Камък

събота, 31 януари 2009 г.

Здравейте сервитьорки, които четете блога на адаша защото е прекалено сексапилен и не можете да му се наситите. Здрасти на всички остнали, които знам че четат това. Здрасти и на всички гласували с "Искам си Prodigyfied's Place". Упс, това последното беше излишно. Жалко, нарцисизма на съблогъра ми остава недооценен.
Пиша поради 2 причини
1. Напоследък само другия пише, а аз се занимавам с разхождане напред назад и сладки приказки с доцент, който се опитваше да изтъкне че може да програмира по-добре от мен...И понеже егото ми е сериозно засегнато от това имам да наваксвам постове.
2. Дойде ми наум един разказ и исках да го споделя с вашите развиващи се мозъци, които биха попили какъвто и да е смисъл евентуално възникнал по време на писането или доизмислянето.
So without further adue, enjoy my crappy blog-filling post.

***

Слънцето мудно се скриваше зад планините оставяйки след себе си червеникава следа, примесена с оставащите му ярки лъчи. Гледката от полето беше неописуема. Но това означаваше и лоша новина за пътника там и четиримата му пазачи. Трябваше да разпъне палатката си преди да са се появили свирепите нощни ветрове по тези места. След минути крантите бяха завързани за дърво, а палатката беше почти готова.
Но той не беше особено доволен от развитието на нещата до този момент. Това му беше първата нощ с новите си телохранители. Вече го побиваха тръпки от тях.
- Дано няма бандити... - каза той на себе си.
- Спокойно, смъртни. - отвърана му глас, наподобяващ свистенето на вятър през планинска клисура. - Ще те пазим докато почиваш.
Търговеца го побиваха тръпки винаги, когато го чуеше. Той излезна от знакритието си и веднага се оказа гледащ в черепа на един от немъртвите, които трябваше да го пазят. Неволно потрепери отново. С всяка изминала минута се притесняваше все повече и повече от присъствието на подобни същества около него. Един от колегите му го беше посъветвал и даже му беше показал мястото откъдето може да си наеме подобни придружители. Стария некромант с радост му помогна в тази задача. Разбира се дори частичното съживяване на мъртвите, каквото представляваха и ходещите скелети, се преследваше жестоко от църквата и вероятно щеше да има проблеми с паладините ако се разбереше, че ги използва за охрана.
Искаше да каже нещо на нощните си пазачи, но думите му избягаха при срещата с празните очни ями на единия от тях.
- Няма значение - каза той и се прибра обратно. Имаше чувство, че тази вечер щеше да е дълга и неспокойна. Разправиите с църквата не го притесняваха толкова. След 2 вечери спътниците му щяха да се превърнат в прах спрямо уговорката му с мага. Не го плашеше и това, че има работа с умрели същества. Наистина миришеха, но освен това не му пречеха с нищо, докато не му се налагаше да ги докосва или не решеше, че са някакъв деликатес. Не... друго го безпокоеше. Той не разбираше как съществуват спътниците му. Знаеше само основното - това са частите на труп скрепени с магия за кратко време, имитиращи живот. Но изобщо не разбираше как работят, това беше занятие на некромантите които ги управляваха. Не знаеше как да ги командва, отвъд това, че трябва да пазят живота му. Това го караше да се чувства безмощен и уплашен.
Но дали щеше да е по различно с хора наемници? Те можеше по всяко време да го убият и да вземат стоката му. Маслото което носеше беше на висота в столицата, но малко хора се осмеляваха да го пренасят, заради бандите, които мародерстваха между полетата с цветята и централния град. Поне сега беше сигурен, че тези воини ще го предпазят с цялата си сила. Те не изпитваха страх, не чувстваха глад, не се блазнеха от пари. Перфектните слуги. В това отношение превъзхождаха многократно хората, които във всеки момент можеха да покажат слабост и да провалят всичко. Да... от мъртвите ставаха прекрасни слуги... а какво друго му трябваше на човек освен лоялни слуги... Жалко че щеше да ги има само още 2 дена...
***
TEH GLORYFYING END!

