Влакове и дъжд

събота, 9 януари 2010 г.



За много ви години на всички

Вън вали. Нощта се е спуснала над Витоша забулена в мрачни облаци, слезли към низините като мистични същества.

Вали и перваза на стаята ми трака от малките капки. Ламарината звучи еднакво навсякъде. И макар вкъщи да не е навсякъде, това парче метал ме кара да се чувствам като у нас. Бавна и приглушена музика се носи от слушалките ми, допълвайки атмосферата.

Топло, спокойно, леко мрачно, но спокойно - перфектното време за размисъл. Или поне за опит зад прозореца.

Пет години по-рано: лявата ми ръка изгуби честта да носи часовник. Писна ми. Телефона ми вършеше същата работа. Човек без часовник - щастлив човек. Вярно е, докато не питаш някого на улицата за часа и разбереш, че закъсняваш.

Наши дни: часовника все още липсва, беглия поглед към този на компютъра само констатира че още един час е минал в нещо безсмислено. Или така си мисля в повечето случаи, нямам идея. Само знам, че имам един пясъчен часовник и вместо да правя каквото трябва, стоя и го гледам как се ниже. Дотук с тая тема.


За влаковете - обичам онова старовремско усещане свързано с тях. Големите, мощни машини, с крещящо ярки и въпреки това приятни цветове, големите котли и прочие елементи от морално остарелите парни локомотиви. Онази стара голяма механична красота с безброй движещи се в синхрон части.

Харесва ми да застана на края на последния вагон и да гледам как пътя остава зад мен. Влак=пътешествие. Влак=завръщане. Влак=пълно купе с приятели. Влак=изпращане. Влак=посрещане. Все неща с положителен заряд. За раздели, носталгии по дома и други подобни няма да говоря, времето е достатъчно красноречиво вместо мен. Дотук и с тая тема

А сега се усмихнете, просто ей така. И утре като станете пак. Не е трудно
КРАЙ

7 коментара:

Д-р АЛУ каза...

Moar postz demanded. I like this one. :)

Crescent каза...

йей за оптимизма ^^

swords каза...

A truly wonderful experience.

Аз и никой друг каза...

Харесва ми. Рядко пишеш нещо толкова болезнено откровено, а и бяхте занемарили блога в последно време. За много години и за повече постове

Vallis Lacrima каза...

Много точно. И оригинално. И ме накара да се усмихна. Like! (:

Mangichka каза...

Усещам малко привкуса на "До Чикаго и назас" от Ал.Константинов,но е приятено.Позволявам си да критикувам.Може би не разбрах някои мисли,но за мен бяха противоречиви относто "...това парче метал ме кара да се чувствам като у нас. Бавна и приглушена музика се носи от слушалките ми, допълвайки атмосферата",този "метъл" от къде идва,ако е от слушалките ще бъде приглушен,но нз дали ще прозвучи бавно.Все пак малко си противоречат тези понятия,а може би идва от другаде? Хареса ми идеята с часовниците.Доста тясно се обвързва с влака като точност. Пък за"щастливия човек" обикновено, когато не съм в крак с времето , съм в депресия и някъде в небитието...между стрелките. :)

Hell Messenger каза...

Парчето метал е ламарината, не това което звучи от слушалките между другото.