Петък в четвъртък

четвъртък, 26 март 2009 г.

За всички почитатели на които съм липсвал: ЖИВ СЪЪЪЪМ, блоготворческата криза ме пере или чистия мързел, някъде по средата е. Отново съм повече от непредвидлив и уча в последния момент - поправката е след някакви си 11 часа. Поне хладилника е пълен.

Ако и утре се събудя със сняг, значи на Баба Марта и е дошло чак сега, друга логична причина не виждам. Поправката ми се засича с контролна по Основи на Информационните Системи - перфектно :Д

Сутринта докато учех се заслушах малко по-дълго в Пятница (които уважавах и преди) и си свалих дискографията, вече имам няколко фаворити, освен идиотския "Тьи Кидал". 

Броени дни до концерта на In Flames в София, за неразбралите е в зала "Деница" в Младост 3, такси от Централна гара до там е около 7-8 кинта, и ако имате благоразумието да хващате около гари/летища/разни капани за ненаблюдателни хора ще ви дам съвет. Ако ще се качвате на кола на ОК, търсете надписите на Първа Инвестиционна Банка около задните калници - само те имат легален договор и право да ги слагат. Ако яхнете друго такси тип ОК СуперШанс - гледайте да слизате по-рано, че скубят много.

п.с. тая вечер ще се кара на кафе, докато очите ми откажат да приемат инфо или не заспя прав

Слуги

неделя, 15 март 2009 г.

Слънцето стоеше току над планината. От подножието и пречупването на слънчевите лъчи изглеждаше прекрасно и магично. Разбира се той нямаше време да ги гледа. Навлизаха в гора, а това неизбежно водеше до опастността от засада. Това беше момента в който зловещия му антураж щеше да бъде тестван. Две от качулатите фигури се движеха с равномерно темпо от двете му страни, а третата беше останала малко по-назад. Въпреки че все още беше ден, в гората изглеждаше като полунощ. Скриващото се слънце и невероятната гледка бяха скрити зад завеса от гъсто преплетени клони и листа. Дебелата сянка позволяваше да се следи пътя, но всичко на два метра встрани от пътеката изчезваше сред стълбовете на дърветата.
Тръпки полазиха гърба му още откакто преминаха границата на светлината. Въпреки че пазачите му можеха да спрат до голяма степен всяка опастност за него, той все още тръпнеше като си помислеше за тях. Знаеше че те няма да го наранят, беше против задачата им. Те нямаха съзнание, с което да разсъждават. Бяха просто купчина кокали, сглобена с магия. Това си повтаряше той, откакто бяха тръгнали към столицата през опасните полета. И наистина те изпълняваха всичко, което им кажеше. Дори се движеха в такава позиция, че да го защитят максимално при евентуална атака. Все оше обаче търговеца не можеше да се отърси от мисълта, че го придружават вдигнати от вечния си покой мъртъвци.
Като че ли дочул мислите му, единия от мрачните конници извърна празния си поглед към него. В този момент от храстите излетя кинжал и се заби в тила на скелета и той се сгромоли на земята възнак. Почти веднага се изправи, но друг нападател изскочи от посоката на кинжала и с един удар строши гръбначния му стълб, запращайки го на две страни. Конника от другата страна и този отзад се засилиха към появилите се врагове, но бяха свалени от конете с по един точно хвърлен нож и последователно разглобени от нови двама атакуващи. Частите отлетяха встрани от пътеката. Когато работата им с охраната беше привършила, те се насочиха към търговеца, който през цялото време стоеше малко отзад и стоеше вцепенен от страх. Когато се осъзна понечи да пришпори коня си, но разбойниците се оказаха по-бързи и хванаха юздите на животното.
- Я, какво набарахме. - каза нахилено единия.
- Давай парите и стоката си, старче! - заплаши другия, докато третия се запъти директно към дисагите на коня.
- Д-д-добре - изпелтечи изплашено той докато бъркаше в джобовете на мантията си. Изведнъж остър писък раздра гората. Стреснати тримата разбойници се обърнаха по негова посока. Чу се гъгнещ звук откъм задницата на коня и търговеца погледна натам за да види острието, което се оттегляше след като беше пронизало гръдния кош на грабителя. Другите двама скочиха към възродения скелет. Единия падна възнак от безпогрешен нож, хвърлен във врата му, а другия беше посрешнат от окървавеното острие на немъртвия зашитник. Веднага след парирането меча се устреми към врата на нападателя, но можа само да го одраска. Задъхан, човека срещу него се обърна и тръгна да се измъква през храстите. След секунда трупа му се строполи назад върху пътеката и беше прескочен от друг немъртъв. От посоката от която летяха ножовете излезе третия пазач.
Търговеца стоеше вцепенен и не знаеше какво да каже.
- Ще продължаваме ли? - попита с глух глас единия от тях. Вместо отговор адресанта на въпроса кимна. Конете на немъртвите бяха избягали, но на тях не им пречеше да вървят редом с кобилата на човека. Той все още обмисляше станалото. Нима магията, която ги крепеше живи беше толкова силна? Нима така безпрекословно всички мъртви се подчиняваха на некромантите? Не можеше да повярва, каква сила се крие в това древно изкуство. През целия им път тази мисъл не му излизаше от главата. Продължаваше да мисли за пазителите си. Те бяха способни на милиони неша, които хората не можеха да направят. Липсата на свободна воля ги правеше идеални за него. Просто слуги, които да изпълняват прищявките му. Малко преди портите на столицата,все още скрити от поглед, тримата немъртви се стопиха и оставиха само малки купчинки прах. Докато изминаваше останалите метри, търговеца все повече осъзнаваше едно нещо - той искаше да бъде некромант.

Някъде далече един белокос мъж вдигна изпитото си, набраздено от бръчки лице и погледна безизразно към стената на кръчмата, фокусирайки се на нещо много по-далече от нея.
- Още един - отрони той и излезна от страноприемницата.
---------------------------------------
Нямате идея колко чаках да ми дойде вдъхновение, за да напиша това. Остава още една част, дано тази ви хареса
Сега отивам да спя.