I'm so sick

петък, 30 януари 2009 г.

Лошо ми е, отива към 5, след 11 имам половин час да разкажа нещо, което като писане отнема повече и е пълно с еднотипни и логични твърдения. И тригонометрични функции... Не е яко да си студент в сесия и да учиш по предмет чийто изпит е по-назад в графика, вместо този който наближава. Съдба, сам си се насадих да преподавам, за да мога евентуално да изкарам втория предмет. За разнообразие на читателите на блога, които лека полека се покачват, ето една чилаут песничка:

http://troha.hit.bg/05.N.O.H.A.%20-%20You.mp3

Малко резултати

четвъртък, 29 януари 2009 г.

На изпита изкарах 3.50, супер предвид отделеното време за учене :D :D :D

Адаша изкарал 71/100, което не знам как се конвертира, ще се чуе (предполагам)

Часът е 1:30, а дъжда продължава да си вали бавно и напоително. Да живее пролетното време през януари, йеъ!

П.с. в петък ще преподавам по Анализ, зала 500, от 11. Позволявам замеряне с бирени кутийки :D

10 годинки назад + изпит

вторник, 27 януари 2009 г.

Първият ми почти тотално лишен от смисъл пост...

От няколко дни насам си мисля колко съм се променил за годините дотук.

За 10 години такава разлика в поведението и същевременно същата детинщина прикрита зад 19 годишния ми образ. 

Преди 10 години бях 9 годишно хлапе, 3-ти Г клас в училище "Чудомир", хлапе което не пиеше, четеше енциклопедии от 6 годишно, интересуваше се от математика, играеше подобие на баскетбол пред блока и нещо като футбол, само че на бетонните гаражи които бяха стоварили на мястото на площадката между блоковете. На 9 още не можех да карам колело дори. Интересно ми е ако сега можех да се върна назад във времето и бившето ми аз ме види какво бих си помислил за себе си. Метър 80 и нещо пергиш с козя брада, отново хърбав, с голям нос, къса коса и бенка по средата на челото.

Как ли бих се погледнал тогава - аз преди и аз сега и аз сега- аз в бъдеще, и какво ли бих си помислил от страната на по-малкия... И какво бих си казал: хлапе, недей пораства бързо, живей повече навън, не търси всичко в дома, скитай повече, чети повече, не е напразно... Дали би било за добре или нещата са каквито трябва да са били дотук. Не знам, но знам че не съм си представял че ще стигна дотук тогава. Че ще съм минал през ПМГ-то с успешно положени изпити, че ще съм приет дори в СУ, че ще живея в София при бати. Лошото е, че вече не помня много от живота си тогава, освен как се мусех на алкохола, как слушах песни на касетофона, докато си решавах домашните в моята стая и всяка сутрин вдигах щорите за да ми е светло там. Нямах големи стилови предпочитания, водех се от телевизии и това което имаше на касетите. 10 години по-късно слушам тежка музика. Радвах се на нинтендото на вуйчо ми, един от малкото докосвания до игровия свят тогава. Родителите ми в последстиве се оказаха прави като не искаха да ни купуват компютър/нинтендо - няма да учите, ами ще играете. 10 години по-късно да не говоря...

Понякога ми е тъжно, че колкото повече време отминава, толкова повече губим детското у себе си, улягаме преждевременно, вместо да се радваме на дреболиите наоколо. Не всеки го разбира, но да посрещнеш изгрева и да видиш как слънцето се надига иззад клоните на Южния парк има някакво въздействие (и то положително). Или да видиш залеза над София от Моста на въздишките (да, знам че е тъпо име, и моста не струва много), доукрасен от парата от самолетите излитали от летището през деня. Или да си щапаш из лекия дъжд, весел и щастлив, с музика в слушалките, без да ти пука че ще се прибереш мокър.

Колкото до изпита, адаша е първи сутринта, затова ти желая успех и НЕявяване през септември, постфактум и наздраве. На себе си желая трезвомислеща глава и достатъчно късмет при задачите.

