rise, to teh heavens!!!

[22:35:51]ALU : 9. Ако имаше 7 минути и 39 секунди живот и 18 лева какво би направил?
ще чуя някоя любима песен на флеймс, ще напиша някво завещание
ще звънна на любимите си хора
и ще се хиля много ако часовника забие
(сериозно - не мога да измисля кво бих направил)

[22:40:01]ALU : 10. Death in........?
M3_ : газова камера (фор джипсис)
M3_ : иначе ин файър/глори/онър

[22:43:19]ALU : 11. Religion or the lack of it? (Религия или без нея)
M3_ : скип, или не е възможен?
ALU : не е възможен, просто кажи какво мислиш за религиите като цяло
ALU : не си длъжен да обясняваш дали вярваш или не
M3_ : дават някакви морални насоки на хората, макар че ги карат и да правят разнообразни неща щото някъде пишело така, или някой прочел еди коя си книга по този начин
донякъде за, но не твърдо, който иска да си вярва, аз съм някъде по средата

[22:47:50]ALU : 12.Какво би те направило истински щастлив?
[22:48:23]M3_ : само едно ли? [22:49:27] ALU : като цяло
[22:50:26]M3_ : щастието в очите на близките ми хора, дълго жадуваният успех и намирането на смисъла в живота

очаквайте втората част в скоро време
ре: взета бележка, лек едит за по-добро четене

Разходката

неделя, 19 юли 2009 г.

Беше тъмна, почти непрогледна нощ. Звезди нямаше, само едно огромно жълто сияние размито от ефирните облаци даваше своята разсеяна светлина. Лек ветрец полюшваше клоните и техните листа, тихият им шепот напомняше ромоленето на малка рекичка. Само нощните създания нарушаваха идилията на мрачната нощ.

Една тъмна фигура се придвижваше през гората като заблудена сянка в подземния свят на Хадес. Следеше утъпканата пътека с крака, защото очите му не му помагаха много в мрака. Дърветата с мощните си корони скриваха и малкото светлина от забулената луна. Беше почти сам в гората, само с мислите и музиката в слушалките си. Чуваше любима песен, дори си припяваше: “I am a man who walks alone, and when I’m walking a dark road...” докато вървеше. И вървеше, без да знае накъде отива, нито защо. Дивото го беше повикало, а и обичаше да се скита. Черпеше вдъхновение от гората, едно наглед обикновено, но мистично място. Продължаваше да се лута из сенките, когато реши да усети напълно атмосферата наоколо.

Спря плеъра на пауза, свали слушалките и се заслуша в красотата на нощния покой. Полюбува му се, докато не чу това от което се боеше... Глутница вълци извисяваха своя глас към пълната луна. Изплаши се за момент, но след третия вой осъзна че вълците вият доста далеч от него. Сложи отново слушалките, върна се назад в мислите си и обратно към песента която беше спрял, продължи в своята посока. Погледна часовника, бяха изминали едва 10 минути, а му се струваше че са минали часове откакто беше чул вълчия вой. Вървеше в неизвестността на гората и изведнъж видя две жълти очи да го наблюдават.

Видя как го приближават, бавно и внимателно взрени в него, усети как адреналина започва да подготвя тялото му за спасяващо бягство. Сърцето му биеше като лудо, погледът на това създание сякаш можеше да парализира. Луната бе разкъсала ефирните завеси за миг, и даде светлина на заблудения човек. Един от лъчите и освети през дупката в короните на дърветата едно черно създание, което го приближаваше бавно и внимателно.

То се приближаваше все повече и повече, когато съзря че това не е вълк, а овчарско куче излязло също както него на свобода за кратко. Страховете му бяха напразни, макар и двамата да се бяха уплашили един от друг. Кучето се завъртя около него, подуши го, усети че човекът няма да му навреди и замаха весело с опашка. Явно и двамата бяха решили че толкова свобода им е излишна и кучето пое по пътя си към къщи, човекът го последва. Кучето го заведе на една поляна близо до фермата където пазеше овцете, сбогуваха се и той остана да пренощува под откритото небе. Видя две разпиляни бали сено близо до фермата, сбра ги като постеля и легна на земята.

Загледа се в луната, едно студено тяло, без собствена светлина което озаряваше тъмнината на нощта заедно с милионите звезди, които макар и да имаха своя светлина едва ли щяха да огреят земта така силно както го правеше тя. Унесен в мислите си заспа. Сънува как вълците го гонят и кучето го спасява. Събуди го Слънцето с живите си лъчи, чу блеенето на овцете и реши че бе и неговото време да се върне при стадото си. Макар и за малко...