Искрено

сряда, 17 ноември 2010 г.

Най-съкровените и чисти емоции рядко излизат извън сърцето и спомените.


Костадинов

ВЪПРОСИ, част Х

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Понеже предната тема вече отиде на втора страница - затова НОВА такава :D :D :D

До другата неделя приемаме въпроси с адаша (hellmessenger) на които да ви отговорим през блога. Пишете коментар с въпроса и тръпнете в очакване какво ще ви сервираме.

За нерегистрираните в гугъл/блогър - пишете едно име накрая на коментара

п.с. ако не ме премързи до отговорите ще препиша един "разказ", че нещо се губи литературата наоколо

За хлебарките

събота, 9 октомври 2010 г.

Горките животинки :D Микровълновата която им действа на подсъзнателно ниво с присъствието си над хладилника се оказва последното им лобно място :D

Ама така е, като ми ходят И по бюрото, няма да им остана длъжен

Завръщането на блогъра 1

сряда, 6 октомври 2010 г.

Здравейте. Пиша ви по повод новата академична година и че вече отново блога ще е на линия и ще има какво да се чете (за тези които ни следят)

София ме посрещна с гадно време и още по-глупаво настроение, което почна да се избистря. Светнаха ме че китара може да се настройва и с вилица, ако няма клещи наоколо, и съвсем скоро ще си купя едни нови струни, че тея не стават вече :D

Ще се ходи на скорпиънс, от утре ще почвам няква форма на организиране на хората които ще ходим.  Чакат ме и лекции  от 9 до 9 днес и гости и тн, денят се очертава странен и пълен с различни неща.

Любопитен факт за блога е, че в последните месеци има много посещения от линка "следващ блог", които отсъстваха преди.

Това е за тоя пост. Ще има литературни истории скоро (тоя път наистина :D ) както и повечко постове тоя месец.

летяща мисъл

понеделник, 4 октомври 2010 г.

С опита и възрастта си, човек трупа цинизъм


п.с. имам си медальонче акула, благодаря адаш

п.с. 2  - в София сме и тримата адаши

Мило дневниче :D :D

петък, 11 юни 2010 г.

Драсти, пак ви бягаме по тъча докато чакате да напишем нещо хубаво. Ще има какво да се чете тук сравнително скоро (а и сте свикнали да ни чакате :) ).


Така, от днес аз съм в сесия, Петков почти/напълно я свърши, Муера почва малко по-късно от мен. Честито ти освобождаване от КАРХ все пак. Двамата бягат към Казанлък, аз оставам по изпити тук :D

Днес в 9 ще имам защита на проект, създаден благодарение на колеги и колежки в една малка стая в студентски град. Впрочем, спират топлата вода за неограничено време, ще е фън. След като поспя няколко часа ще си направя презентацията и ще го предавам на хартия.

През останалото време се готвя по TCP/IP дисциплината, понеже в събота около 16:50 ме чака втората част от изпита там. Част 1 беше 5 от 7.33 оценка, текущия контрол като проценти е 66+. Oстават ми около 9 модула, всеки по 130 слайда средно, за 36 часа :D

И общо взето някви такива дневнични бележки. Сонисферата иде, стипендиите ще ги преведат август, ще се мисли как да стане всичко. Сесията ми ще е до 6-ти юли, евентуално Джулай морнинг може да се посрещне в Бургас, след изпита по статистика на 30-ти, но поживьом, увидим

Живи сме, мърдаме, следете блога, скоро ще има какво да се чете ;)

p.s. някой да ми дръпне китарата от ръцете

Имен ден

петък, 21 май 2010 г.

Драсти, 

Първо да ви кажа че напоследък все ми се пише и все нищо не става. Това си личи и от блога. Второ - с другите жоровци изкарахме един як имен ден - много хора, веселба и музика мина край мен в няколкото дни около празника. После пак дойде софийското време, от което също не мога да се оплача - все има някоя друга бира и/ли сбиране на по лаф. 

Баща ми днес има имен ден. Не знам дали ще го прочете някога тоя пост, но да е жив и здрав и щастлив. Лятото ми е обещал да свирим заедно - той на гъдулка, аз на китара. Днес ще го зарадвам с прибирането си, евентуално и с подарък, но още не знам какво ще е. 

