Нова година, ново име?!

неделя, 28 декември 2008 г.

Привет на всички, от март насам този блог не е само мой, но досега оригиналното име стоеше. Вече сме четирима души, новата година чука на вратата и дойде време за лек референдум. А именно:

Какво име ще отива най-много на блога?
Предложенията ще се приемат под формата на коментари към този пост,
времето е до 8-ми януари 2009-та година.
В последствие най-вероятно ще се реши чрез анкета кое име да бъде.
(което не изключва старото име да пробъде :D )

Коледа

четвъртък, 25 декември 2008 г.

Време е за кратък, но доста несъстоятелен пост за това събитие.
Ииии.... знаете ли какво? Смятам да сменя темата.
Ще си говорим за една думичка - мерси.
Гадна френска чуждица от времето когато народа се е радвал най-много на бананите на Бай Тошо по нова година, когато негрите от куба са ги пращали към останалите комунистически страни със солидна доза плюнка и пот. Дума която символизира всички чуждици някога пораждали се по една или друга причина в нашата реч. Дума която ме отвращава повече от псувня. Псувните поне не ти напомнят, че шибания френски (наблягам на ФРЕНСКИ, като свирка, като свирите им като разпасани проститутки(доста по разпасани от обикновените, защото ги кефи да имат трипер, сифилис и СПИН едновременно)уф, отклонявам се) е успял да наложи думата си за благодарност в Българския ни роден език. Само го чуйте как звучи:
Мерси... мирси... по гейско не можеше ли да звучи ( в тази връзка извинявам момичетата щото френското при тях е по природа, а не придобито по изкуствен подмолен път на френското правителство да превърне мъжете в гейове и да намали като цяло популацията на света. А иначе я има и др страна - yuri pwnz. Питайте Др. Алу). Да ти виси. Или вече е паднал? Къде го изгуби е? Някаде като минаваше през розовата сграда с каубоя отпред? Мда, сега мисля да отстъпя на 50 крачки от тебе и да издействам ограничителна заповед. Въпреки, че ще е по лесно да те заколя... АМА ТОВА МНОГО ЩЕ СЕ ХАРЕСА НА ПОЛИЦАЙТЕ ОТ ЦЕНТРАЛНА АВТОГАРА,НАЛИ! ВСЕ ПАК ЗАТОВА МЕ ПРОВЕРЯВАТ ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО МИНА ОТТАМ ДА НЕ САМ СТАНАЛ СЕРИЕН УБИЕЦ ЗА 2 СЕДМИЦИ! уфф, пак се отклоних.
Та думата ми беше, че дори ВЕЛИКИТЕ РОДОЗАЩИТНИЦИ, за какъвто се има Пефо, от блога, също използват гадната чуждица и после се правят, че не е така. Emo cocksuckers....
Anyways Коледа е, затова ще спра със словестната диария и ще ви оставя да си празнувате и да се радвате на подаръците си.
Пък токувиж на другата сутрин няма да има аграри, емовци и секви други идиоти.... Yeah, I wish...

40 поста, хо-хо-хо

сряда, 24 декември 2008 г.

Здравейте всички знайни и незнайни читатели на скромната ни онлайн колиба, днес имам специален повод за празничен пост - за 9 месеца успяхме да избълваме цели 40 поста! Невероятно нали?!

Че е и Бъдни вечер, двоен празник значи. За тези които не празнуват по един или друг повод - дано си го отпразнувате някъде със семейството.

Та така, според математиката ми средно по 1 пост на седмица не звучи твърде зле.

Иначе, с hellmessenger си бихме шута предсрочно понеже във факултета нямаме заверки и се прибрахме по-рано. Аз в събота с влака, той с автомобил в понеделник. Третия Жоро се прибра вчера по обяд, а Диан го очакваме скоро.

Яко е да си вкъщи, в малкия град, а не в голямата и разпльокана столица. Имат сняг гадовете и им завиждам за което в момента, но да се оправят, аз съм си вкъщи. Нищо че 19 години живея в тази кутия, яко ми е да си гледам елхата до монитора, елхата в моята стая и прочие и прочие. И познатите се прибират един по един, и Нова Година чука на вратата.

Дано да си намерите подаръци утре под елхите, а ако не, идете при Дядо Коледа с рекламация. Край на поста поради липса на идеи. И Весела Коледа

моите 6 неща

неделя, 21 декември 2008 г.

Костадинов ме накара да напиша и аз 6 неща, които ме карат "да цвърча от щастие"
Те са:
1. Боб
2. Бира
3. Стара планина
4. Няколко жени дето познавам ^^
5. Понетрибири (една манджа от "Дон Домат")
6. Леглото ми като го надуша след цял ден мозъчно пържене в университета
7. Ще цвърча от щастие ако пребия един колега дето мяза на пръжка с косми и с лице на премазан картоф, който са прай на всезнайко, ама не знае как ше му размажа черния дроб по асфалта!

Щафета, или нещо подобно....

четвъртък, 18 декември 2008 г.

Та тъй де, господин д-р Алу пожела да напиша нещо.... еми как да не се отзовеш на призива му. Сега, 6 неща които ме правят щастлив. А де...

1. Хм... да видим към какво не съм безразличен... а, да. Бойните спортове. Невероятно е как да те удрят и ти респективно да удряш може да е толкова приятно. Или пък да те хвърлят на пода да ти се струва нещо прекрасно.

2.... Ок, запецнах.... Ще копирам малко един др. блогър и ще кажа музиката. Вероятно прекалено много се филмирам от нея :D Но наистина, само слушането на музиката която обичам може да ми оправи настроението.

3. Пак крада, ама разходките наистина са нещо, което ме прави щастлив. Особено като гледам автобусите и трамвайте как са наблъскани хората като сардини и ми става изключително приятно, независимо че стигат по бързо. Аз за сметка на това имам въздух, макар и малко позамърсен :D

4. Let us steal some more, shall we? Да речем семейството? Много са ми дали, много имам да им давам обратно. Заради тях съм това, което съм.

5. Хм... добре. Щастлив ме правят постиженията. Мда, много ги обичам. Особено, когато са дошли след много трудни моменти и когато знам, че съм ги заслужил. Мда, няма друго чувство като това за победа.

6.Усещане за превъзходство. Мда, друго нещо, което много обичам защото рядко ми се случва. Да усетиш как си по добър и то в несравнима степен от някои друг, особено човек когото ненавиждаш си е просто... неописуемо...

В заключение искам да кажа че съм арогантно копеле, но това е оправдано. Писах това приблизително 2 седмици ако не и повече. Наистина жалко че само толкова сок изцъцърках от ума си, но останалото отиде за информатика. Крадях, правих струвах, но го скалъпих. Жалко че приятелите не намериха място във списъка, въпреки че са един от най големите плюсове на живота.
Няма на кого да предам щафетата, защото не познавам блогъри които да не са писали и да не е поискано от тях да го напишат. Само държа Пешо да го направи във своя блог.
Ad infinitum и лека нощ.

Darkness (тъмнина)

сряда, 17 декември 2008 г.

 Ето и първото ми по-смислено произведение (с други думи разказ), писано миналата година с умерена доза метъл, нощно време и под влиянието на вдъхновения събрали се за към година. Публикувах го в www.bmwpower-bg.net , по-точно тук

  Късна есен. Денят се проточваше като сталактит, бавно и монотонно, тъмното небе придобиваше още по-тъмни краски с всяка изминала минута. Листа се гонеха по улицата, напуснали дървото, което ги бе родило, и попадаха под нечии гуми или обувки. Придората сякаш умираше, или не, по скоро се готвеше за белия сняг на зимата, който да затвори очите и, и тя да потъне в бял и сладък сън. Сякаш изгубен във времето, един човек се скиташе из мокрите от ръмящия цял ден дъждец улици. Самотните улици, намусеното време, лекият дъжд – всичко това нямаше значение за него, дори така му бе по-добре, по-леко. Нямаше никой, който да се преструва че му съчувства, а и никой не знаеше какво бушува в океана на мислите му, той бе сам със себе си.В последните две седмици бе преживял повече неща отколкото през целия си живот преди това - сякаш една ръка от Ада бе хванала съдбата му, невинно и жестоко, както игриво котенце подостря ноктите си... 

   Объркан в мислите си той вървеше, без да знае посоката, тя нямаше значение... „Човекът е човек когато е на път“ и тленно той вървеше по един пуст и самотен път, а в душата му същият този път бе препълнен с хора и думи, блуждаещи като призраци мисли за това как можеше да предотврати случилото се. Любимата му го напусна, очерняйки 4 от най-хубавите им години заедно, 4 години на любов се превърнаха в 4 предателство, което той още трудно преживяваше... Но това бе малка частица от тъмния, покосен от проклятие пъзел на живота му. Най-добрият му приятел бе убит, оказвайки съпротива на грабител, родителите му загинаха в планината, блъснати от ТИР без да имаха вина... „Изглежда че няма накъде по-лошо да стане“ си мислеше той по-рано същия ден, не знаейки какво му предстои. 

   Заради задръстването предпочете да остави колата си пред блока и отиде на работа, работа която ненавиждаше, но му даваше някакво положение в глупавата сборица от хора наречена общество. Преживяваше някак всеки работен ден под маската на закачлив и весел човек, но след като приятелката му го напусна осъзна че не си струва да се преструваш заради другите, да се усмихваш защото така е прието. Прекара деня почти като робот, не мислеше почти за нищо, не се интересуваше от нищо. По обяд телефонът му звънна. Чу познат глас. Съседът му съобщи че бяха откраднали колата му – една замираща синя акула, преживяла толкова добри и лоши моменти с него. Синята E24-ка, колата която го научи какво е да изпитва удоволствие от шофирането, да се усмихва при вида на всеки бяло-син пропелер красящ металните доспехи на някое Баварско творение. Кола, на която бе посветил и в която бе изпитал токлова много от най-чистите си чувства. Колата в която беше уличният хулиган със свирещите гуми, нерядко будили цял квартал хора, сякаш да провокират радост у тях че един човек, едно същество е щастливо. Наместо това, той отнасяше безчет обиди. Озлоблението ни, измъченият свят, всичкo ли иска да потъпче щастието в нас, нима човек е виновен че е щастлив?? 

   Второто му сърце, шестимата побратими в редица, шумният им хулигански рев или аристократичното им боботене, яростната акулска предница или сериозният и поглед, дивото и разумното, неговото 635 вече го нямаше, вече бе собственост на друг... Продължаваше да върви и размишлява колко е преходно всичко и въпреки това няма нищо ново под слънцето. Унесен в мислите си се сети за любимата си сентенция “Всеки ден е дар от Бога...”. Не бе кръстен, но това не му пречеше да вярва, да се моли, да има дух и душа а не просто съзнание подчинено на телесните желания. Надигна глава към черните облаци, почернели от сянката на синеок ангел и неговите разперени крила, капки дъжд влизаха в очите му, но това не му пречеше да отправи своята кратка молитва до Всемогъщия и му олекна макар и малко. Помоли Господ да прости на всички, дори на колегата му, който така го ненавиждаше че предизвика уволнението му по-рано същия ден. Пъзелът на живота му се разпадаше, разяждан от несправедливостта на света, около дупките от липсващите парчета зейваха нови, нямаше край... Вървейки видя новините на някакъв екран, видя познатия квартал, познатият блок и зловеща черна мъгла надигаща се от апартамента на съседа му. Видя пожарни, счупени стъкла, порутени апартаменти, единият от които бе неговият...поредният пирон в сърцето му бе забит... 

   Колкото и да мразеше съседа си, да ненавиждаше апартамента си, това бе неговият дом. Това го съкруши, осъзна че нищо няма смисъл, нито той, нито животът му... Нямаше за кой да се грижи, нямаше къде да отиде, нямаше хора на които да се опре, бе свободен но на ужасяваща цена. И след като нямаше нищо реши да рискува каквото имаше. Продължаваше да върви и съзря една самотна кола с ангелски очи и дяволски нрав, изоставена от собственика си така небрежно че ключовете бяха на таблото. В сумрака той се промъкна до нея, ловко измъкна мигача, обезвреждайки алармата за всеки случай. Докато го правеше усети нечий дух, дух на нещо познато, който позна едва като се качи в нея. Бе тръгнал да причинява зло другиму, отнемайки кола която не бе негова. За негово учудване обаче това беше неговото зверче, молитвата му бе чута, но той бе направил избора си, да рискува всичко което има... 

