Камък

събота, 31 януари 2009 г.

Здравейте сервитьорки, които четете блога на адаша защото е прекалено сексапилен и не можете да му се наситите. Здрасти на всички остнали, които знам че четат това. Здрасти и на всички гласували с "Искам си Prodigyfied's Place". Упс, това последното беше излишно. Жалко, нарцисизма на съблогъра ми остава недооценен.
Пиша поради 2 причини
1. Напоследък само другия пише, а аз се занимавам с разхождане напред назад и сладки приказки с доцент, който се опитваше да изтъкне че може да програмира по-добре от мен...И понеже егото ми е сериозно засегнато от това имам да наваксвам постове.
2. Дойде ми наум един разказ и исках да го споделя с вашите развиващи се мозъци, които биха попили какъвто и да е смисъл евентуално възникнал по време на писането или доизмислянето.
So without further adue, enjoy my crappy blog-filling post.

***

Слънцето мудно се скриваше зад планините оставяйки след себе си червеникава следа, примесена с оставащите му ярки лъчи. Гледката от полето беше неописуема. Но това означаваше и лоша новина за пътника там и четиримата му пазачи. Трябваше да разпъне палатката си преди да са се появили свирепите нощни ветрове по тези места. След минути крантите бяха завързани за дърво, а палатката беше почти готова.
Но той не беше особено доволен от развитието на нещата до този момент. Това му беше първата нощ с новите си телохранители. Вече го побиваха тръпки от тях.
- Дано няма бандити... - каза той на себе си.
- Спокойно, смъртни. - отвърана му глас, наподобяващ свистенето на вятър през планинска клисура. - Ще те пазим докато почиваш.
Търговеца го побиваха тръпки винаги, когато го чуеше. Той излезна от знакритието си и веднага се оказа гледащ в черепа на един от немъртвите, които трябваше да го пазят. Неволно потрепери отново. С всяка изминала минута се притесняваше все повече и повече от присъствието на подобни същества около него. Един от колегите му го беше посъветвал и даже му беше показал мястото откъдето може да си наеме подобни придружители. Стария некромант с радост му помогна в тази задача. Разбира се дори частичното съживяване на мъртвите, каквото представляваха и ходещите скелети, се преследваше жестоко от църквата и вероятно щеше да има проблеми с паладините ако се разбереше, че ги използва за охрана.
Искаше да каже нещо на нощните си пазачи, но думите му избягаха при срещата с празните очни ями на единия от тях.
- Няма значение - каза той и се прибра обратно. Имаше чувство, че тази вечер щеше да е дълга и неспокойна. Разправиите с църквата не го притесняваха толкова. След 2 вечери спътниците му щяха да се превърнат в прах спрямо уговорката му с мага. Не го плашеше и това, че има работа с умрели същества. Наистина миришеха, но освен това не му пречеха с нищо, докато не му се налагаше да ги докосва или не решеше, че са някакъв деликатес. Не... друго го безпокоеше. Той не разбираше как съществуват спътниците му. Знаеше само основното - това са частите на труп скрепени с магия за кратко време, имитиращи живот. Но изобщо не разбираше как работят, това беше занятие на некромантите които ги управляваха. Не знаеше как да ги командва, отвъд това, че трябва да пазят живота му. Това го караше да се чувства безмощен и уплашен.
Но дали щеше да е по различно с хора наемници? Те можеше по всяко време да го убият и да вземат стоката му. Маслото което носеше беше на висота в столицата, но малко хора се осмеляваха да го пренасят, заради бандите, които мародерстваха между полетата с цветята и централния град. Поне сега беше сигурен, че тези воини ще го предпазят с цялата си сила. Те не изпитваха страх, не чувстваха глад, не се блазнеха от пари. Перфектните слуги. В това отношение превъзхождаха многократно хората, които във всеки момент можеха да покажат слабост и да провалят всичко. Да... от мъртвите ставаха прекрасни слуги... а какво друго му трябваше на човек освен лоялни слуги... Жалко че щеше да ги има само още 2 дена...
***
TEH GLORYFYING END!

5 коментара:

Аз и никой друг каза...

Чакам продължение! (:

Д-р АЛУ каза...

we demand continuation!!!
He who dresses like the dead and play with them,shall join their ranks!

Невестулка каза...

Хмм... Само това ли? Запали интереса и толкоз? Присъединявам се към скандирането за още. :>

Hell Messenger каза...

wow :D Мислех да е само с 1 кратък разказ (то даже и за разказ не може да мине, само някво рандом драсканица), но щом има такова желание ще се опитам да измисля някакво продължение :D

Анонимен каза...

[url=http://seexi.net]Куда теперь ехать отдыхать? [/url]
Мне 26 лет, с самого детсва каждый день боялась чем-то заболеть. В прошлом году обнаружив у себя какой-то прыщик буквально насиловала врачей, что это сифилис! Все от меня отмахивались, а я умоляла направление на анализ. Я каждый день сдаю какие-то анализы. после чего иасно боюсь. Постоянно фантазирую что больна чем-то.... Я так более не могу!!!!!!!!!!!!!!! Ходила к психологу.... вообще результатов никаких. Что делать????