Представление

сряда, 2 септември 2009 г.

Това което ви предстои да прочетете са първите ми стихове публикувани тук, писани са някъде по пътя между София и Казанлък около трети август тази година. Заповядайте:

ПРЕДСТАВЛЕНИЕ

Планини чезнат в далечината,
слънце гасне – иде тъмнината.
Луна мястото празно заема,
да наглежда света се наема.

Идват и на помощ шепа звезди,
да помагат – приятели добри.
И искрят ярко като децата,
блестят дорде не дойде зората

Възкачва се отново небесния цар,
щедър пак със слънчевия си дар.
Планините пак се синеят,
птиците песни пойни пеят

Сякаш безкраен кръговрат,
все се гонят сестра и брат.
Не карат се кой да надделее,
единия залязва, другия грее

А долу нейде човече седи
и гледа малките звезди.
Стои и мисли: „Какво изпълнение!
Така е красиво това представление!“

3 коментара:

Д-р АЛУ каза...

Свежо и раздвижено. Доста ми допада. Браво

Анонимен каза...

Много ми хареса. Пиши повече стихове - бива те. Петя

Crescent каза...

много е хубаво.наистина трябва да пишеш повече:)