Извън това - сесията идва с пълен грохот, проектите се появиха на хоризонта и след прибирането ми от Казанлък дисциплината май ще се затяга :D

По-малко китари, по-малко бири и повече над бюрото :D :D

И някви такива, благодаря на хората които ме питаха дали ще пиша скоро нещо ново - имам списани няколко неща, както и нещо по-голямо като замисъл от само един пост/една глава, но не са подходящи. Искам малко по-ведри да са нещата списани от мен тук.

Толкоз, 02:31 е, утре си заминавам към Казанлък за няколко дни. 

Нощна смяна

сряда, 5 май 2010 г.

Кой съм аз?
Не, не съм леля ви (освен ако това тя да ви surprise buttsex-ва не е нещо нормално)
Да, дечиценценцента, аз съм медицинската идиотия incarnated. А какво правя тук,може би е въпроса който тормози не само гладките ви мозъчни кортекси но и издутите ви ректуми (с дефекационни позиви) ?
Просто,конглумератченцета,аз съм на гости на Гергетата. At this point, бих ви попитал – що е то гости? Какви са тези нагли животни,които насила нахлуват в бърлогата ни, изяждат бирените фъстъци и времето ни, а да не говорим за непоправимите щети, които нанасят на запасът ни от охладени напитки? Как трябва да се справяме с тези вредители – кол в носа и после със щипки на простира или бодлива тел около тестисите и тупалка за килими?

Мисля, че начините са много. Също така мисля, че ако в главата ти минава дори ЕДНА идея да приложиш нещо подобно заслужаваш напълно самосъжаляващото се масТРУбарско-асоциaлно-антибайтошовско-егоистично и искрено нещастно съществуване, така да се каже. Щот си по-педераст от гей,ако ще и да си момиче (най-вече).

Шото приятел в голяма нужда се познава, или като го познаеш ти се случва голяма нужда спонтанно. (просто от вида на някои ти се пресира...от кеф). Няма нищо по-хубаво от споделеното (рядко) щастие. Защото в този насран свят, трябва да има кой да ти подаде хартия,когато най-много ти трябва, преди да те оплиска студеното биде на живота. Ок, ще спра с фекалийте до тук, за да не ме заподозрете в тайна копрофилия. Но ме разбирате така или иначe за приятелството,I mean,shit is awesome. (damn it.) /awesome to shit/ (damn it. X2)

Впрочем,да не би случайно да споменахте, че леля ви ви surprise buttsex-ва?

Losing hope is easy
When your only friend is gone
And every time you look around
Well, it all, it all just seems to change
****
But hanging on is easy
When you've got a friend to call
When nothings making sense at all

Колко човека познавате,към които можете да се обърнете,когато тежката брадва на живота започне да се отърква в шията ви заканително? Към колко сте наистина честни?
За кой ТИ би дал нещо повече, би пренебрегнал себе си? А те биха ли?

Няма нужда да лъжеш мен. Ако тези хора,без семейството ви, са повече от пръстите на същата дясна ръка, с която сигурно сега си почесваш задника затормозен от очакването да кажа клише, аз открито ти завиждам.
Давай, не си прави труда, приеми всичко за пуснато на готово отгоре. Виж,когато не правиш другите щастливи и си турбо егоист с същите пръсти,които споменах отгоре,потънали вече в гъза ти, заедно с приятелите,които те претставлявят (фигуративно) колко време ще трае феталния ти сън. Защото като се излюпиш след това ще си сам.

Идеята, индокитайци wannabe-та е, дръж си на приятелите. If you are true to them, they will also be TRVE to you. А ако не са, пак си преброй пръстите и виж дали въпросните фигурират там, или са потънали безвъзвратно в ануса ти,след като си извади ръката.

Благодаря за поканата,Гошо. It has been a blast (of shit).
Не ме изпращай, ще затворя след себе си.

Дом

неделя, 25 април 2010 г.

И жадувам аз за оня пламък
играещ в старата камина
Да се върна в дървения замък
оставил снежната пъртина

Да поседна на старото легло
забравил грижи и дела
Да гледам пак из малкото стъкло
късната есенна мъгла

/И как ме тегли към дома
/Останал назад по пътя
/И питам всеки: Нима?
/към щастие ще ме упътиш?

