Opeth - The Grand Conjuration превод

събота, 27 февруари 2010 г.

Господарю мой,
верен съм аз слуга.
Влей искрата своя,
в моята душа.

Сила владееш,
дан над мъченици.
Погледа твой
со земята ме изравни.

Очите демонични
спрени о грешните 

Утоли жаждата моя,
за вечни блага.
Знак имам безбожен,
около врата

Тази поезия - 
наше богохулие
Заслушай се,
в това падение

Ръцете дяволски
сбират стадото свое
Конник блед,
по земята броди

Думи изшепнати,
видение оживяват.
Ръце стегнати,
бавно те задушават

Словата му ти изричаш -
обет за подчинение...
Мъдрост уж извличаш,
готов за разрушение...

Стаено отмъщение отвътре ври
зли очи над слабите бдят. 
Бродът чист към царство нему,
зове по мъгливия път.

Великото Призоваване

Кажи ми, нима
Любовта стихва
В името на
Твоите повели?

Назови ме,
утеши ме,
разсей мъглата
у мойта душа


Не питайте защо я преведох - нямам ясен отговор.
Превода не е точен, но се надявам да ви допадне.

Няма заглавие 2

неделя, 21 февруари 2010 г.

Задимената стая приветстваше всеки дошъл да се топли за малко или да посвири с другите. Малко и сгушено помещение с една малка мивка, два контакта и няколко седалки от автобус, произведен през шейсет и втора година. Край комплекта барабани се мъдреха няколко колони и две столчета. Два микрофона и стар мишпулт го правеха удобно за репетиране и разпускане местенце.

Олющената мазилка говореше, че от тук са минали много хора, всеки със своите мечти и вярвания. И стаята щеше да си остане там за още много хора напред.

- Внимавай по стълбите надолу!
- Бахти тъмницата - и тръгнах да си светя - Ооооолее! Замалко да се пребия!
- Казах ти, внимавай...

Почукване на вратата.
- Влизай по-бързо, че само ти остана. За къде без бас? И ракия? - и всички прихнаха в смях...

p.s. - всяка прилика с реални хора и места е случайна