тва е, доживьом, увидим

Сесия

събота, 24 януари 2009 г.

От днес до 21-ви февруари двамата с другия адаш сме в сесия, третия е в ту и тяхната почна по-рано.

7 fails to go! :D

Новото име

четвъртък, 22 януари 2009 г.

Така, от днес нататък в период от една седмица блогът ще се казва "Гошова работа". Блога ще е в този си вид докато не намеря по-подходящ за анкетата темплейт :D :D :D

И за протокола: математическия анализ не е за хора, а програмите във фми са покъртително познавателни и полезни за крайната реализация на индивида в малкия сгушен колектив наречен общество, ЙЕА БЕЙБИ!

maxima powa

сряда, 21 януари 2009 г.

(%) - argumenta ot gorniq red
%e
%pi
float()
solve(izraz 1, izraz 2, [x,y])
SOlve(izraz1,x)
a: funkciq
plot2d([2*x+3*y=1, x+y=5], [x,-5,5],
 [plot_format, gnuplot])$
wxplot2d([x^2-1], [x,-5,5])$
log(izraz)
load(draw); zarejda modul
file_search(draw); put do faila

a(n):=(izraz)
a(10) - zamestva n s 4isloto
float(a(10)) deseti4na stoinost

author: [ime_ime,ime2_ime2]

sum(1/2^i,i,0,inf); - suma, sus sigma znaka, pri konkretni stoinosti q smqta, pri inf - znaka
ls1:makelist([n,s1(n)],n,1,15); - spisuk ot to4kite na sumata, и техните съответствия?

makelist([n,log(%e - s2(n))],n,1,15); прави списък със стойностите при н 1..15

draw2d(points(ls1));
draw2d(points_joined = true , points(ls1)); - х-чета свързани

draw2d(points_joined = true , points(ls2), color=red, points(ls3), color=blue , points(ls4)); -оцветяване на 

графиката в различни цветове
мултилайн инпут

limit(d(n),n,inf); д-функция от н, н-число, при н-клони към безкрайност
s(n):=sum(a(i),i,1,n); сума на а(и) и от 1 до н


wxplot2d([a(x)], [x,5,25])$ -> вътре в прозореца, а от х, х е от 5 до 25 (за графиката)
ratsimp - опростява израза при натискане на симплифай

a1:diff(a(x),x); а1: производната на а(х) от х (явно)

abs(izraz) = |izraz|
kill(all) zali4ava si4ki promenlivi, novo definirane v posledstvie

trigsimp - oprostqva trigonometri4no (sin^2+cos^2=1)
factor - oprostqvane (razdelqne na mnojiteli)

Мързел, мързел^2,...,мързел^степен N

понеделник, 19 януари 2009 г.

Привет и от мен за тая година, живи здрави и дано имам време да си пълня блога с пумия, струваща си четенето.

Та, първо за умрелия конкурс за име, предлагам името да стане "Гошова работа", ще видя къде са анкетите и да пусна една за 2 седмици напред по-късно през деня. Предната седмица наистина беше пълна със събития, а от петък насам за период от 10 дни ми се събират контролни по 3 предмета + писмен изпит по единия, спя рядко и съм уморен постоянно да пиша каквото и да е.

Неделя срещу понеделник учих до 5 часа и станах в 7 и 30 за тест по алгебрични структури (линейна алгебра за начинаещи). 10 от 14 задачи писани, поживьом увидим дали имам да или не. Вечерта (12-ти яну) Краспето пристига в София, за да отлети към Германия, с уговорка да сме в студентски град. Работата се промени, предложих у нас да бъде изпращането, размърдах си задника и приведох дома си в ред. Изпращането беше от епичните 3-ма души (включая Краспето и аз), Силвана дойде 2 минутки след като с него се бяхме качили на моя етаж. Взехме я, показах им апартамента, после до фантастико за провизии и пиене. Троянска отлежала < домашна, но и двете са чутовни. Часът вече беше 23 и се бяхме установили на масата, час по-късно и брат ми дойде с приятелката си. Пийнахме както си му е реда, те се оттеглиха и в 4 и нещо извикахме такси до летището. За 10-15 минутки бяхме там за цената от 10.20. На летището бяха и брата на краспето, гинка и още от колегите им.