   Изключи я от скорост, загаси фаровете и я избута две преки встрани, за да не се усетят крадците че плячката не е тяхна вече, запали двигателя и с тихо боботене се изнесе от квартала. Мракът погълваше мислите му, бе възседнал своя демон, който не веднъж го бе спасявал на косъм. Запъти се към планината, последното му убежище, убежище за мислите му, потънало в океана на черното небе като рибарска лодка блъсната от призрачен кораб. 

Минаваше на червено, препускаше в адски галоп без да има трафик или полиция която да го спре. Времето се влоши още повече и той отне газта. Гръмотевици разтресоха свода, светлина разпори небето и в светлината и той видя че още една кола е в неговата посока. Двете коли спряха една до друга на светофара. Нова светкавица. Изведнъж осъзна откъде познава колата и шофьора и – същият задник заради който го уволниха. С третата светкавица дойде още едно просветление – до колегата му, на предната седалка бе приятелката му... тя го бе изоставила заради положение, пари и страст към материалното. Двамата се усмихнаха ехидно, мъжът изфорсира двигателя който му беше набор, но желязно си вършеше работата. Той прие. Изфорсира своя двигател, акулата бе готова за атака. Жълто... 

   Дали за да предскаже какво ще се случи, вместо зелено имаше просто едно черно петно. Смъртното състезание започна със секунда покой ... колите не се движеха, само кълбата от дим, писъците от Ада и мирисът на изгоряла гума подсказваха какво ще последва. Несъмнено Дяволът бе наблизо дирижирайки симфонията на два звяра готови да бъдат диви които танцуваха своя валс за последен път. Две задници поднесоха встрани, опитвайки да удържат въртящият момент, две сърца биеха като за последно, два крака натискаха газ-та до краен предел. Кобрата се изстреля с по-късата си първа скорост, но по-дългата втора позволи на акулата да си върне надмощието, четирите фара в огледалото се превърнаха в два червени стопа отпред. Дъждът се усили още повече, гръмотевиците също, а в съзнанието му бушуваше още по-силна буря, бурята на лудостта бе взела още една жертва. Кобрата мина на трета и двете смъртоносни създания се изравниха отново. За част от секундата той видя стоманената ехидна усмивка на колегата си, видя сините очи на приятелката си, които този път излъчваха студа в душата и, тя подигравателно му помаха. Това той видя преди светкавицата да угасне, отнасяйки със себе си още една частица от душата му. Адреналинът замъгли главата му до крайна степен, краткият прав участък вече го нямаше. 

   Планината ги прие в тъмните си криволичещи обятия. Всичко стана въпрос на умения... Гледани отстрани колите бяха величествени – те танцуваха своя танц по завоите, взимаха нагорнището като някаква загрявка, сякаш две деца си играеха на гоненица. Хлъзгавият път и малката видимост в призрачната планина не им пречеха, бяха сами а и беше по-забавно така... Унесен в скоростта и пътя, в късата права тъкмо акулата взе предимство когато съзря двама души да пресичат пътя. Една светкавица ги освети съвсем ясно. Той щеше да ги блъсне ако нещо в душата му не бе надделяло над животинската ярост която го движеше в момента. Започна да спира, доколкото бе възможно, в това време го задминаха двамата, които ако можеше щеше да унищожи с мисъл, отново му хвърлиха по един ехиден поглед, преди да го изгубят от взора си. Спря точно преди да се блъсне в пешеходците. Видя лицата им, дрехите им, ужаса в техните очи от това че вече можеха да не са живи. А те не бяха. Не бяха и хора, а духовете на родителите му, загинали на същото място. Излезе от колата тръгна към тях, но те изчезнаха във въздуха. В същият момент се чу пищене на гуми, хрущящ звук от трошене на стъкла, скърцащ метал дерящ асфалта. Чу как кобрата бе сразена от огромна яма и назъбени камъни, звукът на деформиращи се ламарини, стъкла и кости го накара да изтръпне. Звярът бе взел своята жертва, а и той самият бе раздал наказанието което душата му така желаеше. Провидението отново му се бе усмихнало в най-тъмния момент, той бе щастлив, но на смъртна цена. Дъждът спря, той се огледа наоколо, отиде да види какво се е случило. От яростното преследване бе оцелял само той и вярната му акула. Но защо??

   Погледна нагоре, благодари на Бога за това което бе сторил за него и все пак се чудеше защо бе още жив. Облаците взеха да се разсейват, черният Ангел прибра крилата си и той видя пълната луна. Красива, загадъчна, и самотна, макар и в море от звезди. Дали това не бе самата му душа се чудеше той. Питаше се накъде да поеме, да вземе ли втория шанс който му бе даден свише или да предаде малкото си останало на произвола...

 “Утрото е по-мъдро от вечерта” си каза наум, качи се на върха с колата си и заспа преди Луната да залезе. Минаха няколко часа на неспокоен сън преди Слънцето да започне да се възкачва на небесния си трон. Погали го нежно с веселите си лъчи и го събуди. Той отвори очи, слезе от колата, погледна красивия си град, красивата природа, замисли се че нищо не бе се променило, а бе по-красиво от преди. Яростната буря сякаш не бе се състояла, просто лек дъждец бе напоил земята. Поседя още малко съзерцавайки красотата която бе пред очите му, погледна и изгрева още веднъж и си каза “Хубаво е да си жив, жалко че го осъзнаваме когато видим смъртта в очите”. Запали зверчето си и потегли. Нямаше посока, сърцето му само го поведе. И той нямаше против :)


Щафета (шпеков салам и бонус сирене)

вторник, 16 декември 2008 г.

Здравейте за Декември, ако следите блога все още, благодаря.

Днешната тема е за шестте неща, т.е. щафетата която Ник ми подаде (и чака аз да сервирам останалата маса явно)

Мина време, къде премислях, къде не ииии май реших какво ще напиша най-накрая. Като изключим факта че пиша в тетрадка с корица FASHION YOURSELF за 60! стотинки от книжарницата на ФМИ (където все още тонер нямат) И че пиша по време на лекция по Основи на програмирането, ето ги мислите ми в печатно-вербален вид:

1. Семейството ми: Искам да благодаря на мама, на тате, на бате и т.н. Радвам се че имам обща кръв с толкова мили, добри и ерудирани хора. Едно от най-хубавите неща е когато си вдигна чуковете и отида на гости в другия край на града, където още от вратата те посрещат с искрена усмивка и нескрита радост в очите. Мир на праха на вече заминалите си от този свят и дано да се запозная и с по-далечните си роднини скоро. Срамота е да не познаваш рода си.

2. Тук ми е трудно да го напиша ясно и точно: ПРИЯТЕЛИТЕ - за къде без тях, всеки има своите, предполагам всеки се чувства добре сред своите. Яко е да има с кого да си кажеш две приказки, да споделиш радостта си или да си изкажеш мъката без да бъдеш съден.  Много са моментите в които не ми е достигало малко и са били до мен, много са и тези в които ми е трябвал един здрав шут в задника за да се съвзема и да продължа напред. Не винаги съм съумявал да им се отблагодаря подобаващо, но бъдещето е пред всички ни. И пейките, масите, къщите също, важното е повод да има (дано се сетите какво имам предвид). 

3. Живота... Почти всеки ден се радвам, че съм жив, че съм стигнал дотук, макар и да не съм постигнал много. Не съм постигнал и много мечти, колко детински, колко не-толова, но мисля че съм бил насреща за своите, когато е трябвало и съм можел. Това ми стига(засега).

4.Природата - да, точно като малките деца се впечатлявам от красотата на изгрева, залеза, или отражението на луната в локвите. Дребно е, но създава настроение да видиш как слънцето си проправя път през оределите клони и и се издига сред оранжевикавите сутрешни облаци или да гледаш полета на ято птици. Или летния дъжд след безспирните жеги. Малко се отплеснах... Огледайте се...

5. Ядене и пиене!!!

Ник, провокира ме и го включвам. Какво се прави лятно време с група безделници, пейка/парк/полянка - ми пие се БИРЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ! и се вършат глупости. Яденето и пиенето са основна потребност за да останеш жив (според д-р на Бирените науки Г.Костадинов). Следователно трябва да ти е яко дори да ядеш комат хляб със сол/шарена. Бира и шкембе също е строго препоръчителна комбинация, както и мусака с кисело мляко. Death to all who oppose the боб чорба!!!! И кюфтета. И лютеница. И така до края на света...

6. Изтъркано е, но ще го кажа и аз: музиката. Музика с енергия, със сила или просто с красива и хармонична мелодия. Музика, която да те кара да се замислиш или която да те докосне с послание. Музика със смислен текст.  Групи и стилове няма да изброявам, познавате ме (май).

Collect some stars to shine for you,
and start today, cuz there are only a few
the sign of times my friend

Надявам се да ви е било интересно, не съм сигурен дали този беше най-добрия избор, има още много неща които си струват - да побеждаваш, да се издигаш духовно, да твориш....

Най-важното да си щастлив е да слушаш сърцето си, да слушаш и разума си, да си спокоен и здраво стъпил на земята... И БИРА! (наздраве Ник)

Щафетата я оставям на другите двама адаши и на "новодошлия" в онлайн-дупката ни другар однокласник Диан. Ну давай давай...

Мнение от отвъдното(тоест чужбина)

събота, 6 декември 2008 г.

Привет, народе. Майо нейм ис Диан.

   Аз съм българин студент в Русия и имам намерението да ви разкрия тайната на щастливия народ. 

   Първото, което идва на ума ви сигурно е - ВОДКА! Все пак от 4 млрд литра които се изпиват всяка година в целия свят, 2млрд се изпиват в Русия...Е да, но това е кратковременно щастие последвано от дълговременно нещастие. След като изпразните главата си от спомените за миналия петък и оная бутилка прозрачна течност, която ви дойде в повече, се сещате - "А ми да! Рускините! Какво по голямо щастие?" Повярвайте ми, ефекта е същия, само че усезаемо по силен. Наистина те са великолепни създания, но противно на очакванията ми, се оказа, че те също разсъждават, мислят, действат като всички останали...жени...Мечтите ми/ви за руси красиви създания с чуство за логика и благоразумие май се изпариха като зарплатата на конструктор в General Motors(една друга тема :) ). 

Та до сега разбрахме, че щастието не е в водката и жените. Явно не е и в нефта след като той поевтиня с около 60%.  Истината, е че руснаците са щастлив и горд народ, защото притежават манталитета на победители. Силата на Великата страна! Не че състоянието им е цветущо! И те ходят бедни и дрипави, карат москвичи и волги, и се оплакват от 1лв/литар цена на А95. Просто главити им винаги са вдигнати, винаги със среден пръст към Щатите  и към тези които ги упрекват в нещо. И в това е "тайната". Те Винаги са прави(или поне са на това мнение)! Гордост граничеща с безумство. "Едничка власт в света признавам, властта на собственото Аз!" Но в случая  "Аз" не е един човек, а един народ. Мога много примери да изброя(на които лично съм бил свидетел) за да подкрепя думите си, но те няма да са достатъчни, за да опишат точно за какво става дума.

Преди да дойда в Русия, често слушах/гледах/четох всякакви неща: Че хората живеели в мъка, че Русия едва ли не била контролирана от олигархи, че ако напсуваш президента ФСБ в същия миг ще те убие със снайпер от някой покрив(ха-ха ама и такова имаше). Тези неща естествено са пълни глупости, но дори и да бяха истина щях да твърдя, че не са, защитавайки една велика страна, която знам, че може да защити мен ако се наложи.

Та ето и накъде бих с толкова много "свободно изказани, без подръжка" думи: че и България е велика страна! Та по-велики от нас няма, 13 века в една от най-напечените точки в европа. То и бай Ганио ако му дадеш Англия или Италия ще проживее 2000 години. Като има само вода наоколо... А виж Велика България кой ли не е идвал при нас, и кой ли само не сме пляскали по дупетата задето са се губили на наша територия. Често докато бях си бях у дома и гледах всякаква американска порнография(не порно бе извратеняк), си мислих " леле тия още малко ще ни накарат да се мразим, че сме българи".                                    Някакъв велик мислител беше казал нещо от рода на това, че човек трябва първо да се самоопредели като личност, а после да реши какво иска да направи в живота си.

