Звезди

четвъртък, 23 октомври 2008 г.

За първи път откакто съм в тази квартира/този град виждам звезди. Освен Венера и Луната през останалото време единствените обекти бяха облаци. Имаше и някакво парти в южния парк (май) и имаше заря около 8. Яка беше, ама не разбрах повода

Б.Т.Р. в СУ

вторник, 21 октомври 2008 г.

След като адаша насоли малко интродукцията на шоуто по случай 120 години Алма Матер е мой ред за лек прочит на събитията.

Безплатна Бира!!!!!!!! С болно гърло бях и пих, Бирата си е Бира, особено когато чакаш метъл на сцената (за жанровата принадлежност на Б.Т.Р. не се обръщайте към мен).

Второ, по време на интродукцията имаше няколко полу плейбек песни, едно хлапенце на 10 годинки се справяше що годе с микрофона, за типажите появили се по-късно ще спестя приказки. Появи се Нора от Мюзик Айдъл 2. Поне имаше гледка за плакнене на очите. Може да пее момата, и други работи сигурно може, обаче както си дигаше нарочно гласа в съчетание с близките колони "солата" и не бяха много приятни за възприемане винаги.

Водещия беше с най-якия глас (Герге, сори за копирането, ама тва няма как да се пропусне) и решихме да се разходим с адаша малко навън да ни отшумят ушите. За изненада и на двама ни видяхме как един по един всички от групата минаха покрай нас. Логично беше да се направим на гига феновете и да си поискаме картички, ама от неблагоразумна скромност пропуснахме момента тогава.

Минути по-късно сцената вече беше попълнена както трябва, китарите бяха във вещи ръце, зад касите имаше човек и вокала си беше на мястото. Приветствени слова, ала бала, 120 години тук там. Жица тайм!!!!!

Сетлиста не мога да го намеря, имаше от новите и от старите албуми, но в първия момент когато китарните рифове се разнесоха наоколо и звуковите им вълни се блъскаха в тялото ми осъзнах колко съм пропуснал през годините. После дойде и звука на касите - кратко и ясно ТУП ТУП ТУП, влизащо в душата. Към средата на концерта имаше дори нещо, което най-характерно и лесно може да се чуе при In Flames, особено в Jotun и Trigger - бързото блъскане по касите. Лично за мен този "елемент"носи умопомрачителна енергия, но не всички го възприемат по този начин.

Anyway, Наско си пя стабилно, дърпа си фас, пи фанта(с водка?), публиката му пригласяхме също достойно за толкова малко души. Да, и аз бях там и аз се драх/пях/кашлях от гърло. Дроба ме заболя по едно време, ама емоцията си струваше отвсякъде. Много женска публика имаше също, доста разнородно беше. Кефех се на всички с типичен метълски вид и особено много на двама които си спретнаха пого :D :D :D. Кефех се и на всички, които правеха хедбанг. Ае яко беше, и да ви тегля локуми още какво е било все там. Имаше пауър метъл парче, от старата школа с тежките рифове (за жалост не го знам как се казва, но ми хареса по дяволите) и бавното по-басово пеене.

Имаше бис. Цялото шоу според Наско било на прима виста (перифразирам) и решавали какво да изсвирят на момента (ако е прав, само мога да ги поздравя за което). Концерта завърши със Спасение, наркоманска и клиширана песен според мнозинството, но все пак хубава за завършек. Събитието беше започнало в 19.00 и завърши към 21:15 може би, не си следях часовника.

След като се разотидоха всички можете да се сетите какво "море" от чашки за еднократна употреба и бутилки беше останало. В добавка и малкото скупчване зад сцената. Наско раздаваше картички с автографи и автографи върху други неща. Заварих ситуацията с един човек, светещ с телефон за да може да се напише пожеланието върху картичката. Извадих и моя да правим стерео осветление, привиках приятелите си от стария клас да си вземат и те, дори се снимахме с него (йеъ!).