Учтивия господин полицай ни провери по едно време, записвайки егн-тата ни странно защо, след като бяхме излезли за по фас (и малко ракия от манерката, която ми е спътник от известно време насам). Забравих да спомена мъглата по целия път, както и лекия вятър комбиниран със студ. И пълното мъртвило по улиците, първия път когато видиш улиците на софия празни си мислиш че сънуваш. Времето си мина къде бързо къде бавно, чек-ин на багажите, гъчкане с останалите изпращащи до самите металотърсачи. После пазачите опънаха ленти, които не можеха да се прекрачват от изпращащи.

Всичко мина по план, излязохме от летището, Силвана пое към такситата, аз към 84. Дойде си рейса в 6 и малко, сложих си слушалките обратно и си пуснах Dark Tranquillity. Не че това ми помогна на уморения задник да не заспи в последствие. Час по-късно се будя пак на летището, пак в 84, като някаква жена ме побутваше и ме питаше дали мога да и покажа къде е спирката на Плиска, че да слезе там. Поговорихме малко, мина ми шашкането че съм минал през половин софия спейки и че всичко е там където си е. Пристигнах до Орлов мост, хванах 72, понеже 76 затвори вратите пред мен, слязох на хилтън, откъдето нямах директен транспорт, придвижих се пеш още 25 минути до тролейна спирка. Качих се на тролея, отидох до Центъра по хигиена, после пеш до спирката под бул. България и най накрая се качих в 74, който ми закара задника до вкъщи. Пропуснах лекция по ОП за пореден път и се наспах. После 2 часа анализ и съжалих че съм бил на лекции :D

Teh end, ОП упражнението го пропилях в писането на тоя дневник, повече - скоро

вторник, 13 януари 2009 г.

Hail to you, champion.
Сигурно се чудиш какво ме е прихванало да пиша. Вероятно овците са полетели или е поникнала трева от задника на травестит. Все невъзможни неща но за ваша жалост не са те, а сега ще трябва да прочетете писанията ми, с тайната надежда, че може да кажа нещо важно и/или стойностно. Нещо като когато присъствам на лекции по УП.
Anyway, here's the deal. По огромното желание на смелия водач на този блог, а именно прескъпия Prodigyfied трябва да напиша нещо и за предпочитане да не съдържа думата "пикня". За жалост вече наруших думата си, ама какво да се прави, имам още доста в наличност, тази мога да я захвърля. Интересно е когато иска да е пълен блога кара другите да пишат въпреки че са имали далеч по малко неща, които си струват да се отбележат. Освен това днеска почти цял ден съм бил във ФМИ и основно съм се занимавал с Линейна алгебра. Поне успях да разбера нещата донякъде, а оттмук насетне вече мога да се надявам по някое време да разбера останалите. И наистина математиката не е за поети. Те нямат достатъчно въображение. В други новини от деня, Краспето отлетя за Германия. Пак. Освен да му пожелая приятно прекарване там и да се пази от скинарския квартал. И да започне да слуша пак нещо подобно на метъл...
И така, минаха 2 параграфа, а още нищо не съм казал. Не мисля че някой е изненадан, безидейността ми граничи само с егото ми. И с шкембето на третия Георги. Може би и с лигнята му. Дали си е взел сесията всъщност? Знам че е добър леяр, ама може тоя дето го изпитва да се заяде. Да го запита как се прави несъществуваща сплав. Или подмолно да го пита на колко години е баба му. Винаги те грози тази опастност, дори когато си научил всичко. Идеята ми е че нямам такава. Изцеден съм до голяма степен, а ме чакат 2 задачи да разбирам защо не вървят. Приятно ви съществуване.