Идат пак спомените летни,
окъснели с китара в ръка
Случки и приказки безчетни
с приятели до старата река

Мечтая пак за онази пролет
с многото цъфнали цветя
Мечтая и за онзи весел полет
когато още бяхме си деца

Десет правила на блогъра LOL!

понеделник, 12 април 2010 г.

1. Не поставяй блога над себе си;
2. Не превръщай блога в кумир;
3. Не злоупотребявай със своя ник, използвайки анонимността за съблазни;
4. Помни съботния ден, един ден от седмицата живей без блога;
5. Почитай другите блогъри повече от себе си и не придавай голямо значение на грешките им;
6. Не убивай чуждата чест, репутация и чувства;
7. Не прелюбодействай в интернет;
8. Не кради чуждо съдържание; 
9. Не произнасяй лъжливи свидетелства по адрес на друг блогър;
10. Не пожелавай рейтинга на друг блогър. Бъди доволен от твоя собствен


БУХАХАХХАХАХАХАХА

Отговори втори път

четвъртък, 25 март 2010 г.

Мина седмица, отговорите пристигат

Недислав:
Кажи ми защо избра музика за хоби?
Обичам музиката

Защо не рисуване или нещо друго?
Рисуването не ми се отдава, бъркам пропорциите и т.н. Виж, литературата я мъча, с променлив успех :D

Какво те подтикна?
От лаф че искам да пробвам да свиря на барабани, през неудачността на идеята в домашни условия се стигна до тая идея. Бе ми връчена една китара за трошене. Китарата още не е строшена.

Нуждата да изразиш себе си по стар, но доста велик и красив начин, или това е просто душевна прищявка да създаваш нещо красиво?
Нямам абсолютно никаква идея какво да ти отговоря тук. Просто яко хоби, някакъв вид отдушник и може би израз, нещо такова.

Муерът пита:
Кое е по-важно: качеството или количеството?
Качеството, освен ако не говорим за стратегии тип старкрафт или козакс – там и с количество минава номера. Или съотношение 10:1 в какъвто и друг аспект да е.

Мразиш ли?
Да. Мразя безидейността на хората, овчедушието и сродните им неща. Мразя как ме мързи понякога и как нищо полезно не върша.

Колко сила е нужна, за да направиш каквото искаш?
Много, ако нещо е по график пред мен или не ме интригува. Малко, ако нещото ме е запалило по някакъв начин или виждам прогрес спрямо действията си, или някой ме побутне по успешен начин.

Доволен ли си?(от околните, от ситуацията, от храната, от бацилите и т.н.)
Дае. Едните ме търпят да им свиря на китара, ситуацията ми дава възможности колкото си искаш, храната от вкъщи е чук и има още, бацилите ме изоставят. Доволен съм, колкото и да мрънкам на хората наоколо, нещата са добре засега.

Каква смърт би си избрал?

  1. Такава, в която отнасям целия свят със себе си, щото Пешо някой го е гръмнал и няма кой да запуши черната дупка излязла от главата ми да вилнее из света. А Пешо ще го отнесе по-рано щото е по-буйна и борбена натура, или просто някой тъпак ще го застреля в гръб.

  2. Кво ме питаш, нищо чудно някой ден ти да ме убиеш :D :D

  3. Късо съединение на бас/нормална китара на концерт. Или палка в окото.

  4. Някаква в стил заслужаващ награда на Дарвин – ще се прочуя колко тъпо съм умрял :D

По- добре *** отколкото ***! (попълни звездичките)
По-добре Казанлък отколкото София. По-добре сит отколкото гладен :D :D :D По-добре влак отколкото рейс. По-добре да мисля повече отколкото да говоря глупости. По-добре да си седна на гъза да уча отколкото да си пилея времето.

Га ща кърпим?
Април идва. Минава Великден и т.н. и трябва да ходя вече. Само да съм здрав по другите показатели.

Доктор Алу и реалното му алтерего:
Любим модел БМВ?
Не е един. Може би e38 750iL – големия кораб.

Любим модел Китара(апарт фром лес паул)?
Gibson ES-175 с класическия си вид и джаз прозвището си. И едно голямо Bigsby тремоло. Нещо такова.

Сладко или солено?
Сладко – дава повече енергия, и по-лесно ще се спасиш от диабет при ексцесия :D

Коя държава има най-силната музикална сцена?
Ще се карам на едното его, позволило на другото да пита този въпрос. Швеция, особено от 2009 насам, както само нови албуми текат от там...

Любим лейбъл?
Nuclear Roadrunner Blast Records - да няма сърдити.

Любим филм?
Gone In 60 Seconds – отчасти заради колите, отчасти заради историята за двамата братя и как малкия цапа всичко :D

Жени или пари? (несъвместимо е)
Жени, като няма пари, поне жени да има. Щастие да се лее от портите небесни и да долита с крилете на някоя неземно красива девойка. И така нататък и така нататък...

А сега кажи и един фетиш ;D
Дълги коси!

Сатанист или мормон?
Не подкрепям нито една от двете страни напълно. На сатанистите идеята за отговорността пред себе си и самоусъвършенстването ми допада обаче.

ако можеше да създадеш секта,каква щеше да е?
Това ще се дописва

Анонимен каза...
Кой е най-големия ти страх?
От провал, от това че нещо върви твърде перфектно и разни подобни неща.
/и това ще се дописва

Кое е нещото, което може да те накара да се почувстваш щастлив за 1 секунда?
Едно просто глухарче, изгрев, залез, гледка от родния град, бира, река, огън, храна, приятелска прегръдка, музика. Хиляди са. Даже и летния дъжд ме прави щастлив.

Има ли човек, който може да направи същото и ако да – кой?
Не е само един, иначе бих бил много нещастен човек. Семейството и близките приятели

Кое е последното нещо, което сънува?
Последния беше много шашав и от известно време насам все включват някакви огромни сгради, ще допълня ако сънувам нещо яко и смислено тези дни.

Ако имаше 2000 лева, какво би си купил?
Електрическа китара + кубе и някой ефект за около 1000 лева. Някоя друга дреха, няколко музикални албума и 1-2 билета за идващите концерти. Останалото влиза в графа и аз съм човек/ако излезе концерт.

Шаманския - моля, отговори без "ако..."
Ако трябва да лъжеш, кога (кого) би излъгал?
Бих излъгал, спестявайки болезнена истина. Бих излъгал, за да мотивирам някого да направи нещо, което иначе не би сторил, а е способен. Накратко – онези бели лъжи. Или да си спася задника, но много зависи.

Ако трябва да откраднеш, какво би открадал?
Бих откраднал за да се наям. Бих откраднал идея. Бих откраднал умения (уви това не може да се случи :D :D )

Ако трябва да изневериш, на кого би изневерил?
Тук не мога да ти отговоря. Иначе ще се получи отговор който не искаш :D

и ако трябва да пиеш, за какво (кога) би пил?
Мога да пия за хубавото време, мога да пия за добрите хора. Не бих пил за това колко сме зле.
Не съм пил още от мъка. За добре свършената работа винаги е хубаво да пиеш дори една бира.

Това беше, благодаря за въпросите :)

Въпроси към ProdigyfieD

сряда, 17 март 2010 г.

Здравейте хора, в рамките на няколко дни
ще приемам всякакви въпроси към мен.
Приемат се като коментари под този пост.
Приемането на въпроси свършва в петък вечер

Вход свободен!

Добър вечер

петък, 5 март 2010 г.

Имам нещо да ви кажа
искам, ала не знам
какво да ви разкажа

Въртят ми се мисли из главата,
и химикала скърца по листата.

Слова жадуващи публика незнайна
една реч наглед проста, уж омайна?

Стоя и плета думички малки,
опити правя за рими жалки.

Навън дъжд вали,
стена от диаманти.
А ти недей жали
за едни брилянти

И това май беше,
опит за нещо красиво,
Малко ми се спеше,
дано е станало живо

Opeth - The Grand Conjuration превод

събота, 27 февруари 2010 г.

Господарю мой,
верен съм аз слуга.
Влей искрата своя,
в моята душа.

Сила владееш,
дан над мъченици.
Погледа твой
со земята ме изравни.

Очите демонични
спрени о грешните 

Утоли жаждата моя,
за вечни блага.
Знак имам безбожен,
около врата

Тази поезия - 
наше богохулие
Заслушай се,
в това падение

Ръцете дяволски
сбират стадото свое
Конник блед,
по земята броди

Думи изшепнати,
видение оживяват.
Ръце стегнати,
бавно те задушават

Словата му ти изричаш -
обет за подчинение...
Мъдрост уж извличаш,
готов за разрушение...

