I feel my welfare's burning...

Тоя блог ще го прекръстя на Teh Metaphysical Junkyard тея дни

И така драги слушатели, читатели и хейтъри, ето го първия ми реален блог пост в който си нямам ааааабсолютно никва идея кво да пиша, но понеже съм афектиран от музиката може да излезе нещо свястно. ^.^

Предполагам всеки е стигал до момента в който се чуства мега наебан от ситуацията и изхода който следва от нея не е удачен... (Congratulations you found yourself (клап))
Настъпва известен момент на отчаяние, откровена неебателност и почва едно глождене, че нещо не е такова каквото може да бъде. (I'm waiting for something to show)
Следват още десетина минути на нервничене тип: ама да го бъде ли или да не го бъде и премисляне на нещата. (For the very last tiiiiiiiiiime)

Мислиш, умуваш, преценяваш и си казваш "НИ МЪ ИБАА", "БАЛ СЪМ ГО В ГЪЗЪЪЪЪЪЪЪ" и "ся глей кво става" и започваш, надеждата е умряла, остава само упоритостта и настървението в голяма част и срещу самия себе си. Якото е че не те ебе дали ще се провалиш - веднъж вече си го преборил наум. И странното е че шибаното нещо работи (не че не са го доказали в приказката за неволята)...

тех енд, ще се рафинира скоро

п.с. автора не е с всичкия си през 69% от времето, през останалото време спи