Читателски въпроси

събота, 25 април 2009 г.

Оставете си въпросите в коментар и ако мога ще ви отговоря

prodigyfied

p.s. Alu, sorry for teh ripoff - I feel TRVE enough to do it :D

петък, 24 април 2009 г.

Герге, пиши нещо в блога ве :D

Dark Tranquillity - The Mundane And The Magic превод

Превода съм го писал преди доста време, покрива част от смисъла на песента, но предвид глаголите текста може да се тълкува по повече начини. Все пак - ето го:

Dark Tranquillity - The Mundane And The Magic

(Обикновеното и магичното)

Гледах с безсънни очи
Слепи сгради опиращи о небето
Силуети и разделящи стени
Пазещи вечен обет

Къде е пламъкът обсебващ,
Кому оговаряш?
Лъжите ми все са само желания,
Лъжи чрез които...

Виж(дам) отвъд разумното,
Приеми(айки) съдбата, каквато трябва да бъде,
Стой настрана,
Бъди верен на последната истина.

Пре-Припев:
Добави дълбочина на настоящето,
На нещата които само ти виждаш.
Дай ритъм на нормалното,
Та да докоснеш сърцето на лудостта

Припев:
Оставих сънищата да прекрачат
/До дните пълни със сивота
Да можех да слея сивото и магичното
/Щяхме да изковем новото незнайно
Оставих мечтите да се скитат
/До небъдното и обратно
Да можех да слея обикновеното и магичното
/Къде е тъмнината за която дойдох?

Оставих времето да те намери
Спомените не биха те върнали наблизо
До тихита самотна въздишка
Тъмнина и смърт желая отново
В лицето на страха и пренебрежението
Призовавам ги отново
Не биваше да започваме така
Обективността е истина отречена...

Пре-Припев:
Добави дълбочина на настоящето
На нещата които само ти виждаш
Дай ритъм на нормалното
Докосни сърцето на лудостта

Припев:
Оставих сънищата да прекрачат
/До дните пълни със сивота
Да можех да слея сивото и магичното
/Щяхме да изковем новото незнайно
Оставих мечтите да се скитат
/До небъдното и обратно
Да можех да слея обикновеното и магичното
/Къде е тъмнината за която дойдох?

частите с чисто пеене на вокала са обозначени с /, в припева пее и жена - Nell Sigland  от Theatre of Tragedy

Ако можеше някой ден да работя там

вторник, 14 април 2009 г.

IN FLAMES - Две седмици по-късно

събота, 11 април 2009 г.

Привет, според Google Analytics блога ми има публика от 5-6 души които редовно го проверяват, включително и мен, което е някакво постижение ЙЕ!

Бях на концерта на In Flames на 29.03.2009 в зала "Деница" и всичко беше невероятно. Благодарности и на пловдивската орда, начело с Ник (Д-р Алу) за веселото време, прекарано преди и след концерта. Както и за търпението им, докато с адаша(hellmessenger) не взехме автографи от групата. Колкото до нас двамата - проявихме се в ролята на гидове за тях и за някакви гърци, дошли също на концерта, които нямаха билети и стана една весела галимация с тях.

Концерта беше първия ми истински такъв, първия метъл концерт и така нататък. Преживяването си струваше, дори билета да беше 70 лева пак щях да отида. Подгряващите бяха добри, организацията както тръбяха навсякъде - имаше план и се спазваше. Мислех да питам някой от персонала дали ще си даде баджа след концерта ама забравих. 

Андерс се стара с пеенето, имаше много хедбанг, много подсилвания на песните, звука на касите и баса беше неописуемо добър, китарите също донякъде, макар отвън при проверката на звука от касите стъклата да вибрираха. Втория ред се оказа що-годе добро място за да не попадам в пого или да бъда прегазен от амбициите на някои да минат по-напред. Адаша ми пазеше гърба и ги отблъскваше, аз също пазех този на Алу и компания.

Имаше момент в който виждах повече коса отколкото концерт, както и такъв в който тялото ми беше в позиция зависеща от телата на тези около мен, но всички пеехме заедно с Андерс, а Бьорн свиреше точно пред нас с Алу. Сетлиста

От Гошова работа

 сам по себе си беше добър, имаше какво да се желае и за бис - исках JOTUN по дяволите, но да се надяваме, че догодина ще имаме късмет (не, това не е слух, аз си се надявам). Накратко всичко беше по план - отидохме рано, влязохме първи (Ник наистина влезе ПЪРВИ), зяпахме както трябваше, издивяхме подобаващо, Flames бяха като часовник. Не мога да се оплача от концерта, макар че зъзнахме и циклихме близо 2 часа за автографи.

Момента да се похваля: дадох кен "Загорка" на Андерс, който като излизаха вече държеше в ръка някакво шише с алкохол (приличаше на Троянска сливова) от което беше пито и леко замъглен поглед. Дадох му я под предтекст, че му бяха пробутали Туборг а той беше поискал българско пиво по средата на концерта. Думите му когато я взе бяха:

Thank you, I highly appreciate it.

Бяхме останали около 10-15 души за автографи и хората от групата даже се ръкуваха с нас, аз успях само с Даниел да се ръкувам. Подписи взех от Андерс, Питър и Даниел както за мен, така и за сектанта Ник (бяха се оттеглили на топло, че времето не струваше). Взех си и тениска на турнето - фенбой отвсякъде. Забравих да спомена и перцето което ми подари Веси.

После имаше премеждия с такситата, които не знаеха че в Младост има само един Шел и ме питаха за блок, същите тези продължават да ме питат за блок когато им кажа някоя УНИКАЛНА за мястото си сграда, която се ползва като ориентир там - Фантастико в Студ. Град примерно - откъде да им знам блоковете като стъпвам 2 пъти на месец там.

Пренесохме се вкъщи за няколко часа с ордата, всички превъзбудени от концерта, минахме за провизии, хапнахме в хола, поприказвахме си малко, и към 6 без нещо поехме към спирката на 74, който щеше да ги закара до гарата за влака в 6:30. След това ме чакаше як ден във ФМИ, който проспах отчасти, защото адаша си беше тръгнал и той да спи и не ме беше събудил.

Обзор: як ден, среща с няколко души с които се познавахме само по нета, среща с великите In Flames, умопомрачаващо добър концерт и много хубави спомени

п.с. Единственото тъпо е, че не успях да взема автограф от Бьорн, а се разминах с него два пъти :D

Точка