Стаено отмъщение отвътре ври
зли очи над слабите бдят. 
Бродът чист към царство нему,
зове по мъгливия път.

Великото Призоваване

Кажи ми, нима
Любовта стихва
В името на
Твоите повели?

Назови ме,
утеши ме,
разсей мъглата
у мойта душа


Не питайте защо я преведох - нямам ясен отговор.
Превода не е точен, но се надявам да ви допадне.

Няма заглавие 2

неделя, 21 февруари 2010 г.

Задимената стая приветстваше всеки дошъл да се топли за малко или да посвири с другите. Малко и сгушено помещение с една малка мивка, два контакта и няколко седалки от автобус, произведен през шейсет и втора година. Край комплекта барабани се мъдреха няколко колони и две столчета. Два микрофона и стар мишпулт го правеха удобно за репетиране и разпускане местенце.

Олющената мазилка говореше, че от тук са минали много хора, всеки със своите мечти и вярвания. И стаята щеше да си остане там за още много хора напред.

- Внимавай по стълбите надолу!
- Бахти тъмницата - и тръгнах да си светя - Ооооолее! Замалко да се пребия!
- Казах ти, внимавай...

Почукване на вратата.
- Влизай по-бързо, че само ти остана. За къде без бас? И ракия? - и всички прихнаха в смях...

p.s. - всяка прилика с реални хора и места е случайна

Няма заглавие

неделя, 24 януари 2010 г.

Слънцето грееше весело зад липите. Птичките чуруликаха ведро измежду клоните. Старата гара посрещаше поредния влак. Само табелата и, останала с красотата и орнаментите от една отминала епоха напомняше за това.

Едно бледно момиче стоеше до първия перон. Балтонът и явно не и помагаше много в студа. Потръпваше леко, но гледаше с очаквания близкия тунел. Минута по-късно три фара нарушиха тъмнината му. Влакът спря, момче в тъмни дрехи слезе с още много хора.

Прегръдка. Целувка за добре дошъл.
- Здрасти, хайде на бира, че пресъхнах - каза тя...


P.S. - това се събра на етикет от Загорка

Влакове и дъжд

събота, 9 януари 2010 г.



За много ви години на всички

Вън вали. Нощта се е спуснала над Витоша забулена в мрачни облаци, слезли към низините като мистични същества.

Вали и перваза на стаята ми трака от малките капки. Ламарината звучи еднакво навсякъде. И макар вкъщи да не е навсякъде, това парче метал ме кара да се чувствам като у нас. Бавна и приглушена музика се носи от слушалките ми, допълвайки атмосферата.

Топло, спокойно, леко мрачно, но спокойно - перфектното време за размисъл. Или поне за опит зад прозореца.

Пет години по-рано: лявата ми ръка изгуби честта да носи часовник. Писна ми. Телефона ми вършеше същата работа. Човек без часовник - щастлив човек. Вярно е, докато не питаш някого на улицата за часа и разбереш, че закъсняваш.

Наши дни: часовника все още липсва, беглия поглед към този на компютъра само констатира че още един час е минал в нещо безсмислено. Или така си мисля в повечето случаи, нямам идея. Само знам, че имам един пясъчен часовник и вместо да правя каквото трябва, стоя и го гледам как се ниже. Дотук с тая тема.


За влаковете - обичам онова старовремско усещане свързано с тях. Големите, мощни машини, с крещящо ярки и въпреки това приятни цветове, големите котли и прочие елементи от морално остарелите парни локомотиви. Онази стара голяма механична красота с безброй движещи се в синхрон части.

Харесва ми да застана на края на последния вагон и да гледам как пътя остава зад мен. Влак=пътешествие. Влак=завръщане. Влак=пълно купе с приятели. Влак=изпращане. Влак=посрещане. Все неща с положителен заряд. За раздели, носталгии по дома и други подобни няма да говоря, времето е достатъчно красноречиво вместо мен. Дотук и с тая тема

А сега се усмихнете, просто ей така. И утре като станете пак. Не е трудно
КРАЙ