10 годинки назад + изпит

вторник, 27 януари 2009 г.

Първият ми почти тотално лишен от смисъл пост...

От няколко дни насам си мисля колко съм се променил за годините дотук.

За 10 години такава разлика в поведението и същевременно същата детинщина прикрита зад 19 годишния ми образ. 

Преди 10 години бях 9 годишно хлапе, 3-ти Г клас в училище "Чудомир", хлапе което не пиеше, четеше енциклопедии от 6 годишно, интересуваше се от математика, играеше подобие на баскетбол пред блока и нещо като футбол, само че на бетонните гаражи които бяха стоварили на мястото на площадката между блоковете. На 9 още не можех да карам колело дори. Интересно ми е ако сега можех да се върна назад във времето и бившето ми аз ме види какво бих си помислил за себе си. Метър 80 и нещо пергиш с козя брада, отново хърбав, с голям нос, къса коса и бенка по средата на челото.

Как ли бих се погледнал тогава - аз преди и аз сега и аз сега- аз в бъдеще, и какво ли бих си помислил от страната на по-малкия... И какво бих си казал: хлапе, недей пораства бързо, живей повече навън, не търси всичко в дома, скитай повече, чети повече, не е напразно... Дали би било за добре или нещата са каквито трябва да са били дотук. Не знам, но знам че не съм си представял че ще стигна дотук тогава. Че ще съм минал през ПМГ-то с успешно положени изпити, че ще съм приет дори в СУ, че ще живея в София при бати. Лошото е, че вече не помня много от живота си тогава, освен как се мусех на алкохола, как слушах песни на касетофона, докато си решавах домашните в моята стая и всяка сутрин вдигах щорите за да ми е светло там. Нямах големи стилови предпочитания, водех се от телевизии и това което имаше на касетите. 10 години по-късно слушам тежка музика. Радвах се на нинтендото на вуйчо ми, един от малкото докосвания до игровия свят тогава. Родителите ми в последстиве се оказаха прави като не искаха да ни купуват компютър/нинтендо - няма да учите, ами ще играете. 10 години по-късно да не говоря...

Понякога ми е тъжно, че колкото повече време отминава, толкова повече губим детското у себе си, улягаме преждевременно, вместо да се радваме на дреболиите наоколо. Не всеки го разбира, но да посрещнеш изгрева и да видиш как слънцето се надига иззад клоните на Южния парк има някакво въздействие (и то положително). Или да видиш залеза над София от Моста на въздишките (да, знам че е тъпо име, и моста не струва много), доукрасен от парата от самолетите излитали от летището през деня. Или да си щапаш из лекия дъжд, весел и щастлив, с музика в слушалките, без да ти пука че ще се прибереш мокър.

Колкото до изпита, адаша е първи сутринта, затова ти желая успех и НЕявяване през септември, постфактум и наздраве. На себе си желая трезвомислеща глава и достатъчно късмет при задачите.

тва е, доживьом, увидим

4 коментара:

Д-р АЛУ каза...

много хубав пост :) Поне си изживял пълноценно детството си и можеш да продължиш напред!

Още веднъж успех на изпитите,Гошо и Гошо.

Hell Messenger каза...

Не знам дали съм ти го казвал ама да ми пожелаеш успех на изпит по УП е все едно да ми кажеш "ВНИМАВАЙ!" когато отивам да пикая...

Nikolay каза...

Жоре, много ми хареса този пост. Страшно носталогично ми стана и леко тъжно заради развитието на някои неща, но времето не може да бъде върнато назад, дано занапред ни донесе повече спокойствие, че е доста объркана възраст сегашната.

PRODIGYFIED каза...

Благодаря за коментарите дотук