Е Българи? Определяйте се! Вие Мадони ли искате да сте или Крумовци?

 

Чушка!

събота, 22 ноември 2008 г.

ХА, добър ден/вечер!
Костоф ма накара да напиша нещо и тъй като ме мързи даже вов да играя ше зема да го послушам.
Гледам гледката на страницата е променил - и по зле съм виждал, тъй, че да не са стряска.
Също и честит първи сняг! ^^
Та, да почна по същество. Напоследък е е криза и даже пари за вов няма. Затва искам да дигна бунт ама ма мързи :(. Пък няма кво друго да са прави, няма адреналин, само бира, а мен ма боли гърлото. (дотука поста си е пълен тшак ама дано да измисля нещо по-нататък)
Тъй като бубт трудно се прави, бих искал да направя идеологически бунт ( то и без тва освен идеологизъм и идиотизъм друго не ми е останало вече (освен мазнината ^^)). Неска 3 дена вече карам на европейска музика - руска и немска, щот те са едни от най-коравите копелета (след нас). Макар че е леко дразнещо 16 часа само 5-6 песни да слушаш, пак е по-добре от песни със заглавия "Де са ми парите", "Целунах момиче и ми хареса" и с текстове от 3-4 реда повтарящи се от 3 до 33 пъти за 4 минути. Отдуга страна "Хермафродит" и "Свободна стрелба" на Рамщайн са малко груби ама се покриват от лириката на Слот. Така искам да покажа, че културата налагана от американските евреи е подриваща и секи ден трябва да ни се наложи да играем хоро по 15 минути (малко е крайно май ама айде). Европейците сме си гадни копелета и чуждото глеаме да го оплюваме ама тва китайцие са си ебалимамата! Тия дръпнатите само сутлаш и суши тряа да праят шото другото не им се отдава! Тия ахмаци ни анимация могат да правят, ни филми, ни техника, че даже и деца не могат (се дефекни ве - с сплескани очи ги вадят).
Та слушайте нашенско и пийте бира, чао до прочит!
ПС: този текст беше без използване на чуждици, моля НЕ ПОЛЗВАЙТЕ ЧУЖДИЦИ ЗАЩОТО Е ГЕЙСКО!

Звезди

четвъртък, 23 октомври 2008 г.

За първи път откакто съм в тази квартира/този град виждам звезди. Освен Венера и Луната през останалото време единствените обекти бяха облаци. Имаше и някакво парти в южния парк (май) и имаше заря около 8. Яка беше, ама не разбрах повода

Б.Т.Р. в СУ

вторник, 21 октомври 2008 г.

След като адаша насоли малко интродукцията на шоуто по случай 120 години Алма Матер е мой ред за лек прочит на събитията.

Безплатна Бира!!!!!!!! С болно гърло бях и пих, Бирата си е Бира, особено когато чакаш метъл на сцената (за жанровата принадлежност на Б.Т.Р. не се обръщайте към мен).

Второ, по време на интродукцията имаше няколко полу плейбек песни, едно хлапенце на 10 годинки се справяше що годе с микрофона, за типажите появили се по-късно ще спестя приказки. Появи се Нора от Мюзик Айдъл 2. Поне имаше гледка за плакнене на очите. Може да пее момата, и други работи сигурно може, обаче както си дигаше нарочно гласа в съчетание с близките колони "солата" и не бяха много приятни за възприемане винаги.

Водещия беше с най-якия глас (Герге, сори за копирането, ама тва няма как да се пропусне) и решихме да се разходим с адаша малко навън да ни отшумят ушите. За изненада и на двама ни видяхме как един по един всички от групата минаха покрай нас. Логично беше да се направим на гига феновете и да си поискаме картички, ама от неблагоразумна скромност пропуснахме момента тогава.

Минути по-късно сцената вече беше попълнена както трябва, китарите бяха във вещи ръце, зад касите имаше човек и вокала си беше на мястото. Приветствени слова, ала бала, 120 години тук там. Жица тайм!!!!!

Сетлиста не мога да го намеря, имаше от новите и от старите албуми, но в първия момент когато китарните рифове се разнесоха наоколо и звуковите им вълни се блъскаха в тялото ми осъзнах колко съм пропуснал през годините. После дойде и звука на касите - кратко и ясно ТУП ТУП ТУП, влизащо в душата. Към средата на концерта имаше дори нещо, което най-характерно и лесно може да се чуе при In Flames, особено в Jotun и Trigger - бързото блъскане по касите. Лично за мен този "елемент"носи умопомрачителна енергия, но не всички го възприемат по този начин.

Anyway, Наско си пя стабилно, дърпа си фас, пи фанта(с водка?), публиката му пригласяхме също достойно за толкова малко души. Да, и аз бях там и аз се драх/пях/кашлях от гърло. Дроба ме заболя по едно време, ама емоцията си струваше отвсякъде. Много женска публика имаше също, доста разнородно беше. Кефех се на всички с типичен метълски вид и особено много на двама които си спретнаха пого :D :D :D. Кефех се и на всички, които правеха хедбанг. Ае яко беше, и да ви тегля локуми още какво е било все там. Имаше пауър метъл парче, от старата школа с тежките рифове (за жалост не го знам как се казва, но ми хареса по дяволите) и бавното по-басово пеене.

Имаше бис. Цялото шоу според Наско било на прима виста (перифразирам) и решавали какво да изсвирят на момента (ако е прав, само мога да ги поздравя за което). Концерта завърши със Спасение, наркоманска и клиширана песен според мнозинството, но все пак хубава за завършек. Събитието беше започнало в 19.00 и завърши към 21:15 може би, не си следях часовника.

След като се разотидоха всички можете да се сетите какво "море" от чашки за еднократна употреба и бутилки беше останало. В добавка и малкото скупчване зад сцената. Наско раздаваше картички с автографи и автографи върху други неща. Заварих ситуацията с един човек, светещ с телефон за да може да се напише пожеланието върху картичката. Извадих и моя да правим стерео осветление, привиках приятелите си от стария клас да си вземат и те, дори се снимахме с него (йеъ!).

С две думи: струваше си!!!
С повече: чакам концерта на Ин Флеймс през Януари, жицата на концерт си е жица на концерт.
p.s. да е жив и здрав градския че ме докара до вкъщи без прекачвания :D

Grand Failure Anthem

Здравейте млади фенове.(insert random laugh here)
Днес разполагам с малко време да драсна няколко реда. И ще закъснея за упражнения ама това не е болка за умиране, и без мен ще се справят.
Та така де, вчера беше много интересен ден. Не за друго ами симфоничния оркестър на Софийския университет имаше юбилей. Или нещо такова, не ми стана ясно. Важното е, че имаше концерт, на който карфицата на вечерта бяха Б.Т.Р. Няма нужда да ви обяснявам, че в двора на ректората имаше доста навалица.( 300 човека, може би и по малко, ама то и двора не можеше да събере много повече)Разбира се не можеше съпровода и той да е нещо включващо електрички. И както винаги трябваше да се изтърпи един куп пУмия преди якото нещо. Та за въпросната пУмия ще си приказваме. Оставям на съблогъръ ми да пише за добрата част от вечерта щото на мен не ми се удава.
Та откъде да започна? Още от влизането в двора ни посрещна звука от измъчването на хиляди котки, а именно клонящите към цигански ритми излияния на водещия. Разбира се веднага ми се доходи до тоалетна и с радост отидох в сградата да си оправя природната нужда да избягам от въпросната музика. Когато се върнах трябваше да намеря групичката с която отидох там. За щастие това ми отби вниманието от музиката, която не се беше променила драстично(в конкретния случай беше еволюирала до измъчване на кучета). Намерих ги след доста време и ....
Уфф, и все пак трябва да се изнасям... повече ще пиша следващия път.

Misdirection

петък, 17 октомври 2008 г.

Първият пост тотално лишен от креативизъм...

Have you ever heard of Harry Houdini? Well he wasn't like today's magicians, only interested in television ratings. He was an artist. He could make an elephant disappear in the middle of a theatre filled with people, and do you know how he did that?
Misdirection.

-What the fuck are you talking?
-Misdirection.What the eyes see and the ears hear, the mind believes. Perception is reality.


Извода е за Вас...

Randomize:(Life)

сряда, 15 октомври 2008 г.

Драсте и за месец Октомври, докато циклех с какво да си пълня блога намерих перфектния филър: http://www.technorati.com/blogging/state-of-the-blogosphere/

Колкото до мен, да се похваля - ФМИ студент вече, отчасти съжалявам, отчасти не. Живея при брат ми в София в апартамент под наем. Който е близо до Стрелбище да драсне някой ред и може да се видим. Интернет има, кабелна остава да се пусне, компа ми е тук, музиката и всички останали глупости също (80гб хард, бейби!).

Не Ви препоръчвам хронично лишаване от сън, можете да го правите няколко години подред, но когато вземете да прекалявате резултатите могат да са катастрофални. Днес по време на лекции не знаех какво става с мен, заспивах през секунди, бодърствах след миг и то с активно внимание. Не ми се мисли, ако бях зад волана какво щеше да е. Виновен е компютърът в моя случай, от далечната 2001-ва насам в болшинството от случаите лягам след 12:30, вариращо до 3:30... А ставанията за училище/понастоящем лекции вече са си били винаги в 7. Сметнато реално, на седмица, ако ми се събират повече от 40 часа сън си е цяло събитие(което е по-малко и от 1/4 на 168-те часа).

Ениуей, трябваше и моя блог да е шарен и грозен, черепите донякъде си струват, ще видим колко време още ще цикля на този вариант и ще върна стария, който кисне като .xml файл на харда ми. Започнах пак да слушам саундтрака на Swordfish, един от малкото подобни албуми, които си струват записването и слушането (дори и в кола). Интрото на филма си струва гледането/четенето




или си цъкнете линка: http://birovoz.hit.bg/swordfish.txt

Иначе е красиво, часовникът тиктака и времето си се изплъзва между пръстите като ситен пясък. А леглото дори не е разпънато...

Няма нищо по-хубаво от лошото време, ЙЕЙЪ!

четвъртък, 25 септември 2008 г.

Драсте, септември стана, пък не съм писал в блога си от един булгур време...

Първо: поздрави на Алу за двойния юбилей, Ник пий една ракия да ти е жив и здрав още дълги години и да има с кво да го пълниш!

А сега към дневник тайм:

Снощи се събрахме на изпращане на Краспето (един от хората просветили ме в метъла) и си беше чутовно. Така де, когато има ядене, хора и ракия нещата си стават чутовни.

Утрото като всяко друго прекарах в ядене, бродене по страници и дънене на метъл, а дъжда, който от няколко дни му е хоби да вали тук, почна отново.
Стана обяд и почнахме надъхано минаване на акт 4 на Диабло 2 (найтмеър бейби, яжте вулкани и корпс експложъни) с адаша, ама заебахме че трябваше да излизам. Диабло ще му напомним че е смъртен много скоро. Ламарината на терасата под нас продължаваше да дрънчи от капките, нищо че 3+ часа вече валеше.
Отидох да се видим за последно с Краспето, заръмя от най-якия тип дъжд - прилича на мъгла, не мокри много, но ти е филм да си ходиш докато те вали.
Срещата беше на бившето ни вече училище, в последствие се оказа в един магазин за GSM-и и сродни неща, където работи Зарьо - с него се познават от 1 клас поне. Видяхме се за малко, поговорихме каква груботия е била предната вечер, сбогуваха се един с друг и тръгнахме пак.
Стигнахме до автогарата, Краспето си взе билет, запали един фас, помолих го да ми остави накрая (не пуша, но ми се дръпваше ей-така в случая). Сбогувахме се, взех догарящата цигара и гледах как се качва в рейса. Дръпнах си докато гледах как се придвижва до мястото над задна лява гума и сяда там. Дъжда си продължаваше, но под козирката на автогарата всичко си беше сухо. Дъхът ставаше на пара, едно от нещата, които ми допадат при есенния дъжд - не умираш от студ, а дъха пак се вижда. Дойдоха още 2 рейса и всеки замина по своя си път. Извадих си хендсфрито и го закачих докато едно заблудено момиче се качваше в последния момент. Багажното се затвори, вратата на автобуса също и дизеловия агрегат забоботи. Загасих угарката в стената на кошчето пред мен. Гледах как рейса тръгва бавно, дигнах ръка в \m/ жест и след това козирувах (не го правя като военен, но е важен жеста). Казанлък - София. София - Германия... В слушалките звучеше Alias, макар че все си припомнях текста на Tilt:


You're waiting for a re-run,
But yesterday won't come.
Want to relive the moment,
But yesterday is done.
Закрачих и аз към следващата си задача, която беше да ида до бабини в западния край на града. Дъжда отново не спираше и може би и затова бях толкова щастлив - не бях свършил кой знае какво, нито това че съм под дъжда ме правеше нещо по-специален. Обичам да се шляя когато ръми със слушалки и яке/блуза с качулка (чадъра ме изнервя) - едновременно потискаща и вдъхновяваща атмосфера (само гръмотевичните бури и зимните картинки са по-филмиращи). Донякъде бях афектиран и от Inexist - Catch it, предвид че и тя е с есенна тематика и по-бавен ритъм в по-голямата част.
Оттам нататък не е особено интересно: намокрих се доволно, видях се с роднините и нашите ме дигнаха с колата до нас. Влязох в банята да се стопля с един горещ душ, ударих един tyLOL hot да не се простудя уж и седнах на компа. Довършвам си вечерята и сядам да се потопя пак в S.T.A.L.K.E.R. - Shadow of Chernobyl - една от малкото игри, в които съм се потапял наистина.
Тех енд

Home

четвъртък, 11 септември 2008 г.

