The Dawn Of The New World

вторник, 27 октомври 2009 г.

За онези, които си мислят че света вечно им е принадлежал

автор: Недислав Стойчев (Tyrael)

The Dawn Of The New World

(Зората на Новия Свят)

 

За пореден път слънцето огря полето, но сега беше различно. За разлика от друг път, тук на това поле, се бяха събрали същества, от близко и далече, от края на света, за да решат проблема си с хората - тези алчни и лъжливи, "болни" чеда. Слънцето хвърляше своята злокобна светлина върху броните на рицарите, чакащи мирно в боен ред, да отприщят гнева си, а от другата страна бяха създанията на "греха" - според хората, но според мен това бяха съшествата на природата. Орки, тролове, гоблини, минотаври бяха дошли да защитят природата си и света си от хората желаещи да преобърнат всичко в пари и суровина, за техните болни надежди и цели. В тези редици се осещаше природната мощ. Нейните създания вече не издъжаха и искаха да се впуснат в боя и да раздадат правосъдие.

Войските чакаха напрежението да вземе превес и да запали фитила на всичко това. Битката между дивото и опитоменото. От редиците на троловете се показа един стар трол, накичен с много амулети, символизиращи неговата сила и мощ. Той заогледа обстановката. Видя желанието на братята му да пролеят кръвта хорска, и се обърна към хората. Тези долни същества, опожарили селото му, в Първата Велика Война, убили приятелите и семейството му, само заради желанието да притежават гората, в която живеели. Глупав и материален народ. Заслужаваха наказание. Трола искаше мъст за тази тяхна постъпка. Те заслужаваха да бъдат наказани за тяхната алчност, високомерие и желание за власт над природата. Той се обърна към армията си - чакаща неговата заповед и воля. Трола нададе рев и започна да реди бойни рими, докато ги редеше, в ума си той подготвяше заклинанието с което искаше да отприщи всичко това. След като свърши в очите му заигра пламъчето на яростта и лудостта. Те бяха готови и той също. Обърна се и видя тези долни същества - гордо изправили се, решени да защитят нещо, което си мислят, че е тяхно.
  - Да ... време е! Дойде и моя час! - мърмореше си шамана.
Внезапно вдигна ръце и в тях почна да се оформя исполинско огнено кълбо. В него той вложи цялата си ярост и желание за отмъщение. Както беше в ръката му, кълбото се стрелна към хората.
 - Хайде братя! Накажете тези псета! Защитете домовете ни! Убийте ги!
Мощен оркски рев разцепи небесата. Земята почна да се тресе от това което се запътваше към хората. Орки - размахващи брадви, тролове с мечове и магии, кентаври с лъкове и арбалети, тръгваха на своя последен поход - да защитят родното. Като гърците пред Ксеркса, природните същества се молеха да победят. Победят ли, последната гора на този свят в която всички те можеха да се отдадът на покой, щеше да е тяхна. Сякаш Рая искаше да накаже демоните за това, че са се разбудили. Слънцето почерня от цялата ярост, която се отприщи в момента когато природата се обърна срещу хората. То остана така през целия ден, докато под него се решаваха съдбите на обитателите на този свят. 

*************************************

Докато на бойното поле се лееше кръв, в гората беше навлязло едно същество, последно по рода си. Последният останал елф. Според някой легенди, появата и изчезването на елфическите родове, вещаело края или началото на дадена ера. Беше останал само един от тях вече - края на тази ера наближаваше. Той беше видял и направил много, знаеше, че краят идва, но не беше сега времето да напусне света. В навечерието на преди битката, той беше говорил с шамана за това, че докато те са на полето, той ще навлезе навътре в гората, да търси Древните. Това бяха съществата, смятани за богове от някои, но за жалост никой не бе навлизал в гората за да се срещне с тях очи в очи. Елфа беше разказал на трола, че навремето преди Древните да се оттеглят, те дали дума, че са готови да помогнат на елфите и нисшите същества. Това беше забравено от много, но елфа го помнеше, защото бе присъствал там и беше видял тези същества. Сега беше моментът тази дума да бъде спазена и елфа отиваше да припомни това на Древните, защото загуби ли армията на полето, гората щеше да бъде погълната от болните амбиции на тези мизерни същества - хората. 

**************************************

Поредното огнено кълбо се стоварваше върху някой войн, напразно решил да тръгне в атака срещу шамана. Той си пазеше физическите сили за после. Шамана сипеше яростта си - кълбо подир кълбо. Наслаждаваше се как хората горят, молейки се за помощ. С всяка топка, той ги проклинаше и си припомняше, как неговото семейство гореше така заради тях.
 - Умирайте! Това заслужавате! Това е вашето наказание! Плячката преди бяхме ние, сега сте вие!

***************************************

  - Проклятие ! - кълнеше елфа пътя по който минаваше и гъстотата на клоните и храстите. Елфа навлизаше все повече и повече навътре. Трябваше да продължи на всяка цена. Отмятайки клон подир клон. Не след дълго, премятайки поредните растителни препяствия, той се озова на място за което беше само чувал. Дълбоко в сърцето на гората се говореше, че има светило - мястото където древните са се оттеглили. Това място било обградено от дървета и имало езерце, най - чистото на света.
 - Тук е! Тук ще се решава съдбата на нашата ера.
Елфа отиде до брега на езерцето, коленичи и почна да говори :
  - О, Древни! Повелители на нашата ера, пазители на природата. Покажете се!
Молбата му прониза тишината в това свято местенце. Втори, трети път, но никои не идваше. Преди да изрече за четвърти път молбата си, тишината беше нарушена от рев - придвиждащ заплаха.

Елфа спря и зачака. Около него от гората почна да се осеща движение, чупене на клечки, клони, газене на храсти. След няколко минути присъствието на Древните се усещаше. Те бяха тук. След като всичко утихна, от гората към езерото излезе елен, но не нормален елен. Това същество беше силно, едро, носещо величие и мъдрост във всяка своя стъпка, рогата му бяха дълги и разклонени, а там където стъпеше растяха цветенца и зеленина. Пристъпвайки с финес, елена се носеше по езерото към елфа. Стигна до елфа, наведе се, усмихна се и продума :
  - Кой си ти, ушати ми другарю. Какво те води насам и какво е намерението ти ?
 - Халдамир, съм аз, господарю. Последния от вида ми и съм тук да ви припомня за едно древно обещание, дадено на нас елфите. Природните същества и аз, имаме нужда от вас.
  - Моля ! - изсмя се силно Древния. - Наистина ли е така? Гордите орки имат нужда от нас, или пък хитрите тролове?
 - Да, господарю. Всички имаме нужда от вас, в този последна битка.
От гората се чу шум. От там изникна второ същество - огромно диво прасе с шипове по гърба,огромни бивни и бели очи.
 - Господарю Раегар, може ли да се намеся? - обърна се прасето към елена.
 - Разбира се Ирет - кимна елена. - Пазителю на гората, присъедини се към разговора.
 - Благодаря! - поклони се прасето. - Помощ искат те. Припомнете си, нима не те ни накараха да се оттеглим, нима не те ни казаха, че нямат нужда от нас ?! А сега изпращат теб, да молиш за помощ ? Трябва ли да се отзовем ние ? - крещеше Ирет.
 - Да, така е господарю Ирет. Те бяха виновни. Те са грешни същества, не осъзнават постъпките си, простете им. Но сега ... всички имаме нужда от вас!
 - Да, помня това наше обещание. Аз ще дойда ... прощавам им ... но не съм сигурен за моите другари тук. Елате приятели ... да обсъдим ... да поемем ли към своя последен поход ? 

******************************

- По дяволите! Губим позиции! - ядосваше се шамана.- Къде е Халдамир? Проклети елфи, винаги говорят с догатки. Каза, че ще е тук нито много рано, нито късно.
Шамана вече беше извадил мечовете си и посичаше хората, както ратайте жънаха житото. Наоколо имаше орки и други негови събратя, даващи всичко от себе си, само и само да убият и последния останал човек на полето.
- Няма да можем да издържим още дълго ! - промърмори един орк от някъде.
Шамана се замисли и се огледа. Орка беше прав. 

Внезапно шамана почувства нечие чуждо присъствие наоколо и се обърна към гората. Земята почна да се тресе от тропота на това което идваше от гората.
Мачкайки дърветата и храстите от гората изкочи Ирет, наежил своите шипове, следван от неговото стадо от диви прасета. Трола спря. Беше изумен. Древните бяха тук. Ирет и останалите древни бяха тук и щяха да помогнат.
- Халдамир е успял все пак ! - изкрещя шамана.
- Хайде деца мои! - ревеше Ирет, а очите му почервеняха от ярост.
След Ирет последваха и други същества - някои чудати, други пък страшни - те излизаха да защитят гората си.
- Но къде е Халдамир?! - изуми се трола.
И получи отговор почти веднага. Най последно беше излязло едно същество. Толкова странен елен шамана не бе виждал досега, а на гърба му беше Халдамир.
- И все пак дойде! - засмя се трола и се запъти към тях. 

**********************************

Хората прииждаха като мравки. Идваха да се борят за своята алчност, мислейки си, че вършат добро. Много от Древните вече бяха срещнали смърта си, стадото на Ирет вече намаляше, а самият той търчеше, със забити в тялото му копия, като обезумял с последни сили, газеше и раздаваше правосъдие. Но хората бяха като демони прииждащи от портите Адови. Не свършваха.
- Якша - обърна се Халдамир към трола.- Имаме ли още войски в резерв някъде ?
- Не - наведе глава Якша. - Всичко е на полето. Краят е близо. Те ще ни победят.
- Трябва да има начин - замисли се Халдамир.
- Да има начин - усмихна се Раегар на дългоушкото. - Ние сме последните от нашия вид. След края ни ще дойде другата ера. Те нямат нужда от нас. Следващата ера ще е тяхната ера. Нека сами се погубят от свойте желания. Та така, Халдамире, с мен ли си? Поне в битка да видим смърта си! - и се усмихна дяволито.
- Прав си, господарю! Няма смисъл от проливането на още кръв! - яхвайки Раегар, Халдамир се настройваше за идните действия.
- Но ... - запелтечи Якша - Как? Защо? Какви ги говорите ? - продължаваше да пелтечи Якша.
- Да, Якша ... Така е. Края на ерата идва ... и ние си отиваме с нея. С нас ли си ?
Нямаше какво повече да губи трола. Краят наистина идваше.
- С вас съм ! - извика Якша и се метна до Халдамир. - Нека в битка заминем, а не от страх да погинем! С вас съм другари!

    Яхнали Раегар, тримата се понесоха в мелето, надавайки последен боен вик с останалите си приятели на полето. Хората като хиени чакаха своята нова плячка. Те не правеха разлика, за тях всичко бе движеща се купчина месо. Нахвърлили се като лешояди върху триото, с копия и брадви прунидуха Раегар да падне покусен. Хората го наказваха за това, че той беше стъпчил част от войската в последния му бяг. Халдамир и Якша паднаха от гърба, при повалянето му . Видяха за последно Раегар, преди хората да му се нахвърлят като глутница кучета, в желание да го убият за да земат част от него като трофей за своя дом.

Трола и елфа настъпваха напред, но внезапно към Халдамир полетя копие, което се заби в сърцето на елфа. Халдамир се строполи на земята и не помръдна повече.
- Не ! - изкрещя трола. - Не и ти другарю.                                                                       Осъзнавайки ситуацията, Якша, свали мечовете си и си каза :
- Време е !
В очите на Якша се появиха сълзи и той почна да премисля последното си заклинание. Заби двата си меча в земята, наведе се, вдигна глава, отвори очи и погледна към труповете на Халдамир и Раегар и се обърна към хората :
- Мрете вие мравки, опитайте болката, вижте ужаса ! - през сълзи говореше трола.
В очите му наместо зеници се появи огънче, което се предаде към мечовете и се скри в земята. Хората се зачудиха какво става. Земята в която бяха забити мечовете започна да пулсира и надига. Пулсираше докато не изригна. Вълни от огън изпепеляваха всичко и всеки, изтривайки следите от случилото се през деня. Изведнъж от изгарящите трупове на елфа и елена се появи странно бяло сияние. Сиянията бавно прераснаха в две сфери, които се сляха и отприщиха ослепителна бяла вълна. 

***********************************

Слънцето грееше над света отново, огрявайки хората и тяхното ежедневие, който не подозираха за това което се беше случило. Мислеха си, че са единствените тук и, че света е техен. Жалки същества.
- Тате, тате какво е ставало тук преди ?  
- Нищо сине ...  обикновенна поляна, непокътната отчовешкаръка.                                           
- А, тате, тук ли мислите да посторите новото село ?           
- Да, сине. Тука ще е. Тази поляна е подходяща. Виж, дори си имаме и гора наблизо... 

 


3 коментара:

Crescent каза...

уау добро.

Д-р АЛУ каза...

epic.

Vallis Lacrima каза...

Оле, докато го четох в мисълта ми изникна "EPIC", и както виждам не само на мен хаха.
Страшно. Особено краят е много добър.