четвъртък, 31 юли 2008 г.

Добро утро, да знам че е 11 и нещо вечерта, но какво? искам да е утро.... точка по въпроса!
Днес осъзнах, че на нас 3-мата: Жоро, Жоро и Жоро, доста ше ни се променят животите след около месец-два. Та ние отиаме в София по дяволите там е мръсно, гадно, замърсено, пълно с боклуци, непочистено, има гадни хора, има много коли, малко място и много чалгари. Там е лудница, лудница, ЛУДНИЦА казвам ви, ЛУДНИЦАААААА!
Не ми се ходи там, нямат тюлбе (е имат аналог ама гадните софиянци са се изхварлили много, че и го кръстили Витоша), нямат розариум, нямат казанлъчанки, гадна ралта общо зето.
Мда, доста ни е светло бъдещето.

Blargh, или защо не трябва да ми се позволява да спя

неделя, 20 юли 2008 г.

И тъй, след известно колебание се хващам да пиша по тая тема.
Преди известно време, докато пътувах с автобуса заспах. И познайте кво? Кво ли? Сънувах. Изненадах се много щото по принцип сънувам само черно платно. Съня свърши с това как както си вървя пред мен има пропаст и скачам да я прескоча, но разбира се не успявам. След това се събудих от клатенето на рейса докато шофьора се опитваше да заобиколи дупките по пътя (и естествено не успяваше). Та на път към миличкия ми дом се замислих кой ли ще е най приятния начин да умра. Та ето какво измислих.

Първо наум разбира се ми дойде да се удавя в бира. Наистина е много необичайна смърт и определено ще е приятна. Но има един проблем. Това е смърт от алкохол. Нали се сещате кво имам в предвид? Докато обясняват как съм умрял ще викат "Умря от алкохол". Все едно съм алкохолик, на който черния дроб е съизмерим с орех и също толкова твърд. Определено ще се ядосвам много от ада и няма да мога да си понасям нормално вечните мъки. Мда, този вариант отпада заради последиците.
Втория е плод на влиянието на американските екшъни. Нали се сещате? за оня злодей, който след като се уточнява, че е чужденец (запомнете, малки американчета, това което е извън америка е или неизмеримо зло, или неизмеримо западнало), се опитва да унищожи правата в "Страната на свободата" ( колкото и да е странно имам в предвид САЩ о.О) и една напращяла агентка с гърди по големи от главата ми и амнайсе санта луфт между краката му счупва врата с бедра. Сигурно на злодея му е много яко да умре така. НО! (както казваше една риба "винаги има едно НО!"... е при мен ще са няколко) НО!НО!НО!НО!НО!НО!НО!Н!О!НО!!НО1НО!Н2О! (край, изпростях)(не че преди не си бях бахти простия, ама ся съвсем). Та така де, има няколко проблема относно тази смърт. 1! Тази работа с амнайсе сантиметровия луфт нещо не ме грее.... Ами замислете се, какво трябва да стане, за да се получи подобно нещо. Именно - много клатене. Следователно там където за момент ми дойде идея да ми се намира главата преди това е имало нещо друго... мда, изясних тва. II! Не мисля, че някоя агентка, колкото и зъл да съм и колкото близо да съм до унищожението на света (тоест АМЕРИКА!) да има смелостта да се приближи до мен дотолкова. Просто съм отвратителен. ТРЪ! Хората умират много по лесно ако просто им теглиш един куршум от произволно огнестрелно оръжие. Стига по този въпрос.

Третата ми идея е да умра от туберколоза. Не за друго ами просто ще е много забавно да вървя по улицата и да си храча белия дроб пред нищо неподозиращите хора.

Следваща идея така и не ми дойде, въпреки че си оставих няколко дена мислене. Та помогнете на отчаяния блогър, който няма достатъчно мозък и измеслете приятен начин да умре. Аз ще ги прегледам и ще се опитам в следващите публикации да ги оплю.... ъъъ... така де, анализирам. А ако не им намеря косури ще ви провъзглася за крал/кралица на света, след което с полубожествените си сили ще ви възкача до такава позиция и пред очите ви ще извърша ритуално самоубийство във ваша чест по начина, по който сте написали.
Тва беше от мен, cya ин да грейвярд.

Burning Dreams

неделя, 6 юли 2008 г.

И така, часът е 00:00 на 7 юли 2008 година

Епична дата за мелодик дет метълите в България, причината е ясна - In Flames в Каварна...

Мястото на концерта - градския стадион, билетите 50 лева, транспорта до там и обратно ~30 лева, пиенето ~20-25 лева, чувството че ще си у вас, заради глупава причина, вместо да си на най-якото нещо, което е идвало скоро в България... безценно!!!!

Както и да е, нека да пожелая успех на Ник а.к.а. Д-р Алу на изпита днес, дано да го вземе успешно и да си е струвало всичко изтърпяно дотук.

Walk straight with a clear resolution
I'll state my case and never turn

Комбайнеро-ентелегентска

сряда, 2 юли 2008 г.

Тъй като гледам, че другите 2-ма жоровци нещо ги помързява да пишат, а мен не ме свърта (или имам глисти, което е доста невъзможно, имайки предвид тлъстините ми) реших днеска да напиша нещо (ако сложа още четиринадесет думи без точка, изречението ще е досотйно за зиро пункчуеишън).
ТА, лирическата проза ме тресна по хиперболата и реших да напиша поема с думата "Фъдул", защото няколко такива ме нападанха след химическа реакция на слънцето с разни треви и мляко от смокиня (което се оказва, че цери циреи,добре че си нямам работа с тях).
"
Почесох аз моя фъдул,
и той зе че се пръсна.
Левия ми крак обут е във цървул
а десния сега го бръсна;

Видях аз друг фъдул,
но няма да го барам
яката се е подул
автоматик не ща да карам (бел. ав.: не ма кефят автроматичните скоростни кутии! искам съединител!)

Намазах с лек конкретния фъдул
и после отидох да се измия
за вечеря имам аз фасл
и бира аз ще пия
"

Предполагам че това доказва лирико-сатиричната ми осакатеност но тя е важна за контраст на другите.