Б.Т.Р. в СУ

вторник, 21 октомври 2008 г.

След като адаша насоли малко интродукцията на шоуто по случай 120 години Алма Матер е мой ред за лек прочит на събитията.

Безплатна Бира!!!!!!!! С болно гърло бях и пих, Бирата си е Бира, особено когато чакаш метъл на сцената (за жанровата принадлежност на Б.Т.Р. не се обръщайте към мен).

Второ, по време на интродукцията имаше няколко полу плейбек песни, едно хлапенце на 10 годинки се справяше що годе с микрофона, за типажите появили се по-късно ще спестя приказки. Появи се Нора от Мюзик Айдъл 2. Поне имаше гледка за плакнене на очите. Може да пее момата, и други работи сигурно може, обаче както си дигаше нарочно гласа в съчетание с близките колони "солата" и не бяха много приятни за възприемане винаги.

Водещия беше с най-якия глас (Герге, сори за копирането, ама тва няма как да се пропусне) и решихме да се разходим с адаша малко навън да ни отшумят ушите. За изненада и на двама ни видяхме как един по един всички от групата минаха покрай нас. Логично беше да се направим на гига феновете и да си поискаме картички, ама от неблагоразумна скромност пропуснахме момента тогава.

Минути по-късно сцената вече беше попълнена както трябва, китарите бяха във вещи ръце, зад касите имаше човек и вокала си беше на мястото. Приветствени слова, ала бала, 120 години тук там. Жица тайм!!!!!

Сетлиста не мога да го намеря, имаше от новите и от старите албуми, но в първия момент когато китарните рифове се разнесоха наоколо и звуковите им вълни се блъскаха в тялото ми осъзнах колко съм пропуснал през годините. После дойде и звука на касите - кратко и ясно ТУП ТУП ТУП, влизащо в душата. Към средата на концерта имаше дори нещо, което най-характерно и лесно може да се чуе при In Flames, особено в Jotun и Trigger - бързото блъскане по касите. Лично за мен този "елемент"носи умопомрачителна енергия, но не всички го възприемат по този начин.

Anyway, Наско си пя стабилно, дърпа си фас, пи фанта(с водка?), публиката му пригласяхме също достойно за толкова малко души. Да, и аз бях там и аз се драх/пях/кашлях от гърло. Дроба ме заболя по едно време, ама емоцията си струваше отвсякъде. Много женска публика имаше също, доста разнородно беше. Кефех се на всички с типичен метълски вид и особено много на двама които си спретнаха пого :D :D :D. Кефех се и на всички, които правеха хедбанг. Ае яко беше, и да ви тегля локуми още какво е било все там. Имаше пауър метъл парче, от старата школа с тежките рифове (за жалост не го знам как се казва, но ми хареса по дяволите) и бавното по-басово пеене.

Имаше бис. Цялото шоу според Наско било на прима виста (перифразирам) и решавали какво да изсвирят на момента (ако е прав, само мога да ги поздравя за което). Концерта завърши със Спасение, наркоманска и клиширана песен според мнозинството, но все пак хубава за завършек. Събитието беше започнало в 19.00 и завърши към 21:15 може би, не си следях часовника.

След като се разотидоха всички можете да се сетите какво "море" от чашки за еднократна употреба и бутилки беше останало. В добавка и малкото скупчване зад сцената. Наско раздаваше картички с автографи и автографи върху други неща. Заварих ситуацията с един човек, светещ с телефон за да може да се напише пожеланието върху картичката. Извадих и моя да правим стерео осветление, привиках приятелите си от стария клас да си вземат и те, дори се снимахме с него (йеъ!).

С две думи: струваше си!!!
С повече: чакам концерта на Ин Флеймс през Януари, жицата на концерт си е жица на концерт.
p.s. да е жив и здрав градския че ме докара до вкъщи без прекачвания :D