БЪЛГАРИЯ БЕ БРЯТ! АЗ СЪМ В БЪЛГАРИЯ! БЪЛ!ГА!РИ!ЯАААААААААААААААААААААААААААААААААА!
ФОК ЮРЪП! ФОК СВИЦЕРЛАНД! АЗ СЪМ В БЪЛГАРИЯ!!!

Ж.Р.

събота, 6 септември 2008 г.

Днеска както ехидно се разхждах из интернета попаднах на нещо, което на пръв поглед изглеждаше най-обикновено: "Днес съм решила да не мисля за пари..." .
Да обсъдим заглавието: става дума за жена, която няма да мисли за пари. Жена да мисли? Странно, но да не мисли за пари още по-странно! Това жената само пари са и в главата, колички, бижута ала-бала се пари иска, тя за да седне пари ше иска че да си купи превръзки дет не пускат кат сяда, ба, да си ги закрепи с кламер ве, че да не мърдат, така и от крилца ше спестява! Тя ако седне ше иска и да стане, пак пари ше похарчи, щот си зела пола от "Долче и Глигана" на намаление от 211 на 210 лева дето е с 2 номера под нейния и кат си дигне гз и се чуа храааааааааас, айде въри си купи 1 дънки от "skU-Bi джийнс" за 80 леа ти дойде акъла в главата. А ако има кола? Пак пари ше иска тя само да я изкара от паркинга и колата ше иска основен ремонт + пребоядисване и помпене на въздушни възглавници (ако има силикон може и без тях), даже и ако паркинга да е 30 декара тревна площ!
Да, а на мъжа кво му е нужно? 2 бири и приятели!

Ya don't say

вторник, 19 август 2008 г.

Кой да повярва, доскуча ми преди 1 вечерта. Както и да е, не съм убивал нищо в продължение на половин час и ръцете ми леко треперят и поправям всяка нова дума, така че да започвам преди да се е влошило.

Никея каза... "Взимаш струна от пиано, дълго въже и много силно лепило. Намираш си сграда и се качваш на покрива. Преценяш въжето така, че да стига точно до входа на сградата и го връзваш на ръба. Другия му край завъзваш за краката си. След това връзваш струната за въжето и врата си. Последното, което ти остава е да залепиш ръцете си. Една за друга, като поставка. Следва мелодраматичния скок. Когато се озовеш долу главата ти пада в ръцете."

Наистина прекрасна смърт. Смърт, която с удоволствие бих признал, че е по-висша от мен. Но е прекалено артистична, за да я изпълня. Най малкото, защото всичко което може да объркам ще го объркам. Нещо като това ще стане:
Отивам аз при небостъргача, ама не ме пускат на покрива. Щот съм подозрителен. Решавам, че мога да пробвам и от някои от по ниските етажи, 5-я да речем. Нахлувам в офисите(отнасяйки няколко папки в лицето), отиам при прозореца, преценям на око колко е пътя до долу, връзвам въжето и струната, и започвам да си лепя ръцете. Разбира се се получаа нещо разкривено, бегло само напомнящо за поставка. Скачам аз и при падането не съм преценил достатъчно въжето. Падам на крака при което костите ми се набиват нагоре и се забиват в таза, точно тогава струната започва работата си, но остава наполовина зачепната в гърлото ми. Гротескното нещо което се получава не мисля че по никаф начин не може да претендира дори за артистичното изпълнение, което предлагаш.

Д-р АЛУ каза... "просто трябва да намериш гигантско извънземно,направено от женски тела и да му се нахвърлиш задоволявайки животинските си нужди,докато не те погълне."
Мда, звучи добре, а снимките са повече от показателни. Въпроса е, че такова нещо доста трудно се намира. Не изключвам възможността да си направя. Ще ми трябват само няколко(може и повече) женски трупа, игла, конец и малко божествени сили, за да мога да му дам живот. Дотук добре, ама не мисля, че след като го видя ще имам голямо желание дори да го побутна с пръчка, камо ли с нещо друго.

Д-р АЛУ каза... "Първата е да вземеш една чанта,пълна с оръжие и да тръгнеш по някоя главна улица (витошка,например) трепейки гадните шопи масово,докато не те очистят и теб. Брутално. Масивно. Епично. Осигурява ти място в ада."
Мен в ада отдавна си ме чакат. Иначе. Мда, идеята с най-голям потенциал. Проблема тук е, както при артистичната смърт (пред която отново се прекланям), малко съм некадърен. Най-вероятно преди да стигна до Витошка, или друга главна улица ще се прострелям 3 пъти в десния крак, ще си гръма лявата ръка с граната и ще забия някаФ нож между ребрата си. Не умишлено, просто така ще се случи. 99.451516% съм сигурен. За жалост ще умра преди да съм причинил кой знае какво. Иначе идеята има потенциал, за някой по кадърен.

Georgi каза..."Смърт от бързоразвиващ се демонски СПИН, след кат си чукал сукубуска дет си призовал без презерватив върху лопатата!"
Пешо, праиш мноу пропуски.
1. Аз не мога да призовавам сукубуски(дори не се пише така май). Все още съм на импове. И ги призовавам основно когато съм гладен и ме мързи да готвя.
2. Аз не чукам сукубуски. Щото не мога да ги призова. Това не ти е Viper GTS.
3. Демоните нямат никакъв СПИН, фор КРАЙст'с сейк... Първо на първо те нямат кръв, а есенция на зло течаща във вените им.(Противоречащи аргументи на хора по образовани от мен по този въпрос не се приемат и ще бъдат оплюти с презрение. Благодаря.)
4. Не виждам слагането на презерватив върху лопата кво общо има с превенцията от хващане на несъществуващ СПИН anywhomever....

Следват няколко съвети. Имайте в предвид, въпреки полубожествената ми същност, че съм доста некадърен заради полуидиотската си същност. Затова е добре идеите за смърт да не зависят от мен. В този смисъл първата идея, която обсъдих имаше най-големи изгледи да успее да премине квалификациите. За нещастие не съм толкова безмозъчен, че да я изпълня. Иначе света щеше да си има нова кралица и щеше да е отърван от присъствието ми. Както и да е, надявам се че сте имали търпение да стигнете до тази точка, така че благодаря :D
P.S. Знам че обрекох долния пост на известна непопулярност, щот тоя го скрива, но това са жертви в името на отечествения фронт, който се бори срещу комунистите, евреите и жълтите маргаритки. DEATH TO ALL WHO OPPOSE THE REY-GRASS!?!?$#@!$!?1$!

Answers at last

понеделник, 18 август 2008 г.

Мараба, който и да чете това. Време ми беше да отговоря на темата за смъртта, не мислите ли? Какво да направя, по мързелив съм от кучето ми, което само спи, яде и гони една пластмасова бутилка из двора. Anywhatsoever. Смятам да започна с последните коментари щото ме мързи да почвам отначало.(ако почна от края по бързо ще стигна до него.)

Никея каза..."винаги можеш да платиш на някой да ти отвори черепа и да ти разбие мозъка с миксер или нещо подобно. Или да ти извди 10 санта черво и ти да тръгнеш да го вадиш повече и повече. Като конфети. Може да го увиваш около дърво или стълб. Варианти много."
Колкото и привлекателно да ми звучи предпочитам да гледам друг как прави подобни работи. Може би си се объркал(а), но не искам да се самоубия, търся приятен начин за умиране, да знам кво да правя когато ми дойде времето. Тези начини не ми се струват кой знае колко приятни.

Никея каза..."да пийнеш киселина на публично място. Освен това няма да е зле да я пиеш от нещо, на което пише кока-кола или спрайт. Производителите ще останат очаровани. Потребители няма да има."
Не че не оценявам възможността да прееба милиони лайнари и наистина си мисля , че ще е хубаво да разбера какъв вкус има сярната киселина (или някоя друга), Н(2)О хората отдавна не ми поверяват толкова опасни неща. И едва ли ще ми повярват, че искам да го пия.

Никея каза..."което измислих аз е да идеш в чалга дискотека и да се смесиш с тълпата. Качваш се на най видното място и започваш да крещиш простотии от сорта:
"Правя го заради Азис! Той и Ивана скапаха и без това ужасния ми живот!"
А това, което са те накарали да правиш е... (подсмихва се злобничко) Да започнеш да режеш плътта си и да я разхвърляш по насъбралото се множество. Може и с по-тъп нож, за да стават месата наръфани"
Звучи добре, отвращава обществото, и има няква далечна свързаност с проказата, което е хубаво. Щеше да е перфектно ако:
1. Аз не мога да се приближа до чалга дискотека. Сериозно, ако не съм вързан не могат ме завлачат. Случвало ми се е да присъствам, но при много специални обстоятелства.
2. Да се слея с тълпата е невъзможно. Външния ми вид обикновено казва "Go fuck yourself!", а не "Ща чукам в кенефа".(колкото и да изглеждат еднакви не са)
3. Не мога да произнеса името на въпросните персонажи, дори за да ги напсувам.
4. Аз тоя нож не мога да го използвам да режа хората около мен, ами да се режа себе си... It's irrational to say the least.

Стига ви толкова зася, ще довърша когато ми дойде музата или може би по късно днес когато пак зема да се чудя кво не съм правил отдавна.

Наръчник на полубога

вторник, 12 август 2008 г.

И така, непросветени и жалки смъртни. Време е да ви покажа правия път. Ще ви доставя на тепсия знание, което никъде не можете да намерите. Без повече предисвловия ви представям наръчника:

КАК ДА СТАНА ПОЛУБОГ

В този кратък наръчник ще ви предоставя няколко съвета как да се приближите до божество, което има хиляди поклонници по цял свят, които да накарате да убиват във ваша чест, да си измислят празници свързани с различни части на тялото ви (напр. "Деня на показалеца на ") или каквото ги накарате. Ако сте по инициативни можете да си измислите църква, свещенници и ранковете им. По желание може и специален морал да направите. Но за това след като намерите достатъчно откачени хора които да ви се кланят(аз все още не мога). Та без повече предисловия:


1.! Първото и най - важно нещо, за да започнете пътя си към поробване на света е да откриете своята божествена сила. Нали се сещате? Нечовешка издържливост, разтягане на крайниците и т.н. За по мързеливите си намерете Death Note или нещо от сорта. Все пак да убиваш хора както поискаш си е бонус.
2.! Дълга коса. Поне до раменете. Обяснение: Какво сме научили всички от Dragonball сериите? Повече коса = повече сила.
Това се отнася, за жалост(или не чак толкова), само за хомо сапиенси от мъжки пол. Не за жени, не за гейчета, не за елфи, за хора със стърчушка между краката. При жените и другите изброени ключа към безкрайната сила е да оплешивеят. (Не мога да кажа със сигурност, но какво ви пречи да опитате. Все пак знаете, за какво го правите.)
3.!Намерете си храм или си постройте. Нещо като Олимп, само че по малко(и по-голямо да е няма да навреди). За целта разбира се ще ви трябва някой могъщ приятел, който да ви помогне с градивната работа. Предимствата на това да изберете планина са следните:
-може да има природно образувание което да ви служи за храм и няма да има нужда да си строите. Борбата с мечките е малка цена, за да имате подобно нещо.
-може да превърнете дивите зверове в съдружници и благодарение на тях да налагате своята безмил... така де, милостива воля над света.
-дава възможност за изхождане върху главите на тези долу (при определени условия of corpse)
4.! Отнасяйте се с целия останал свят с презрение, показвайки им къде трябва да стоят в присъствието ви.( няма лимит до който да не можете да си вдигнете брадичката)
5.! Демонстрирайте превъзходството си при най-малкия подтик. (разминаване по улицата с някой от по-низшите хора)
6.! Унищожете 1-2 населени места. По възможност по-населени. Така ще покажете на враговете си, че ще ги последва същата съдба като тези местности. (при невъзможност да направите нещо такова, просто гръмнете няколко пиратки за ефект)
7.! Къпете се в кръвта на последователите си. Прави кожата мека на допир като бебешки гъз.(водата също помага)

Следвайте тези лесни методи и скоро ще бъдете най почитания човек в областта си. Елеминирането на конкуренцията е есенциално за правилното развиване на вашия имидж. При такова положение успеха ви е гарантиран.

