ЯЖ МИ.... nevermind

сряда, 23 април 2008 г.

Хоп хоп.
-Здравейте! Аз съм еднорога с цвят на дъга! Пригответе се за много хубави моменти и забавление!
-WTF? Ква е тая кобила тук?
-Аз съм еднорога на щастието!
-Кво? Няма такива работи тук, махай се...
-Ама аз....
-МАХАЙ СЕ ТЪПА КРАНТА ТАКАВА!
И така, след като привлякох вниманието ви с този безсмислен диалог, мисля да започвам излиянията си. БЛА!

Та ся, знаете че винаги има един момент, в който си казвате "Абе аз мога ли, или не мога да" и така нататък. Да, обикновено можете тва дет си го казвате, и го правите. И тогава става наистина весело. Вие сте си направили квот си знаете, и всичко е наред. Мдаа, и всичко което са ви казвали другите се оказва излишно. Много як момент, много. А после изниква това, което не сте обмислили, и ви се изпикава в галошите(образ за "разваля работата"). Ама май някой ви беше казал, че нещо такова ще се случи, а? А слушахте ли докато ви го казват? Да, знам че сте го чули, ама слушахте ли го? Да бе, нещо такова. Само дето и наполовина не сте осъзнали какво ви приказва. Не се притеснявайте, това е в човешката природа, да не осъзнава че може би и другите са прави. Ура, дешифровах огромна част от човешката психика Cool ^_^ Наистина няма проблем. Онова което се е появило рано или късно ще се върне обратно. Това че отново поради същата причина на негово място ще се появи друго е незначителна подробност, don't you think so? Колко пъти ще се повтори цикъла? Приблизително безброй, може и повече. Изцяло от хората зависи. Но както знаем, времената се менят, хората - рядко.
Happy eternity in hell, oh foolish one
May your mistakes teach you something

из мислите на скучаещия.
Чао, и до скоро виждане, където и да е то.
(да, и аз се мразя когато изтъпея до толкова)