Щафета (шпеков салам и бонус сирене)

вторник, 16 декември 2008 г.

Здравейте за Декември, ако следите блога все още, благодаря.

Днешната тема е за шестте неща, т.е. щафетата която Ник ми подаде (и чака аз да сервирам останалата маса явно)

Мина време, къде премислях, къде не ииии май реших какво ще напиша най-накрая. Като изключим факта че пиша в тетрадка с корица FASHION YOURSELF за 60! стотинки от книжарницата на ФМИ (където все още тонер нямат) И че пиша по време на лекция по Основи на програмирането, ето ги мислите ми в печатно-вербален вид:

1. Семейството ми: Искам да благодаря на мама, на тате, на бате и т.н. Радвам се че имам обща кръв с толкова мили, добри и ерудирани хора. Едно от най-хубавите неща е когато си вдигна чуковете и отида на гости в другия край на града, където още от вратата те посрещат с искрена усмивка и нескрита радост в очите. Мир на праха на вече заминалите си от този свят и дано да се запозная и с по-далечните си роднини скоро. Срамота е да не познаваш рода си.

2. Тук ми е трудно да го напиша ясно и точно: ПРИЯТЕЛИТЕ - за къде без тях, всеки има своите, предполагам всеки се чувства добре сред своите. Яко е да има с кого да си кажеш две приказки, да споделиш радостта си или да си изкажеш мъката без да бъдеш съден.  Много са моментите в които не ми е достигало малко и са били до мен, много са и тези в които ми е трябвал един здрав шут в задника за да се съвзема и да продължа напред. Не винаги съм съумявал да им се отблагодаря подобаващо, но бъдещето е пред всички ни. И пейките, масите, къщите също, важното е повод да има (дано се сетите какво имам предвид). 

3. Живота... Почти всеки ден се радвам, че съм жив, че съм стигнал дотук, макар и да не съм постигнал много. Не съм постигнал и много мечти, колко детински, колко не-толова, но мисля че съм бил насреща за своите, когато е трябвало и съм можел. Това ми стига(засега).

4.Природата - да, точно като малките деца се впечатлявам от красотата на изгрева, залеза, или отражението на луната в локвите. Дребно е, но създава настроение да видиш как слънцето си проправя път през оределите клони и и се издига сред оранжевикавите сутрешни облаци или да гледаш полета на ято птици. Или летния дъжд след безспирните жеги. Малко се отплеснах... Огледайте се...

5. Ядене и пиене!!!

Ник, провокира ме и го включвам. Какво се прави лятно време с група безделници, пейка/парк/полянка - ми пие се БИРЪЪЪЪЪЪЪЪЪЪ! и се вършат глупости. Яденето и пиенето са основна потребност за да останеш жив (според д-р на Бирените науки Г.Костадинов). Следователно трябва да ти е яко дори да ядеш комат хляб със сол/шарена. Бира и шкембе също е строго препоръчителна комбинация, както и мусака с кисело мляко. Death to all who oppose the боб чорба!!!! И кюфтета. И лютеница. И така до края на света...

6. Изтъркано е, но ще го кажа и аз: музиката. Музика с енергия, със сила или просто с красива и хармонична мелодия. Музика, която да те кара да се замислиш или която да те докосне с послание. Музика със смислен текст.  Групи и стилове няма да изброявам, познавате ме (май).

Collect some stars to shine for you,
and start today, cuz there are only a few
the sign of times my friend

Надявам се да ви е било интересно, не съм сигурен дали този беше най-добрия избор, има още много неща които си струват - да побеждаваш, да се издигаш духовно, да твориш....

Най-важното да си щастлив е да слушаш сърцето си, да слушаш и разума си, да си спокоен и здраво стъпил на земята... И БИРА! (наздраве Ник)

Щафетата я оставям на другите двама адаши и на "новодошлия" в онлайн-дупката ни другар однокласник Диан. Ну давай давай...

1 коментара:

Д-р АЛУ каза...

job well done!
Понякога ни е потребно да се сещаме какво ни прави щастливи и да го оценяваме. Някои неща са безценни.