С две думи: струваше си!!!
С повече: чакам концерта на Ин Флеймс през Януари, жицата на концерт си е жица на концерт.
p.s. да е жив и здрав градския че ме докара до вкъщи без прекачвания :D

Grand Failure Anthem

Здравейте млади фенове.(insert random laugh here)
Днес разполагам с малко време да драсна няколко реда. И ще закъснея за упражнения ама това не е болка за умиране, и без мен ще се справят.
Та така де, вчера беше много интересен ден. Не за друго ами симфоничния оркестър на Софийския университет имаше юбилей. Или нещо такова, не ми стана ясно. Важното е, че имаше концерт, на който карфицата на вечерта бяха Б.Т.Р. Няма нужда да ви обяснявам, че в двора на ректората имаше доста навалица.( 300 човека, може би и по малко, ама то и двора не можеше да събере много повече)Разбира се не можеше съпровода и той да е нещо включващо електрички. И както винаги трябваше да се изтърпи един куп пУмия преди якото нещо. Та за въпросната пУмия ще си приказваме. Оставям на съблогъръ ми да пише за добрата част от вечерта щото на мен не ми се удава.
Та откъде да започна? Още от влизането в двора ни посрещна звука от измъчването на хиляди котки, а именно клонящите към цигански ритми излияния на водещия. Разбира се веднага ми се доходи до тоалетна и с радост отидох в сградата да си оправя природната нужда да избягам от въпросната музика. Когато се върнах трябваше да намеря групичката с която отидох там. За щастие това ми отби вниманието от музиката, която не се беше променила драстично(в конкретния случай беше еволюирала до измъчване на кучета). Намерих ги след доста време и ....
Уфф, и все пак трябва да се изнасям... повече ще пиша следващия път.

Misdirection

петък, 17 октомври 2008 г.

Първият пост тотално лишен от креативизъм...

Have you ever heard of Harry Houdini? Well he wasn't like today's magicians, only interested in television ratings. He was an artist. He could make an elephant disappear in the middle of a theatre filled with people, and do you know how he did that?
Misdirection.

-What the fuck are you talking?
-Misdirection.What the eyes see and the ears hear, the mind believes. Perception is reality.


Извода е за Вас...

Randomize:(Life)

сряда, 15 октомври 2008 г.

Драсте и за месец Октомври, докато циклех с какво да си пълня блога намерих перфектния филър: http://www.technorati.com/blogging/state-of-the-blogosphere/

Колкото до мен, да се похваля - ФМИ студент вече, отчасти съжалявам, отчасти не. Живея при брат ми в София в апартамент под наем. Който е близо до Стрелбище да драсне някой ред и може да се видим. Интернет има, кабелна остава да се пусне, компа ми е тук, музиката и всички останали глупости също (80гб хард, бейби!).

Не Ви препоръчвам хронично лишаване от сън, можете да го правите няколко години подред, но когато вземете да прекалявате резултатите могат да са катастрофални. Днес по време на лекции не знаех какво става с мен, заспивах през секунди, бодърствах след миг и то с активно внимание. Не ми се мисли, ако бях зад волана какво щеше да е. Виновен е компютърът в моя случай, от далечната 2001-ва насам в болшинството от случаите лягам след 12:30, вариращо до 3:30... А ставанията за училище/понастоящем лекции вече са си били винаги в 7. Сметнато реално, на седмица, ако ми се събират повече от 40 часа сън си е цяло събитие(което е по-малко и от 1/4 на 168-те часа).

Ениуей, трябваше и моя блог да е шарен и грозен, черепите донякъде си струват, ще видим колко време още ще цикля на този вариант и ще върна стария, който кисне като .xml файл на харда ми. Започнах пак да слушам саундтрака на Swordfish, един от малкото подобни албуми, които си струват записването и слушането (дори и в кола). Интрото на филма си струва гледането/четенето




или си цъкнете линка: http://birovoz.hit.bg/swordfish.txt

Иначе е красиво, часовникът тиктака и времето си се изплъзва между пръстите като ситен пясък. А леглото дори не е разпънато...