P.S. това излезна по глупаво отколкото си го мислих. Утре ако не ме домързи ще драсна нещо и за идеите за смъртта.

Защо НЕ Метъл

Вънаги съм бил против слушането само на 1 стил (щото съм анахист) и сега с цел да бъда наплют ще го докажа:

"Изпълнението на всеки един инструмент изисква завидни умения и издръжливост, т.е. не може да се свири от всеки" - да и аз съм очуден как могат да блъскат 6 барабана едновременно с 5 крайника.

"Вокалните изпълнения също: пробвайте да изпеете нещо на Роб Халфорд, Бьорн „Спийд“ Стрид или Андерс Фриден например" - не мога, ако изпея 15 секунди от песните им ще си изхрача ларинкса

"Разнообразие от ритми и стилове: музикалното направление с най-много поднаправления е именно метъла" - да прав си, дали да е "ДАН ДАН ДАН ДАН!" или "ТРЯС ТРЯС ТРЯС!"

"Разнообразие от текстове – буквално на всякаква тематика, не като поредния сезонен хит в който основната тема е нещо като: „лято е, ти разби сърцето ми веднъж, ще го направиш ли пак, върни се“ или рандом тема от чалга бранша, обикновено плиткоумна, от презрение към стила няма да давам пример" - да тематиките варират от черва и кървища до кървища и чарва

"Послания в текстовете – това, това и това са достатъчни примери" - добре де в трекстовете се споменават поводи за самоубийство и мозъчни изкривявания

"Енергия. Да енергия. Шибана енергия, която може да те събуди, да те накара да се изправиш пред нещо, два пъти по-голямо от теб и да го срутиш" - се пак сички знаем единственото правило на метъла "PLAY IT FUCKIN LOUD!" така че тонколоните ще са изхачили доста поече енергия от тебе, тъй че просто ги сложи до нещото и то само ще падне

"Ритъм – нещото, отличаващо метъла от голяма част други стилове, барабаните не трябва само да намекват че музиката има ритъм, а да го налагат. С каса например. За предпочитане две и огромен комплект барабани, комбинирани с добър тъпанар зад тях" - дааа, ритъм... това тактовете които главата ти прави в секунда ли е или безразборния удър на барабани?

"Дисторшън (на български изкривяване) – докажете ми че китарно изпълнение, което ти тресе джамовете не е добро" - циганите чуаш ли ги секи ден от махалата? ПРАВЯТ СЪЩОТО!

"Концертите: 40-50 хиляди души пеещи заедно с вокала си е доста епично събитие, достойно за уважение" хах, пеят? бас хващам, че по стадионите са събирали ларинкси в несвяс от тия нещастни нео-сатанисти

"По-яко нещо от метъл балада, Бира и мусака с кисело мляко няма (всъщност има още няколко, но да бъдем кратки) " - каса Бира!

"Няма циклене, за разлика от повечето хаус/техно изпълнения, в които средно след 34-тата секунда осъзнаваш, че ще слушаш същото още поне 3-5 минути, понеже „динамиката“ на елементите е сведена до една промяна за 15 такта, и за да се разгърне идеята е нужно известно циклене, разбии'ш ли" циклене ли е - циклиш, ако ще паркет да е, балатум да е ама циклиш, по-скоро бих си изпържил мозъка с електрожен отколкото да цикля

"Един от малкото стилове, който може да те накара да си изкрещиш гърлото (усещането е яко по дяволите) " - не благодаря, ларинкса ми е нужен

"Поготата не че са най-яката част, но си имат чара понякога" - и пирогов сев нуждаят от работа, се пак докато има безасъдни, нео-нацистични сатанисти ше има храна за ортопедите


Заключение слушайте Рок или Лаундж.

Ще се видим следващата седмица с "Защо чалга" ахуехауаххахахахааххааххахахааеауахахахаа!


Защо метъл? - част първа

събота, 9 август 2008 г.

Привет драги радиослушатели, жив съм, студент ще ставам даже. Днес ще ви занимая с най-смислената тема, която съм започвал досега, а именно: ЗАЩО МЕТЪЛ?

Първо нека да видим що е то метъл:

Метъл (за краткост) е поджанр (разновидност) на рок музиката, започнал(а) развитието си в края на 60-те и началото на 70-те, основно в Обединеното Кралство и САЩ. Корените му са в блус и псайкъделик рока, но до днес в стойностния метъл блус влиянието отсъства. Характерно за музиката е плътния и динамичен звук, дело на електрически китари, барабани и вокал. Възможни са и клавирни инструменти и скреч техники, които да обогатяват звученето.

Повече тук (на български) и много повече тук (на английски)

Нещата, които си струват отбелязването в метъла:

  • Изпълнението на всеки един инструмент изисква завидни умения и издръжливост, т.е. не може да се свири от всеки
  • Вокалните изпълнения също: пробвайте да изпеете нещо на Роб Халфорд, Бьорн „Спийд“ Стрид или Андерс Фриден например
  • Разнообразие от ритми и стилове: музикалното направление с най-много поднаправления е именно метъла
  • Разнообразие от текстове – буквално на всякаква тематика, не като поредния сезонен хит в който основната тема е нещо като: „лято е, ти разби сърцето ми веднъж, ще го направиш ли пак, върни се“ или рандом тема от чалга бранша, обикновено плиткоумна, от презрение към стила няма да давам пример
  • Послания в текстовете – това, това и това са достатъчни примери
  • Енергия. Да енергия. Шибана енергия, която може да те събуди, да те накара да се изправиш пред нещо, два пъти по-голямо от теб и да го срутиш
  • Ритъм – нещото, отличаващо метъла от голяма част други стилове, барабаните не трябва само да намекват че музиката има ритъм, а да го налагат. С каса например. За предпочитане две и огромен комплект барабани, комбинирани с добър тъпанар зад тях
  • Дисторшън (на български изкривяване) – докажете ми че китарно изпълнение, което ти тресе джамовете не е добро
  • Концертите: 40-50 хиляди души пеещи заедно с вокала си е доста епично събитие, достойно за уважение
  • По-яко нещо от метъл балада, Бира и мусака с кисело мляко няма (всъщност има още няколко, но да бъдем кратки)
  • Няма циклене, за разлика от повечето хаус/техно изпълнения, в които средно след 34-тата секунда осъзнаваш, че ще слушаш същото още поне 3-5 минути, понеже „динамиката“ на елементите е сведена до една промяна за 15 такта, и за да се разгърне идеята е нужно известно циклене, разбии'ш ли
  • Един от малкото стилове, който може да те накара да си изкрещиш гърлото (усещането е яко по дяволите)
  • Поготата не че са най-яката част, но си имат чара понякога


"Look into my eyes
And tell me what you see
Someone real
This is real
What you wish to be"

Край на част първа. Кофти нещата в метъла:
в другия брой на изданието, коментарите са добре дошли.

P.S. това трябва да се види

четвъртък, 31 юли 2008 г.

Добро утро, да знам че е 11 и нещо вечерта, но какво? искам да е утро.... точка по въпроса!
Днес осъзнах, че на нас 3-мата: Жоро, Жоро и Жоро, доста ше ни се променят животите след около месец-два. Та ние отиаме в София по дяволите там е мръсно, гадно, замърсено, пълно с боклуци, непочистено, има гадни хора, има много коли, малко място и много чалгари. Там е лудница, лудница, ЛУДНИЦА казвам ви, ЛУДНИЦАААААА!
Не ми се ходи там, нямат тюлбе (е имат аналог ама гадните софиянци са се изхварлили много, че и го кръстили Витоша), нямат розариум, нямат казанлъчанки, гадна ралта общо зето.
Мда, доста ни е светло бъдещето.

Blargh, или защо не трябва да ми се позволява да спя

неделя, 20 юли 2008 г.

И тъй, след известно колебание се хващам да пиша по тая тема.
Преди известно време, докато пътувах с автобуса заспах. И познайте кво? Кво ли? Сънувах. Изненадах се много щото по принцип сънувам само черно платно. Съня свърши с това как както си вървя пред мен има пропаст и скачам да я прескоча, но разбира се не успявам. След това се събудих от клатенето на рейса докато шофьора се опитваше да заобиколи дупките по пътя (и естествено не успяваше). Та на път към миличкия ми дом се замислих кой ли ще е най приятния начин да умра. Та ето какво измислих.

Първо наум разбира се ми дойде да се удавя в бира. Наистина е много необичайна смърт и определено ще е приятна. Но има един проблем. Това е смърт от алкохол. Нали се сещате кво имам в предвид? Докато обясняват как съм умрял ще викат "Умря от алкохол". Все едно съм алкохолик, на който черния дроб е съизмерим с орех и също толкова твърд. Определено ще се ядосвам много от ада и няма да мога да си понасям нормално вечните мъки. Мда, този вариант отпада заради последиците.
Втория е плод на влиянието на американските екшъни. Нали се сещате? за оня злодей, който след като се уточнява, че е чужденец (запомнете, малки американчета, това което е извън америка е или неизмеримо зло, или неизмеримо западнало), се опитва да унищожи правата в "Страната на свободата" ( колкото и да е странно имам в предвид САЩ о.О) и една напращяла агентка с гърди по големи от главата ми и амнайсе санта луфт между краката му счупва врата с бедра. Сигурно на злодея му е много яко да умре така. НО! (както казваше една риба "винаги има едно НО!"... е при мен ще са няколко) НО!НО!НО!НО!НО!НО!НО!Н!О!НО!!НО1НО!Н2О! (край, изпростях)(не че преди не си бях бахти простия, ама ся съвсем). Та така де, има няколко проблема относно тази смърт. 1! Тази работа с амнайсе сантиметровия луфт нещо не ме грее.... Ами замислете се, какво трябва да стане, за да се получи подобно нещо. Именно - много клатене. Следователно там където за момент ми дойде идея да ми се намира главата преди това е имало нещо друго... мда, изясних тва. II! Не мисля, че някоя агентка, колкото и зъл да съм и колкото близо да съм до унищожението на света (тоест АМЕРИКА!) да има смелостта да се приближи до мен дотолкова. Просто съм отвратителен. ТРЪ! Хората умират много по лесно ако просто им теглиш един куршум от произволно огнестрелно оръжие. Стига по този въпрос.

Третата ми идея е да умра от туберколоза. Не за друго ами просто ще е много забавно да вървя по улицата и да си храча белия дроб пред нищо неподозиращите хора.

Следваща идея така и не ми дойде, въпреки че си оставих няколко дена мислене. Та помогнете на отчаяния блогър, който няма достатъчно мозък и измеслете приятен начин да умре. Аз ще ги прегледам и ще се опитам в следващите публикации да ги оплю.... ъъъ... така де, анализирам. А ако не им намеря косури ще ви провъзглася за крал/кралица на света, след което с полубожествените си сили ще ви възкача до такава позиция и пред очите ви ще извърша ритуално самоубийство във ваша чест по начина, по който сте написали.
Тва беше от мен, cya ин да грейвярд.

Burning Dreams

неделя, 6 юли 2008 г.

