Няма заглавие

неделя, 24 януари 2010 г.

Слънцето грееше весело зад липите. Птичките чуруликаха ведро измежду клоните. Старата гара посрещаше поредния влак. Само табелата и, останала с красотата и орнаментите от една отминала епоха напомняше за това.

Едно бледно момиче стоеше до първия перон. Балтонът и явно не и помагаше много в студа. Потръпваше леко, но гледаше с очаквания близкия тунел. Минута по-късно три фара нарушиха тъмнината му. Влакът спря, момче в тъмни дрехи слезе с още много хора.

Прегръдка. Целувка за добре дошъл.
- Здрасти, хайде на бира, че пресъхнах - каза тя...


P.S. - това се събра на етикет от Загорка

Влакове и дъжд

събота, 9 януари 2010 г.



За много ви години на всички

Вън вали. Нощта се е спуснала над Витоша забулена в мрачни облаци, слезли към низините като мистични същества.

Вали и перваза на стаята ми трака от малките капки. Ламарината звучи еднакво навсякъде. И макар вкъщи да не е навсякъде, това парче метал ме кара да се чувствам като у нас. Бавна и приглушена музика се носи от слушалките ми, допълвайки атмосферата.

Топло, спокойно, леко мрачно, но спокойно - перфектното време за размисъл. Или поне за опит зад прозореца.

Пет години по-рано: лявата ми ръка изгуби честта да носи часовник. Писна ми. Телефона ми вършеше същата работа. Човек без часовник - щастлив човек. Вярно е, докато не питаш някого на улицата за часа и разбереш, че закъсняваш.

Наши дни: часовника все още липсва, беглия поглед към този на компютъра само констатира че още един час е минал в нещо безсмислено. Или така си мисля в повечето случаи, нямам идея. Само знам, че имам един пясъчен часовник и вместо да правя каквото трябва, стоя и го гледам как се ниже. Дотук с тая тема.


За влаковете - обичам онова старовремско усещане свързано с тях. Големите, мощни машини, с крещящо ярки и въпреки това приятни цветове, големите котли и прочие елементи от морално остарелите парни локомотиви. Онази стара голяма механична красота с безброй движещи се в синхрон части.

Харесва ми да застана на края на последния вагон и да гледам как пътя остава зад мен. Влак=пътешествие. Влак=завръщане. Влак=пълно купе с приятели. Влак=изпращане. Влак=посрещане. Все неща с положителен заряд. За раздели, носталгии по дома и други подобни няма да говоря, времето е достатъчно красноречиво вместо мен. Дотук и с тая тема

А сега се усмихнете, просто ей така. И утре като станете пак. Не е трудно
КРАЙ