Няма заглавие 2

неделя, 21 февруари 2010 г.

Задимената стая приветстваше всеки дошъл да се топли за малко или да посвири с другите. Малко и сгушено помещение с една малка мивка, два контакта и няколко седалки от автобус, произведен през шейсет и втора година. Край комплекта барабани се мъдреха няколко колони и две столчета. Два микрофона и стар мишпулт го правеха удобно за репетиране и разпускане местенце.

Олющената мазилка говореше, че от тук са минали много хора, всеки със своите мечти и вярвания. И стаята щеше да си остане там за още много хора напред.

- Внимавай по стълбите надолу!
- Бахти тъмницата - и тръгнах да си светя - Ооооолее! Замалко да се пребия!
- Казах ти, внимавай...

Почукване на вратата.
- Влизай по-бързо, че само ти остана. За къде без бас? И ракия? - и всички прихнаха в смях...

p.s. - всяка прилика с реални хора и места е случайна

2 коментара:

Tyrael каза...

егати ... що си мисля, че точно част от репликите са мой ! :D върна ме назад ... спомени

Д-р АЛУ каза...

Без бас за никъде. :/
филм.