И така, часът е 00:00 на 7 юли 2008 година

Епична дата за мелодик дет метълите в България, причината е ясна - In Flames в Каварна...

Мястото на концерта - градския стадион, билетите 50 лева, транспорта до там и обратно ~30 лева, пиенето ~20-25 лева, чувството че ще си у вас, заради глупава причина, вместо да си на най-якото нещо, което е идвало скоро в България... безценно!!!!

Както и да е, нека да пожелая успех на Ник а.к.а. Д-р Алу на изпита днес, дано да го вземе успешно и да си е струвало всичко изтърпяно дотук.

Walk straight with a clear resolution
I'll state my case and never turn

Комбайнеро-ентелегентска

сряда, 2 юли 2008 г.

Тъй като гледам, че другите 2-ма жоровци нещо ги помързява да пишат, а мен не ме свърта (или имам глисти, което е доста невъзможно, имайки предвид тлъстините ми) реших днеска да напиша нещо (ако сложа още четиринадесет думи без точка, изречението ще е досотйно за зиро пункчуеишън).
ТА, лирическата проза ме тресна по хиперболата и реших да напиша поема с думата "Фъдул", защото няколко такива ме нападанха след химическа реакция на слънцето с разни треви и мляко от смокиня (което се оказва, че цери циреи,добре че си нямам работа с тях).
"
Почесох аз моя фъдул,
и той зе че се пръсна.
Левия ми крак обут е във цървул
а десния сега го бръсна;

Видях аз друг фъдул,
но няма да го барам
яката се е подул
автоматик не ща да карам (бел. ав.: не ма кефят автроматичните скоростни кутии! искам съединител!)

Намазах с лек конкретния фъдул
и после отидох да се измия
за вечеря имам аз фасл
и бира аз ще пия
"

Предполагам че това доказва лирико-сатиричната ми осакатеност но тя е важна за контраст на другите.

3G

четвъртък, 26 юни 2008 г.

След като всичко започна с Бирен Жоро, после дойде сатаниски Жоро, сега съм и язе тука, дебелата кавалерия: дебел Жоро. ^^
Като най-литературно осакатен, смятам да ударя само на шеги (в повечето случеи странни) като:
"

[20:30:30] Георги Петков каза: vij sq, obrasni si gz i zasadi tam begoniq
[20:31:03] Георги Петков каза: ako rodi banani go krasti televizor
[20:31:13] _PRODIGYFIED_ каза: тва тряа се запише някъде човек
"
Та за днеска тва май стига като интро и се надяам да има едит на постовете щот няа да ми е гот...

ПС: онуй тлъсто "Б" е в чест на Костоф :D
ППС: редакторът за статии го духа, или аз съм проз да прая 4-ти път поправка!

Найтелфките праят халва щот са им големи ушите!

Жажда

Библиотеката беше пуста по това време на деня, неговия край. Но всъщтност тук никога не беше гъмжало от живот. Малцината посетители идваха най-много за половин час, докато намерят книгата, която търсеха, и после отново си отиваха. Книгите от своя страна бяха покрити с дебел слой прах, подредени по дългите лавици. Много от тях останаха непрочетени. Зад бюрото стоеше човек с очила и четеше книга, отбелязвайки си в тефтерче по важните неща. Капки пот се стичаха по лицето му, покрай веждите и по прилежно изгладената му брада. Той трескаво четеше и записваше с всичката скорост, на която беше способен.
Срещу него, в сянката, на полусрутено кресло седеше друг силует и потропваше нервно с крак. От време на време библиотекара вдигаше поглед, за да погледне госта си, който му отвръщаше с поглед изразяващ неговата досада, че е принуден да стои и да чака. При тази ситуация избиваха нови капки пот по младото чело на усърдния библиотекар. Всъщност той изглеждаше странен в такава обстановка. Беше в разцвета на силите си. Повечето хора започваха да се реализират в професията си на тази възраст, търсеха любовта. Но не и той. Той доброволно беше останал тук, за да помогне на западащата библиотека. Парите не бяха много, но не го интересуваше. За него беше важно книгите да стигнат до този, който ги търси. Където и да беше той.
Гостът се прокашля. Очите на младежа го стрелнаха за момент, после ръката му започна да се движи още по бързо по малкото тефтерче. Очите на силуета гледаха настоятелно застаналия зад катедрата библиотекар. Нямаше намерение да остава още много дълго тук. От една страна обстановката не му харесваше. От друга имаше и много по важни неща да върши от това да помага тук. Краката нервно тропаха по пода, ръцете барабаниха по стола. Това беше. Или тръгваха сега, или го оставяше да се оправя сам.
Тъмния силует стана от стола и излезна на светлината на старата лампа. Опашката му удряше нетърпеливо пода, а очите му като че ли искаха да прогорят дупка на мястото на малкия човек, навел се над книгата.
- Време е да тръгваме! - изръмжа демона.
Библиотекара вдигна стреснато поглед и погледна госта си в очите.
- Не може ли още... - започна да моли той, но беше прекъснат
- Чаках те достатъчно. Да вървим.
- Но тъкмо стигнах до...
- Не ме интересува. Идваш с мен или само си ми загубил времето да те чакам?
Младежа погледна книгата и след секунда размисъл я затвори, прибра записките си и се изправи.
- Да вървим тогава.
Демона кимна като на себе си и тръгна. Човека притичваше до него. Минаваха през коридори, които библиотекара се изненадваше да види. Беше обикалял сградата милиони пъти, но никога не беше ги виждал. И тази врата не трябваше да я има там. Никога не беше подозирал че има мазе. Но тези стълби доведоха до някакъв друг непознат коридор. А по дълбоко в нея пътят се раздвояваше. Водача му изглеждаше напълно уверен докато го превеждаше през залите и коридорите, които изглеждаха напълно непознати на младежа. Изведнъж двамата се изправиха пред огромна червена врата.
Демона започна да се разтапя и да се просмуква в пода. Библиотекара гледаше изплашено как гида му изчезва.
- Чакай! - извика - Какво правиш?!
- Показах ти каквото искаше. Останалото зависи от теб. - отвърна другия, преди да изчезне съвсем.
Човека преглътна и погледна вратата пред себе си. Краката му като че ли искаха да го отдалечат от това място, да го запратят възможно най-далеч от това проклето пространство. Но същевременно мозъка му осъзнаваше, че няма връщане назад. Най-малкото защото не познаваше пътя и не можеше да го намери. Още преди да довърши мислите си, от стаята го извика познат глас.
- Колко мислиш да стоиш отвън? Влизай най-накрая.
Младежа погледна стреснато за пореден път огромните крила на вратата. Само момент му беше нужен, за да реши. Портата се разтвори бавно, със скърцане. Вътре имаше зала копираща тази, която библиотекаря беше напуснал преди малко. За разлика от нея обаче книгите тук бяха като нови, а в центъра вместо катедра имаше огромен дървен трон. На него човека видя себе си.
Копието вдигна ръка и каза:
- Здравей.
- З-з-здрасти. - отвърна притеснено новодошлия.
Изглежда реакцията му се стори смешна на седящия в креслото, защото той се разсмя гърлено и силно. Това не беше весел смях. Звучеше по скоро като подигравка. Още в момента, в който го чу, младежа беше смразен. Не знаеше какво да каже или направи, за да спре този звук.
- Не се притеснявай, нищо няма да ти направя. - каза през смях копието, след което стана и тръгна към библиотекаря. - Ти си тук, за да искаш нещо от мен, нали?
- Д-д-да. - отвърна той, заеквайки.
- Ами тогава казвай. Ще ти дам каквото знание поискаш. Разбира се на определена цена.
- Но ти не си.... - заекна отново човека.
- Кой ти каза, че не съм аз? Ти какво очакваше? Огромен, червен демон с крила, рога, опашка и копита ли? Изглеждам като този, който ме призове, живея във всеки един човек.
- Но навсякъде беше описан като...
- Хората, които са написали тези книги дори не са се срещали с мен. Това са измислици, които те са видели или насън, или в пристъп на лудост. Това само показва колко са повърхностни са вашите познания. А сега, желанието ти.
- Д-д-да, желанието ми. Аз искам..... искам.... - библиотекаря изглеждаше все едно след малко ще се обърне и ще избяга през вратата.
- Знам какво искаш, но не мога да ти го даря преди да ми го поискаш. - каза копието и се усмихна. - Така че давай, не се стеснявай.
Думите изглежда не успокоиха ни най-малко събеседника му. Той продължи да пелтечи известно време. Когато най-накрая събра смелост, каза бързо:
- Искам всичкото знание за света.
- Прекрасно, значи все пак може и да получиш това, за което си дошъл.
В протегнатата ръка на домакина се появи химикалка и той започна да пише във въздуха. Когато свърши, на мястото, където пишеше, се появи лист и думите се отпечатаха там.
- Сега остава само твоя подпис.
Младежа още се колебаеше.
- Какво ще ми струва това? - притеснено попита той.
- О, само известно време служба. Както знаеш имам интерес в човешките души. Ако ми доставяш по няколко на седмица в период на... да речем 1 година, ще сме квит.
- А как се доставят? - попита още по стреснато човека.
Копието се разсмя пак с гърления си глас.
- Не е ли очевидно? За да се отдели душата, тялото не трябва вече да функционира. А когато това стане, аз ще съм наблизо, за да си прибера каквото ми трябва.
Библиотекара потрепера.
- Но това е ужасно! Не мога да направя подобно нещо!
- Това е цената на онова, което искаш. А може би знанието не ти трябва толкова. Какво би направил с него и без това?
- Щ-щ-ще го предам на хората... За да знаят защо живеят и как да бъдат по добри.
Копието отново се разсмя.
- Колко себеотрицателно... За другите... - продължаваше да се смее той. Когато най накрая се овладя каза. - Избора е твой. Приемаш, и ми служиш за една година, или отказваш и се оказва, че си загубил времето и на двама ни.
Стаята като че ли се разлюля за младежа. След секунда колебанието отмина, човека грабна химикалката и се подписа във въздуха.
- Идеално! - почти изкрещя домакина и се усмихна ненормално широко. Пергамента се обгърна в пламъци и изчезна в тях. - Сега, моята част от сделката.
Копието протегна светкавично ръка и докосна челото на библиотекаря. В следващия момент той почувства мястото като прогорено. Все едно някой се опитваше да пробие черепа му с нажежен шиш. Лицето на стоящия пред него представляваше грозна усмивка, която изкривяваше всичките му черти. Скоро нищо човешко не остана в това лице, всичко беше заменено от ухилена гримаса. Понечи да се отдръпне, но осъзна че не може да помръдне. Болката изчезна почти толкова изненадващо, колкото се беше и появила. Той стоеше на пода и дишаше тежко, с хриптене. Краката не го държаха и падна на колена. Погледна ръцете си. Приличаха по скоро на кости, отколкото на ръце на човек. Големи старчески петна ги бяха покрили.
- Какво направи с мен - попита непознат, старчески глас.
- Дадох ти каквото поиска. - отвърна гримасата. - За да се добие подобно знание се искат десетки години. Не можеш да получиш едното без другото. Но все пак.
Грозното лице щтракна с пръсти и човека възвърна младия си облик
- А сега имаш една година да си изплатиш дълга, след което живота ти ще свърши и ще дойда да прибера душата ти. Дано си доволен. - разсмя се за последно демона.
Стаята започна да се размива, превръщайки се в тъмнина. Библиотекаря вдигна стреснато глава от книгата, на която беше заспал. Огледа се и се запита дали това не беше само сън. Часовника на стената показваше 6 часа. Младежа стана, провери тефтерчето със записките си, след което го хвърли в коша и излезна забързано през вратата. Имаше много работа да върши.

*************
Уффф, тва нещо излезе по дълго отколокото го мислех... 2 и половина е, спи ми се, ще допълня тва когато намеря време.//////
Yawn. 10 сутринта. Идеалното време да обяснявам кво съм правил предната нощ. А аз кво правех, писах глупав разказ щото се ядосах на предния пост и на един блог. Мда, завистта е едно от най-силните ми оръжия. Ако не завиждах кат идиот нямаше да правя нищо, освен да се чеша. Както и да е, тва е разказа ми, дано някой му хареса. Като цяло смятам да го променя, ако някой му се занимава да следи промените, ще отбележа с нов пост, че съм променял нещо. Блах, мразя си словоизлиянията...

Тъй тъй тъй

Здравейте мили и доброжелателни хора, дошли да прочетат подобието на блог, което се въди тук, дойде времето да си разходя пръстите по клавиатурата във Ваша чест и да драсна няколко реда:

3:2 за Германия, 3 катъра
4.90 по БЕЛ, 6.00 по математика и 5.72 диплома - като за 3 катъра
Тримата Големи, решили съдбата на света по време на ВСВ - 3 голееееееми катъра
златен, сребърен и бронзов медал - за 3 катъра
Yahtzee от Zero Punctuation, Пешомен и Ръцьо - още 3 култови катъра
принтера ми, мишката ми и едните колони - и те са катъри
аз, hellmessenger и hitme - пак 3 катъра, само че с еднакво име

идеята на този пост: и ти си катър, щото не си слушал Flies In The Head - 3 катъра

п.с. три катъра, три катъра, дремят на къра, дремят на къра

Soulfire

неделя, 8 юни 2008 г.

Уелкъм ту дъ риъл лайф, пънкс.
Яко е нали? В смисъл гимназията свърши. Преживяхме матурите и те дори се оказаха мизерно предизвикателство. Вече се намразих (за кой ли път вече), че за 3 секунди се чудих дали ще ги мина. Както и се смях на всички останали които през цялото време бяха притеснени относно представянето им. Няма значение, много се отделих от темата. Та така.
Навършихме осемнайсет години. OH GOODIE! Официално ни е позволено да се напиваме до забрава и да се чукаме с който се съгласи. Не че някои не го правеха и преди това, ама е факт, че вече ни е позволено. Невероятно, просто. В изблик на радост бих си разбил главата в шкафа, ако не знаех, че няма да има полза. А ползата е важно нещо кат се замислиш. Поне за мен. Щях да съм направил един куп глупости ако не ми беше в акъла, че няма да има никаква полза от тях. Друг е въпроса от какво съм се лишавал заради същата тази мисъл, but neither I nor anybody else can really do a thing about it, meh? Добре, стига толкова, пак почнах да говоря за други глупости, а от тва няма полза. NO, SERIOUSLY! STOP IT!
Та така де, живота най накрая ни прие. Остава само по калитарите сред нас да се настанят удобно в произволен университет и да го завършат без да са научили нищо от него. Ама важното е, че са го завършили и няма да им се налага да правят секс с дебел мениджър, за да ги наемат на работа. Само мисълта за това ме отвращава, дано да успея да се набутам накъдето съм тръгнал. Тоест се моля за някакво по високо ниво на изпита за вход. Защото ако образованието в цяла България е както и в Кз значи ще се боря с отлични дипломи за които не са си мръднали пръста тия, а моята ще е 5.30 и цели 5 години съм учил кат откачен, да ме пита човек защо.
Уфф, за живота ми беше думата.(писна ми да говоря за други работи само за да излезне пост-а ми малко по дълъг) Работата по време на следването ще е леко задължителна. Най малкото за да не се стои на едно място и да се чудим кво да правим с иначе толкова смисления ни живот. Няма лошо, време е да се научим да правим все повече неща сами и да заебем родителите си на другия край на страната и да се виждаме с тях само по празници като Коледа, Великден и рождени дни, като в символното значени на първите 2 отдавна сме изгубили вяра но се преструваме, че ги уважаваме заради общественото мнение, а после се мразим заради това. Надявам се само аз да имам такова отношение по празниците.
Еми не ми остана кво друго да ви кажа, освен честито. Мога да ви пожелая само труден живот, защото ако е лесен няма смисъл от него.
/logout

Some writing done

неделя, 1 юни 2008 г.

Ся.
Пред мен има лист.
Ся... кво трябваше да правя с него?
Уф, дае, нещо тряаше да пиша. Ама бъ ли му мамата кво... Аиш, май са сетих. Коментар май му се викаше. А, не е толкова трудно, колко спамерски коментари съм пускал във Vbox-а, що да не коментирам и тая тъпня. Я да видим. Мчи то същото кат там. Само дет яко видео има скучен текст. Чакай да го прочета поне. Уфф, къф тоя Мустафа ве? Абе ние в българия ли живеем или някъде по на юг? Аааа, тоя коит го е писал тва е тотален родоотстъпник, аз ви каам! Чай ся поне да го прочета. А, ей го, и бей имало. Шииба тяхна турска майка шииба. Дано поне да е яка. Се тая, да чета напред. Няква чест, някво момиче. Май са отворили няква девственица без брак и ся баща и много ядосан. Ееей, ама че остаряли идеи имат тия хора. Те ся момичетата се отварят сами на 13 години някъде, тия тръгнали да се вайкат за глупости. Ай сиктир. Ма манафи, кво да очакваш от тях. ДЕЛИЙ! Почнаха да са гърмят! Кат на CS-a! Дайте момчета, убийте резака!!!11!!1! Кво? Тоя още стои прав. Ибах железен човек ибах! Или не, тия идиоти не били точни. Кой ги е сложил там тия криваци е!?! А, ей ги, зареждат пак. Аиш! Девственицата се спусна да спасяа турчето. Тъпа патка... Се ше се намери някой с по голям. Тя тая видяла първия и се фанала за него, та не пуска. Пак почнаха да пукат! ДАЙ! ДАЙ! Убийте патките! Най накрая! Мда, карамфил, няква бяла кърпа. Се тая, време е да драсна коментар на тва. Тъъй... как да почна... "Текста..." аа, сетих се по добро "Лирическия фрагмент " Ей тва ще им вкара филма че съм много умен. Или поне даскала по БЕЛ прикааше някви такива лайна. Се тая... "Лирическия фрагмент е много тъп." Дали стига толкова? Чай да добавя нещо. "Важен е щастливия край - турчето умира" Ей го, стига толкова. Айде айде, тряа нещо да надраскам още. " Смъртта на манафа и патката в която е влюбен са важни за да отстоят българското." Ехей, аз цял писател се извъдих, да не повярваш. Мисля че стига толкова. Шестицата ми е в кърпа вързана. Ай да предавам тва и да се махам.
Из мислите на повечето български ученици, явили се на матурата по БЕЛ.

Екскурзия до Турция - hell yeah!

петък, 9 май 2008 г.

Знам, че ще Ви липсваме, ама заминаваме утре сутринта около 7 часа за южната ни съседка, понеже като добри пчелички ботове направихме що годе яка презентация за Балканската война, заради която ни наградиха.

EDIT!!!!По-големия филм е, че сме единствените от Казанлък, спечелили конференцията, при това на първо място LOL!?!?!!

Истината е, че бяхме единствените от ПМГ от Казанлък, цял рейс хора бяхме общо, от Казанлък към 15 поне с учителите

Наблъсках си плеъра с музика, влязох да кажа чао на другия адаш в WoW, заредих си фотоапарата, телефона, писах си в блога все едно ми е дневник, йеъ!
Чакайте от мен в далечното бъдеще някви разкази, както и бившите ми (ZOMGLOL) ако ги изровя на хард диска си

Адски яко е да си само с адаша си и учителката си по история от своя град, believe it! :D :D :D

Чау бау грух, Fear Factory и хев фън, ако не се върнем ще узнаете

Честит имен ден, ля ля ля

вторник, 6 май 2008 г.

да, 23:50 е, да, сега се прибирам, и все пак, честит ми имен ден, както и на Hellmessenger
Ше ги къртим много на бойните полета, в менталните баталии тоже и така нататък
Живи здрави, филмирани и т.н.

Ни мъ ибе, ЧИД!

Nothing much

неделя, 4 май 2008 г.

БЛАХ!
Тва беше зася, приятно гледане, дано ви е смешно колкото ми беше на мен.

Скука

събота, 3 май 2008 г.

Един часа през нощта. Тъпнята е на МАХ! След малко може да заспя на клавиатурата и да не публикувам тая тапня. Последните 2 часа съм ги прекарал в четене на никове на хората в сървъра... Също така жертвах част от времето си да погледна WTF е MisAnimeS. Все още мозъка ми не е обработил данните за да ми каже че е травмиран заради една част от снимките публикувани там. Надявам се скоро да приключи. Дори имах идея да пиша за нещо, но тя се изгуби заедно със заниманията ми до момента. Почти се навих да изиграя до някое място Fiend и да се психирам още малко. Поне сигурно ще ми стигне за известно време. Дойде ми и идеята да си легна в леглото и да заспя. Но все още имам толкова работа по компира. Само да можех да се сетя каква е... Може би ако изиграя още 10 Minesweeper-a ще се сетя. Кво ли правят добрите стари играчи на ЛоЛ... ау, колко чудно, в Зор' Заман са... ше речеш че е курорт като ги гледаш... се там. А утре..... време е да се готвя за кандидат студентските изпити... крайно време е... Поне до предиобяд... Да имаше нещо което да ми виси на главата и да ми натяква да пиша.... Уви сам тряа се подсещам. Следователно може и нищо да не напиша. Мда... най доброто нещо, което можеш да направиш, когато те нападнат вълци болни от бяс, е да избягаш в гората, а оттам - на случаен принцип да си избереш линия за бягане. Най малкото вълците няма да го очакват, пък и може да се захласнат по съседите ти и да те оставят на мира. Cool.(Believe it!) Цяла седмица не ходя на тренировки заради тъпня. В момента се чувствам като кръгъл идиот по тоя повод. Кво да се прави, не ми е за първи път, ще го преживея. И после искам да приемат, че съм сериозен. Няма по сериозен човек от мен, ше знаете. Както няма и по голяма радост от тва да Token за Tier 6 Set под носа на tank-а, healer-ите и всички dpser-и които си вършат работата по добре от тебе, и после да го подплътиш с gem-ове от най близкия Jewelcrafter на 375 skill. Надявам се никой не разбра за кво говоря. Защото ако сте ме разбрали играете LoL. А щом играете LoL значи сте прокълнати. БЛА!

В заключение бих заключил(БЛА!), че е хубаво от време на време да оставам без занимания и в състояние на тъпня за да може да пълня блога с глупости. Надявам се че не намирате никакъв смисъл в post-a защото ако намерите, това са мислите на един идиот. Поне не правете грешката да се учите от тях.
Лека ви вечер, ще се видим в гробищния парк.

Вяра

събота, 26 април 2008 г.

Привет!(удивителната изразява голяма емоция, тряа да го знаете)
(!!!!!!)
Тази вечер е навечерието на великден (нямам идея дали се пише слято). Някои хора в България ще се отправят към църквата за 12 часа. Там вероятно ще има служба, ала бала. Някой ми намекна, че ако ми се ходи, мога да отида с неговата група натам. Интересен беше отговора на въпроса "Какво да правя там?", а именно "Ще гледаш как хората държат свещи в ръце вместо да ги използват да подпалят църквата." Damn right, това ми е идеята за прекрасна вечер(ако изобщо имам идеи за нещата). За протокола ще обявя, че мразя християнската църква. Не заради друго, просто в нея виждам образ на лицемерието ("Тартюф" anyone?). Та така, отказах му, разбира се. Зарибен беше отговора и на втория ми въпрос "А ти защо ще ходиш?" - "Вяра" Ама разбира се, вярата. Как не съм се сетил. Той е такъв примерен християнин, че нямам думи. Сигурен съм че като порасне мечтата му е да преподава теология на невръстните дечица от детските градини и да ги учи да не пожелават жената на ближния си, щот ще им изсъхнат носовете. Чрез този човек оприличавам всички, които ходят на църква по това време просто по навик.
"Великден е, дай да върим в църквата. Таман имаме повод да се напием по пътя."
Чудно ми е някой дали слуша попа кви ги приказва. Бас държа че ако му е на кеф може да започне да ги псува наред и никой да не разбере кво става. А и сигурно той си мисли как накрая на литургията ще се върне в леглото и ще заспи, защото снощи по случай разпети петък е пресушил сам самичък (дайте му медал) една от скритите си бъчви с "христова кръв". Относно публиката. Голяма част сигурно ще са мъртво пияни и ще си повтарят на тих глас "Дай да чукнем на попа яйцата" след което да се смеят неудържимо. Преувеличавам а? Едва ли. Чудно ми е колко от хората които ходят на църква имат бегли познания за библията, различни от "Стар завет - Бог обича само евреите, Нов завет - Бог обича сички, обичай ги и ти". Сигурно съм по запознат от тях, а аз не вярвам в повечето неща писани там.
Тъкмо по този въпрос си приказвахме с един от класа в петък. И той като мен на великден не ходи в църквата. Веднага разбира се съгражданите му започват обвинения, че видиш ли откакто започнал да слуша метъл не ходил на църква и бил сатанист. ХА!ХА!ХА! Зарибени думи от хора, които по неговите думи също не вярват в християнството, но знаят че "На великден се ходи в църквата!" Вие как наричате това? Аз го наричам лицемерие. Точка по въпроса.

