Забулена през стъклото
стои зората омърсена.
Надигайки от леглото
мечтата посивена.
О, нов ден, нов час,
нова вяра окрилена?
Стар двор, стар глас,
и там сърце наранено.
Запей ми ти лъжа,
рече то възтежко.
Винаги ще греша,
както е човешко.
Гледай из стъклото,
мечти прозорците горят.
И из сърцето, горкото
от въглена до самия ад.
Довършеност? Не
петък, 30 август 2013 г.
Share @ Facebook Публикувано от PRODIGYFIED в 8:39
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар