Има един чар в минутите преди 0 часа.
Денят свършва, ама не съвсем. Не и докато не се събудиш в другия ден.
Реших да пиша тук. ДА. И то доста. Ама наистина.
Две години след последните си постове тук, които бяха просто copy-paste на старо творчество.
Кратка история на блога - четете по-долу
Започнах със следния пост, въодушевен, че имам регистрация в blogspot.com заради gmail:
LOL
понеделник, 17 март 2008 г.
край, и блог имам, ще почина
Блога се казваше prodigyfied's place, звучеше ми тъпо и го смених на Гошова работа.
Беше жаргон в класа и без това.
За кратко (2008-ма ако не бъркам) - в блога пишехме тримата адаши, с които и до ден днешен сме опасна комбинация на едно място, в най-добрия смисъл на това.
После включихме и Дидо с няколко поста.
Както може да се види отстрани - с годините количеството на постовете рязко намалява ->
2008-а - 42 (периода между 12 клас и първи курс)
2009-а - 49 (първи курс към втори)
2010-а - 17 (втори - трети)
2011-а - 14 (трети - четвърти)
2012-а - 8 (взеха ме на работа)
2013-а - 2 (два поста за да не изчезнат написаните неща)Блога се казваше prodigyfied's place, звучеше ми тъпо и го смених на Гошова работа.
Беше жаргон в класа и без това.
За кратко (2008-ма ако не бъркам) - в блога пишехме тримата адаши, с които и до ден днешен сме опасна комбинация на едно място, в най-добрия смисъл на това.
После включихме и Дидо с няколко поста.
Както може да се види отстрани - с годините количеството на постовете рязко намалява ->
2008-а - 42 (периода между 12 клас и първи курс)
2009-а - 49 (първи курс към втори)
2010-а - 17 (втори - трети)
2011-а - 14 (трети - четвърти)
2012-а - 8 (взеха ме на работа)
В същото време - имам Фейсбук от началото на 2009-та...
Пиша, защото след четене на старото ми аз започнах да премислям някои неща къде са били и къде са сега. Проблеми, мечти, трепети, вълнения и емоции останали в минало време.
2008-а - отчаяно запален WoW играч, на косъм от това да си провали кандидатстудентските изпити ако не бяха извънкласните уроци по математика.
Все още - към Радушка - благодаря! Съдбата ми в момента е И нейно дело.
Края на 2008-а - преместване на квартира в София, нов град, нови хора, нови места. Разделяне с класа, прибирания през две седмици, носталгия по малкия град, но пък свобода за много други неща.
2009-та - два взети, два скъсани изпита, свободата да НЕ караш лекции, свободата и да ти зашлевят най-заслужения шамар в живота. Завърших първи курс, върнах се в Казанлък.
Нова компания, нови места за събиране, ново обкръжение в Казанлък.
Китарата започна да играе роля в живота ми - не си дрънках вкъщи, излизах всяка вечер къде разучил къде не нещо ново. Много хора влязоха в живота ми за кратко време. И за добро.
Китара в София, втори курс, вземане на поправки, приключения с казанлъчани в София, местене на общежитие, усмихване от съдбата - добри съквартиранти. Първи глад.
2010-та - Интересен микс между университет, свирене и свобода. Разнообразни приключения в Студентски град. Форсиране на годините във ФМИ с повече предмети, после да не се занимавам толкова. Успях в начинанието. Взех си и последния скъсан изпит. Видях си част от родата за пръв път. Беше наистина готино - не само документално бяхме една кръв, физически се виждаше.
Очаквайте скоро част 2...