Блах исках да го направя по смешно, ама не мога докат говоря за такива глупости да си отпусна мислите. Приятни великденски празници, на тези които вярват.
За останалите - ще се видим в гробищата.

ЯЖ МИ.... nevermind

сряда, 23 април 2008 г.

Хоп хоп.
-Здравейте! Аз съм еднорога с цвят на дъга! Пригответе се за много хубави моменти и забавление!
-WTF? Ква е тая кобила тук?
-Аз съм еднорога на щастието!
-Кво? Няма такива работи тук, махай се...
-Ама аз....
-МАХАЙ СЕ ТЪПА КРАНТА ТАКАВА!
И така, след като привлякох вниманието ви с този безсмислен диалог, мисля да започвам излиянията си. БЛА!

Та ся, знаете че винаги има един момент, в който си казвате "Абе аз мога ли, или не мога да" и така нататък. Да, обикновено можете тва дет си го казвате, и го правите. И тогава става наистина весело. Вие сте си направили квот си знаете, и всичко е наред. Мдаа, и всичко което са ви казвали другите се оказва излишно. Много як момент, много. А после изниква това, което не сте обмислили, и ви се изпикава в галошите(образ за "разваля работата"). Ама май някой ви беше казал, че нещо такова ще се случи, а? А слушахте ли докато ви го казват? Да, знам че сте го чули, ама слушахте ли го? Да бе, нещо такова. Само дето и наполовина не сте осъзнали какво ви приказва. Не се притеснявайте, това е в човешката природа, да не осъзнава че може би и другите са прави. Ура, дешифровах огромна част от човешката психика Cool ^_^ Наистина няма проблем. Онова което се е появило рано или късно ще се върне обратно. Това че отново поради същата причина на негово място ще се появи друго е незначителна подробност, don't you think so? Колко пъти ще се повтори цикъла? Приблизително безброй, може и повече. Изцяло от хората зависи. Но както знаем, времената се менят, хората - рядко.
Happy eternity in hell, oh foolish one
May your mistakes teach you something

из мислите на скучаещия.
Чао, и до скоро виждане, където и да е то.
(да, и аз се мразя когато изтъпея до толкова)

MYSTIFICATE! NOW!

вторник, 15 април 2008 г.

Време е да ви вкарам в това, което обичам да наричам "Shroud of nifty mystification"(сиреч Тумана на яката филмария). Това нещо е особено трудно да се постигне затова не ми се смейте много ако не успея.
За целта съм взел на прицел църквата! Общо взето много интересно място. Прозорци, свещи пейки туй онуй. Но както знаем всяка църква си има мазе. И никой не знае какво се крие там. Разбира се преди време никой не е и питал. Не е в работата на простосмъртните да се месят в делата на посредниците на господ (апф). И повечето които са питали са получавали отговор че там поповете пазят виното и зимнината, да може да преживяват. Дае и те са хора. А може би не? Някога да сте се чудели какво правят поповете по цял ден? Праскат чикии? Разбираемо е да си мислите така с въздържанието и другите бумащини. НО НЕ! Те тайно разкопават гробовете на мъртвите и отнасят телата в мазетата си, където ги подлагат на всевъзможни тестове, за да се опитат да съживят клетките. И сега ще си кажете че това е най хуманното нещо на света. НО НЕ! Никога не са правени опити да се съживят мозъчни клетки! Единственото което поповете искат е да създадат армия от зомбита, с които да поробят света и да го подложат на безмилосттна християнска диктатура, разкривайки истинската библия, която ползват!!!! Опититите им са успешни в последните години и резултатите се крият в тайни военни бази в балкана. Чудели ли сте се какво има под храм паметника "Александър Невски"? ЦЕНТРАЛНАТА ЛАБОРАТОРИЯ! Където се складират безмозъчните тела, потопени в помийна яма, от която извличат живителни вещества, които да поддържат живота на клетките! Лабораторията се разпространява под земята и обхваща цяла Стара планина, като от всякъде има изходи до най близката селска църква. За момента армията не е достатъчна, но бързо нараства. Тайно българската църква има връзка с ватикана и с църквите с другите страни из цяла Европа. Водят се дори преговори за разширяване на дейността и в мюсюлманските страни! Ватикана е централното управителство на цялата операция. И именно там се крият всички предмети за пълно съживяване! Забелязали ли сте че кръстовете, които поповете носят са по различни? Това са анхове! За прераждане!!!!! Когато дадения човек умре той се съживява за да продължи да работи за деспотичните си господари в рамките на 20 години!!!!!!! Ето защо не се виждат много некролози за умрели свещенници!!!! А забелязали ли сте уголемили я се брой на безледно изчезналите???! ТОВА СА ОТНОВО ТЕ! ТЕ ОТВЛИЧАТ И РИТУАЛНО УБИВАТ ПО-СЛАБИТЕ ЗА ДА МОГАТ ДА ПОПЪЛНЯТ РЕДИЦИТЕ НА СВОЯТА АРМИЯ! ЧУДИТЕ СЕ ЗАЩО СЪСЕДКАТА НЕ СЕ Е ВЪРНАЛА ЦЕЛИ 2 МЕСЕЦА ОТ ПАЗАРА?!?! Е ВЕЧЕ ЗНАЕТЕ! ТЯ ВЕРОЯТНО Е ВЕЧЕ НА ПЪТ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПОРЕДНИЯ РЕДНИК В АРМИЯТА КОЯТО ТЕ ПРИГОТВЯТ!!11!!11!1!1!!!!111!! А САМИТЕ ЦЪРКВИ СА ДИРЕКТЕН ОПИТ ДА СЕ ВЛИЯЕ НА НАСТРОЕНИЕТО НА БЪДЕЩИТЕ ЗОМБИТА!!! НЕ МОЖЕТЕ ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВИ ГИ ПЛЕЩИ ПОПА? ТОЙ НАРЕЖДА ДРЕВНИ ЗАКЛИНАНИЯ, ЗАКОТВЯЙКИ ОПРЕДЕЛЕНИ КОМАНДИ В ПОДСЪЗНАНИЕТО ВИ, КОИТО ДА СЕ АКТИВИРАТ СЛЕД СМЪРТТА ВИ!!!! ЗАТОВА СЕ ПАЗЕТЕ ОТ ВСЕКИ СВЕЩЕННИК И ЗАОБИКАЛЯЙТЕ ЦЪРКВИТЕ ОТ 15 КМ РАЗСТОЯНИЕ!!!!! СЪВЕТВАМ ВИ ИЗОБЩО ДА ЖИВЕЕТЕ В ПЛАНИНАТА, ДАЛЕЧ ОТ ВЛИЯНИЕТО ИМ!!! ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО СПАСЕНИЕ! КОГАТО УМРЕТЕ ПОЖЕЛАЙТЕ КРЕМАЦИЯ, ЗА ДА НЕ БЪДЕТЕ НЕВОЛНО ИЗПОЛЗВАНИ В ИЗТРЕБЛЕНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ ХОРА!!! И НАЙ ВАЖНОТО, СТАНЕТЕ САТАНИСТИ И ИЗГОРЕТЕ ВСИЧКИ ЦЪРКВИ ПО ПЪТЯ СИ, ЗА ДА СПАСИТЕ НЕВИННИТЕ!1!!1!!1111!!11!!11!1!!!!!111!

pfew... малко се унесох
ся малко сериозно. Това всичкото го написах за майтап, не съм целял с нищо да накарня авторитета на християнството и на неговите свещенници. Затова моля ви, не осквернявайте трупа ми като го ползвате в извратените си планове. Духът ми би оценил ако се съобразите с молбата ми... ИНАЧЕ ЩЕ ВИ ПРЕСЛЕДВА ДОКАТО НЕ ПОЛУДЕЕТЕ И ЩЕ ЗАВЛАЧИ ДУШАТА ВИ В АДА!!!!!111!!11!!!1!1!!!11!!!!WAHAHAHAHAHAHAHAHAHAHA!!!!PITIFUL MORTALS!!!!

(дано всеки който чете това ще осъзнае че го пиша за майтапа и щот ми е тъпо и нямам с кво др да си пилея времето)

I feel my welfare's burning...

понеделник, 14 април 2008 г.

Тоя блог ще го прекръстя на Teh Metaphysical Junkyard тея дни

И така драги слушатели, читатели и хейтъри, ето го първия ми реален блог пост в който си нямам ааааабсолютно никва идея кво да пиша, но понеже съм афектиран от музиката може да излезе нещо свястно. ^.^

Предполагам всеки е стигал до момента в който се чуства мега наебан от ситуацията и изхода който следва от нея не е удачен... (Congratulations you found yourself (клап))
Настъпва известен момент на отчаяние, откровена неебателност и почва едно глождене, че нещо не е такова каквото може да бъде. (I'm waiting for something to show)
Следват още десетина минути на нервничене тип: ама да го бъде ли или да не го бъде и премисляне на нещата. (For the very last tiiiiiiiiiime)

Мислиш, умуваш, преценяваш и си казваш "НИ МЪ ИБАА", "БАЛ СЪМ ГО В ГЪЗЪЪЪЪЪЪЪ" и "ся глей кво става" и започваш, надеждата е умряла, остава само упоритостта и настървението в голяма част и срещу самия себе си. Якото е че не те ебе дали ще се провалиш - веднъж вече си го преборил наум. И странното е че шибаното нещо работи (не че не са го доказали в приказката за неволята)...

тех енд, ще се рафинира скоро

п.с. автора не е с всичкия си през 69% от времето, през останалото време спи

Ъ?

събота, 12 април 2008 г.

YEAH! Намерих си причина да драсна нещо тука ^_^ Вярвам, че никой от вас не го интересува, ама хората в главата ми ми казаха да пиша тука.
Така че, започваме. Става въпрос не за друго, а за това което масовата публика нарича ФАШОН (доста мистифициращо, а?) Та предполагам знаете за кво става въпрос - изрусени педерастчета и травестити (точно така, тва дет го мислите за момичета всъщност са травестити тръгнали похотливо на лов) с очила, които вероятно служат за наблюдаване на изненадващи слънчеви затъмнения (ако не е това, нямам идея закво са). Не че имам нещо против тях(АЗ НЕ ЛЪЖА! НЕ! НИКОГА!) , но видях един много интересен представител на това съсловие. Интересен в това отношение, че освен всички аксесоари без които никой не изглежда изключително НЕ смешен, той гордо се разтакаваше в яке, на чиито гръб беше изтипосан S-a на Sepultura. Nifty, heh? И в този момент ме обля едно топло чувство. Нали се сещате? Онова, което изниква докат гледате нещо и си представяте колко як би бил живота, ако нямаше какво да наблюдавате на това място. И наистина мислех си за момент да го обагря в малко по тъмно червено въпросното якенце. Но ми дойде наум че това може да е някой сериен убиец под прикритие(>.> beware the unseen <.<) , който да се добере по близо до фешнярските(ако искате чалгарските, то почти едно и също значат) си жертви. За нещастие въпросният субект го видях за 2-ри път, и този път успях да видя какво пише на ръкавите на якенцето. YAMAHA. Still nifty.... I suppose. Нямах време да мисля къде да завра това същество, след като смъкна от гърба му знака на Sepultura (със солидна част кожа). Не му и извиках "Ей, траверс, можеш да ми ядеш косъма!" за което ще се проклинам докат имам възможност.
Надявам се поне част от малкото хора които си губят времето тука осъзна защо толкова се ядосвам от подобни прояви на откровен идиотизъм. Не ми се приказва за едни други с подобен проблем, но обвързващ Slipknot. Наясно съм, че невежеството на някои хора е безкрайно, но все пак това не означава че не мога да мразя подобни хора. А аз ги мразя най-малко защото да видя нещо такова по недоразвитите им тела е.... някакси отвратително.

Бест уишес фром хел.