Bulwark of the Amani Empire

четвъртък, 27 август 2009 г.

Огньовете при стените ставаха все по големи. Непристъпната крепост извличаше последните глътки въздух от планината, която я приютяваше. Всъщност все още имаше много време докато битката привърши, но Бакча виждаше края и. Паднеха ли стените, оставаше малко до трона на Зул’Джин и изгарянето на някога великата тролска империя. Елфската армия не можеше да бъде преброена от кулата, на която шаманa стоеше, но той предполагаше поне хиляда войника, ако не брои магьосниците, които изсипваха огън върху троловете срещу тях. Прогорените рани пречеха на тролската кожа да се регенерира и така защитниците намаляваха с огромна бързина.
 Мислейки за това, малко огънче се появи в ръката на Бакча. Той го гледа известо време. Единствено огънят беше останал да подкрепя шаманите от рода Амани. Всички останали стихии им бяха обърнали гръб, поради прогресивно нарастващия инерес към вещерството и използването на сянката като оръжие. Тролските вещери от край време бяха известни като едни от най – способните лечители и познавачи на всички билки в света, но новите опити за овладяване на сянката беше довела до тотално изоставяне на тези традиции и потъването във водовъртежа на търсене на все по голяма сила. Като резултат стихиите останаха глухи за молбите не само на вещерите, но и на шаманите. Една по една, безусловно. Първо беше живота, който отказа да бъде използван в едно с тоталната си противоположност. После водата, земята, и въздуха. Единствено огъня остана, подхранван от постоянното желание на тролските шамани за битка.
 В малката стая влетя Занар с гневна физиономия.
- Падаме! – изкрещя той истерично.
- Знам. – отвърна му кратко Бакча. – Друго?
- Не бъди толкова спокоен! Какво да правим?! – продължаваше да вика воина. Беше облечен в стандартните за офицерите доспехи, изковани от мед и украсени с лица на черепи.
- Спокоен съм, защото още отначало знаех, че това ще се случи. А относно какво ще правим, събери женските, които не са заети със защитата и лекуването, малките и ранените, които могат да се движат сами.
Занар пребледня.
- Нима ще бягаме? – гласът му беше притихнал.
- Да. – изглежда това беше първия път, който офицера беше чувал подобно нещо. В преданията, които би трябвало да представят тролската история, никога не се споменаваше някой да е предлагал подобно нещо. – Не очаквах да ме подкрепиш. – продължи той, гледайки как зениците на другия трол се свиват.
- Никога! Няма да направим подобно нещо! – отново закрещя воина.
- Добре тогава. Рода Амани си отива. – каза Бакча извръщайки поглед към стените. Те едва се държаха пред поредния напън на нападателите да проникнат.
- Не! Ще намерим начин да…
- Да спрем елфите? – шамана се обърна пак към събеседника си. – Мечтаеш ли или наистина мислиш, че е възможно?
Офицера остана безмълвен след последното изречение. Явно беше осъзнал безизходицата, в която крепостта се намираше. 
- Защо тогава стоиш тук? – извика той най-накрая намерил аргумент. – Не трябва ли да правиш всичко възможно, за да я спасиш?
- Безсмислено е, нямам пълната си сила, пък дори и с нея не бих могъл да направя много, за да ги спра. – отвърна спокойно другия. – Но си прав. – трола се изправи и се обърна изцяло към боеца. - Трябва да направя нещо. Ще ми помогнеш ли или ще стоиш тук?
След кратко колебание офицера се намуси и кимна. Разбраха се да се чакат на една от пролуките в стената, която водеше на изток. Там ловуваха едно време троловете, преди столицата да се разрасне и да се използват полетата, до които стигаше, заради повечето дивеч.
 Докато воина слизаше по стълбите, шамана хвърли последен поглед назад, към стените. И видя че те вече не спираха ордата. Елфите бяха проникнали. Нямаха много време. Бакча се дръпна от прозореца и отиде до източната стена. Огромния щит, който висеше там изглеждаше прашясал. Не го беше използвал от незнайни времена. Май даже никога. Надяваше се все още да може. Бавно го свали от стената и го огледа. Имаше много орнаменти, със задължителните за троловете черепи. Помнеше как го получи от миналия шаман на предишното му отделно племе, преди Зул’джин да дойде и да го присъедини към разрастващата се империя. Тогава Бакча се чудеше за какво ще му трябва, тъй като го беше заслужил повече с използването на две оръжия и умението му да ги подсилва със стихии и стария шаман беше казал „С мъдростта ще дойде и нуждата да го ползваш.” Все още не можеше да определи какво значат тези думи, но сега усещаше, че времето да го използва е дошло.
 Елфите проникваха все по-бързо. Занар беше успял да събере голяма група от малки и женски на уреченото място, както и четирима обикновени воини. Всеки l6;т тях носеше малки брадвички за мятане на кръста си, а на гърба големи брадви за да си проправят път нагоре. Те гледаха с някакво презрение шамана. Явно не одобряваха напълно това което правят, но изглежда бяха готови да изпълнят този дълг. Това силно нараняваше честта им, тъй като бяха далече от битката. Но в момента оцеляването на клана беше много по-ценно от гордостта им. Няколко стрели прелетяха от по-ниските нива. Офицера даде знак за тръгване. Той, Бакча и останалите воини направиха полукръг около изтеглящото се население и се оглеждаха за неканени гости. Като по покана двама елфа се изкачиха по стълбите в търсене на оцелели и видяха евакуацията. Моментално се чу вик от двамата, преди да бъдат разсечени от войниците ескорт. Сигнала обаче беше даден и скоро щеше да пристигне по-голяма група. Занар каза нещо на един от воините, който кимна със странно изражение и започна да си пробива път между напускащите града цивилни. Явно щеше да бъде водач за групата. Офицера от своя страна се затича към една къща в близост и изкърти някакъв претруфен герб от стената. Бакча нямаше идея как подобно украшение може да послужи като щит на опитния военен, но следващия порой от стрели му показа, че това не е проблем. Част от стрелите стигнаха цивилните и убиха някои от тях. Останалите видимо се забързаха и строя изглеждаше на път да изчезне. Занар се разкрещя и подредбата беше възстановена. Нови стрели, нови жертви. Последните бежанци се бяха измъкнали, когато пристигнаха въоръжени с мечове елфи. Бяха малка група – около десетина, но един от войниците, който се нахвърли безрасъдно върху тях, беше повален още при пристигането им. Малкия отряд бързо се насочи към входа и към застаналите пред него защитници. Занар нареди да се изтеглят от външната страна, но всички вече се бяха насочили натам. Прохода беше достатъчно голям за най-много два трола, или в този случай три елфа. Първите пристъпили не оцеляха дълго. Втората група имаше щитове, които ги запазиха от първия удар и им позволиха да контраатакуват. Още един от войниците падна, неспособен да се защити. Бакча, офицера и единствения друг останал войник бяха принудени да отстъпят назад, сражавайки l9;е с по един елф. Отзад дойде и третата група, но все още не можеха да излезнат от прохода. Когато втората група елфи падна, и те навлязоха на открито се чу вик и елфите се разбягаха встрани. През образувалия се тунел прелетя огнено кълбо и се заби в лицето на единствения останал трол от групата на Занар. Офицера пребледня при вида на магьосника, подготвящ следващата си магия. Отдръпналите се елфи подновиха атаката си, но бързо бяха отблъснати. Второ огнено кълбо се заби в щита на Бакча, разпръсвайки огън наоколо. Брадвата на Занар полетя през все още не затворения тунел от войници и се заби в черепа на магьосника. Веднага след това порой стрели го свари неподготвен и той падна мъртъв на земята. Единствено Бакча остана, а през прохода минаваше нова група от три елфа. Този по средата пламна преди да стигне края на коридора. Другите двама го оставиха и се засилиха към останалия трол, покривани от порой стрели. Беше безизходна ситуация. Една стрела прониза лявото рамо на Бакча. Той заби щита си в земята и помоли огъня за една последна услуга. Мечовете на двата елфа пронизаха гърлото му. Започна да се свлича към земята. За последните няколко секунди живот милиони мисли преминаха през обърканата му глава. Ето че той умираше. Нещо му подсказваше, че щеше да се стигне дотук, още от първия момент, в който прие предложението на Зул’Джин. Защо ли не се спря тогава? Защо не послуша интуицията си? Може би беше заслепен от мечтите, които всеки трол таеше в себе си – да бъдат велика раса. Заслепен, точно както всички останали вождове, чиито мечти щяха да бъдат изравнени със земята. Заради арогантността на един.
 И ето сега той умираше. Далеч от родната си земя, която трябваше да напусне, за да се присъедини към разрастващата се крепост на империята. Биейки се за чужди идеали, защитавайки чужди интереси. Въпреки това за един малък момент шамана беше видял това, което искаше – тролските племена обединени, около една обща цел. Могъщи, непреклонни, велики. За един кратък момент. Като този, докато издишаше за последно. Елфските войници подминаха трупа му с намерение да преследват бегълците. Огнена вълна изригна от забития в земята щит, изпепелявайки елфите и стволовете на дърветата наоколо. Огромните дървета поддадоха и се стовариха върху прохода, все още обгърнати в пламъци. Елфите едва ли щяха да могат да преминат през него, поне до няколко часа. Напълно достатъчно време напусналите града да се отдалечат достатъчно от oгньовете, които бушуваха в него. Трупът на Бакча тлееше бавно, затрупан под дървесата.

***

Уф, уоу фенфик... признавам, ударих дъното "и смело дълбая надолу"(ripoff). Дано все пак някой намери нещо хубаво в него. Който намери някви грешки все пак да се обади да се помъча да ги поправя.

ALU-view pt.2

вторник, 11 август 2009 г.

ALU : 13. Your music?
M3_ : музика с ясен, смислен, добър ритъм, мелодични китари, по възможност и с добър текст
музика която да ти даде енергия, да те замисли или да те отпусне
(даже и джаз Оо!)

ALU : 14. Гьоте е казал че умния човек и в тоалетната ще намери с какво да се наяде. Аз съм тъп, та кажи ми какво може да е това?
M3_ :
плъхове, четката за тоалетната, при нужда от белтъчини - с хлебарки
мухъла не знам колко е ядивен, а за лайната - няма да ти ги препоръчам :D
поне вода от кенефа може да пие да не умре от жажда
ама след като вече подводниците са напуснали дока

ALU : 15. Какво е да си на 20 (за тия дето няма да го доживеем)
M3_ :
да се осъзнаеш като по-зрял човек, да се приемеш малко по-сериозно и в по-цялостен смисъл
тва ми е най-якото лято досега
иначе дните си текат еднакво бързо
не знам човек, за мен лично промяната е и голяма и малка, но пак съм си същия

ALU : 16. Превозно моторно средство? Предпочитания?
M3_ :
автомобил за лична употреба, автомобил/микробус/влак за продължителни преходи с приятели, за марка автомобил - БМВ, 4 врати задължително
и за квото има пари - тва ше се кара :D, на първо време и трабант ме устройва
искам да пилотирам някой ден, но времето ще покаже

ALU : 17. Най-епичното нещо за което се сещаш?
M3_ :
да пребориш себе си


ALU : 18. Най-епичния fail?/провал/
M3_ :
това да ти се разбие света от нещастна любов и да не можеш да го преодолееш, в стил наркоманска зависимост
ALU : ok,I'm epicfailing atm :D

ALU : 19.Пред кого отговаряш, момко?
M3_ :
пред алтер-егото на познат, пред своята съвест и пред другите

ALU : 20. Имаше ли полза от интервюто?
M3_ :
общо взето да, после ще си анализирам отговорите

Към съблогъра ми: ся доволен ли си :D :D

I'm with stupid

вторник, 4 август 2009 г.

Явно създателя на тоя блог е изпуснал една основна концепция във воденето на интервю. Интервютата трябва да се съдържат в блога на ПИТАЩИЯ, а не на ПИТАНИЯ. Защото принципно не ПИТАНИЯ СЕ МОЛИ ЗА ИНТЕРВЮ, а ПИТАЩИЯ! Защото принципно ПИТАНИТЕ СА ИНТЕРЕСНИ ЛИЧНОСТИ(което не може да се каже в съответния случай) и ПИТАЩИЯ ИМА ГОЛЯМ ИНТЕРЕС ЗА НЯКОИ ВЪПРОСИ!

Но както и да е, да го играем по твоя начин -_-


D-r ALU:1. Koi si ti,momko?
HellMessenger: Аз, дядовото, съм Георги под прякор Муера, за да мога да бъда по-лесно различаван от стадото овце, което представляват останалите с това име, в частност и човека с който се опитваме да поддържаме блога му.

D-r ALU: 2. Za kakvo se bori6?
HellMessenger: Боря се за много неща. Пари, шоколад, биръ, храна, безсмъртие. Ти какво предлагаш?
А, да, и за съвършенство, ама това е малко непостижимо.

D-r ALU: 3. a ako ti dam samo edna analna sve6ti4ka i paket4e stafidi kak 6te se prebori6 za goreizbroenite ideqli?
D-r ALU: (oto4ni s podrobnosti)
HellMessenger: хм, да видим...
За пари лесно. Отивам в банката и казвам "Дайте ми всичко което имате, иначе ще ви завра стафидите в правото черво, а свещичката в носа, след като я употреби пребитата охрана"
За шоколад. Ами не виждам друго освен свещичката да бъде оцветена в кафяво (let your imagination guess how) и после стафидите да се имплантират в нея чрез иновативна пластична хирургия.
За биръ. копирайте това за пари, само че сложете продавач.
За безсмъртие. Ще си изпиша името със стафиди във свещичката и ще я облицовам в кристал. Така ще остана в сърцата на хората като най големия идиот на света.
За съвършенство. Не. Просто НЕ.

D-r ALU: 4. Is you or is you not TRVE?
HellMessenger: I was, I am and I will be more TRVE than Immortal. Ъгх, не, това е богохулство по-TRVE от Immortal няма. Да го заменим с по-TRVE от Бандата на Пецко.
D-r ALU: togava,kakvo e TRVE za teb?
HellMessenger: ТRVE is to be able to bend the fabric of the universe to your command. Също така друга алтернатива да си TRVE е да си пълен идиот и да изглеждаш AWESOME докато го правиш

D-r ALU: 5.ekzistencialen vypros ot koito moje da se razbere mnogo za sy6tnostta ti - Kibap4e ili kiufte? Za6to (obosnovano)
HellMessenger: И двете съкват всъщност. Не са направени от пилешко => не са достатъчно велики => съкват. Математиката каза своята тежка дума. Но с цел да ти отговоря по-добре на въпроса ще кажа кюфтето. Кебапчето е по- фейл защото го правят повече по панаирите
D-r ALU: osyznava6 4e v kiufteto slagat hlqb?
HellMessenger: да, хляба е хубаво нещо

D-r ALU: 6. Rape?
HellMessenger: yeah, if they don't struggle its no fun. Последното не важи за труповете. they are always fun ^_^

D-r ALU: 7. Ne6to koeto tormozi liubopitstvoto mi - kato lohnes i ieti - vsi4ki govorqt za nego,no nikoi ne znae dali go ima - ima li devstveni momi4eta?
HellMessenger: Разбира се че има. Това че са на 1 месец не означава, че не са девствени.

D-r ALU: 8. Ist blackmetal krieg?
HellMessenger: Да, Nargoroth недвусмислено се изказаха по този въпрос, кой съм аз да споря с тях? Освен това често в блек метъла се чуват калашници, което е очевидния признак на война. Биха могли да постигнат по-добър ритъм though.

D-r ALU
: 9. Ako ima6e 7 minuti i 39 sekundi jivot i 18 levakakvo bi napravil?
HellMessenger: 18 лева, доста пари... хм..... щях да си купя запалка и колкото ми стигнат парите бензин в туба, бих застанал на центъра и бих се изгорил и умрял точно 3 секунди преди предполагаемата ми друга смърт. TEH FATE HAS NO POWER OVER ME!

D-r ALU: 10. Death in.........?
HellMessenger: FIRE! TRRRRRRRRRRRRRRRRT T T! And Icecream ^_^
HellMessenger offtopic: Demon Hunter - Turn your Back And Run

D-r ALU: 11. Religion or the lack of it?
D-r ALU offtopic: Dying fetus-homicial retribution
HellMessenger: Религия или не... хм.... ами по добре да има няк'ва там скалъпена. Така ще имам възможност да се гавря на хората които прибягват към нея, с надежда тя да ги спаси и да им осигури бесмъртен живот или нещо друго, което те си мислят че може да бъде постигнато толкова лесно. They deserve to be misled.

D-r ALU: 12. Kakvo bi te napravilo 6tastliv (except virgin rape while eating chocollate and drinking beer in a cold norwegian forest,listening to metal)
HellMessenger: Щастлив - да знам че има смисъл в бъдещето. Което може да се осъществи с много смърти. Много, много, много смърти. А после много rape. ^_^ И после шоколад, бира и TRVE норвежки поп.
Наистина щастлив - няма да казвам, защото ще си разваля имиджа :D

D-r ALU: 13. Your music?
HellMessenger: Лили Иванова основно. И покрай това разни мелодет банди, ама те не могат да се доближат до величието на киборга. Да, Лили Иванова е киборг.
D-r ALU: syglasen sym,tq e ma6ina

D-r ALU: 14. Giote e kazal 4e umniq 4ovek i v toaletnata 6te nameri s kakvo da se naqde. Az sym typ,ta kaji mi kakvo moje da e tova?
HellMessenger: Тоалетна хартия, мазилка, фугираща смес, стъкло, керамика, пластмаса и всякакви такива подръчни материали. Ако имаш късмет може да си намериш и паяк за мезе.

D-r ALU: 15. Kakvo e da si na 20? (za tiq deto nqma da go dojiveem)
HellMessenger: Аз все още мога да заявя, че съм тийнейджър. 19. Не знам за 20-те години, но адаша изглежда се справя добре, въпреки че скоро ги навърши. Питайте него.

D-r ALU: 16. Prevozno motorno sredstvo? Predpo4itaniq?
HellMessenger: Черен трабант с двигател на Лада Нива или на нещо мощно
D-r ALU: (TRVE!)

D-r ALU: 17. Nai-epi4noto ne6to,za koeto se se6ta6?
HellMessenger: Teh fat guy from Immortal and his gutguard.

D-r ALU: 18. Nai-epi4niq fail?
HellMessenger: Бившия вокал на Gorgoroth e гей. И е направил модна линия от розови рокли ( ти си ми го казвал)

D-r ALU: 19. Pred koi otgovarq6,momko?
HellMessenger: За момента пред себе си и пред хората които са били така глупави да ми се доверят, очаквайки да направя нещо, което да е полу успешно. За по нататъка не знам, може да отговарям и пред още някой.

HellMessenger
offtopic: Lamb of God - Bloodletting
D-r ALU offtopic: Bloodbath - Omnious bloodvomit

D-r ALU
: 20. Ima6e li polza ot interview-to?
HellMessenger: Да, научих много за себе си и за света в който живея. Мисля най скоро да излезна навън и да споделя тези знания със всички останали божи деца, обитаващи този рай който наричаме земя. После мисля да си бия 5 дози метадон и да се усмихна на слънцето ^_^

А, и освен това. Малко професионализъм в оформлението на интервюто няма да ти навреди... не се измъквай просто с копиране на лог от скайп...