Б.Т.Р. в СУ

След като адаша насоли малко интродукцията на шоуто по случай 120 години Алма Матер е мой ред за лек прочит на събитията.

Безплатна Бира!!!!!!!! С болно гърло бях и пих, Бирата си е Бира, особено когато чакаш метъл на сцената (за жанровата принадлежност на Б.Т.Р. не се обръщайте към мен).

Второ, по време на интродукцията имаше няколко полу плейбек песни, едно хлапенце на 10 годинки се справяше що годе с микрофона, за типажите появили се по-късно ще спестя приказки. Появи се Нора от Мюзик Айдъл 2. Поне имаше гледка за плакнене на очите. Може да пее момата, и други работи сигурно може, обаче както си дигаше нарочно гласа в съчетание с близките колони "солата" и не бяха много приятни за възприемане винаги.

Водещия беше с най-якия глас (Герге, сори за копирането, ама тва няма как да се пропусне) и решихме да се разходим с адаша малко навън да ни отшумят ушите. За изненада и на двама ни видяхме как един по един всички от групата минаха покрай нас. Логично беше да се направим на гига феновете и да си поискаме картички, ама от неблагоразумна скромност пропуснахме момента тогава.

Минути по-късно сцената вече беше попълнена както трябва, китарите бяха във вещи ръце, зад касите имаше човек и вокала си беше на мястото. Приветствени слова, ала бала, 120 години тук там. Жица тайм!!!!!

Сетлиста не мога да го намеря, имаше от новите и от старите албуми, но в първия момент когато китарните рифове се разнесоха наоколо и звуковите им вълни се блъскаха в тялото ми осъзнах колко съм пропуснал през годините. После дойде и звука на касите - кратко и ясно ТУП ТУП ТУП, влизащо в душата. Към средата на концерта имаше дори нещо, което най-характерно и лесно може да се чуе при In Flames, особено в Jotun и Trigger - бързото блъскане по касите. Лично за мен този "елемент"носи умопомрачителна енергия, но не всички го възприемат по този начин.

Anyway, Наско си пя стабилно, дърпа си фас, пи фанта(с водка?), публиката му пригласяхме също достойно за толкова малко души. Да, и аз бях там и аз се драх/пях/кашлях от гърло. Дроба ме заболя по едно време, ама емоцията си струваше отвсякъде. Много женска публика имаше също, доста разнородно беше. Кефех се на всички с типичен метълски вид и особено много на двама които си спретнаха пого :D :D :D. Кефех се и на всички, които правеха хедбанг. Ае яко беше, и да ви тегля локуми още какво е било все там. Имаше пауър метъл парче, от старата школа с тежките рифове (за жалост не го знам как се казва, но ми хареса по дяволите) и бавното по-басово пеене.

Имаше бис. Цялото шоу според Наско било на прима виста (перифразирам) и решавали какво да изсвирят на момента (ако е прав, само мога да ги поздравя за което). Концерта завърши със Спасение, наркоманска и клиширана песен според мнозинството, но все пак хубава за завършек. Събитието беше започнало в 19.00 и завърши към 21:15 може би, не си следях часовника.

След като се разотидоха всички можете да се сетите какво "море" от чашки за еднократна употреба и бутилки беше останало. В добавка и малкото скупчване зад сцената. Наско раздаваше картички с автографи и автографи върху други неща. Заварих ситуацията с един човек, светещ с телефон за да може да се напише пожеланието върху картичката. Извадих и моя да правим стерео осветление, привиках приятелите си от стария клас да си вземат и те, дори се снимахме с него (йеъ!).

С две думи: струваше си!!!
С повече: чакам концерта на Ин Флеймс през Януари, жицата на концерт си е жица на концерт.
p.s. да е жив и здрав градския че ме докара до вкъщи без прекачвания :D

Grand Failure Anthem

Здравейте млади фенове.(insert random laugh here)
Днес разполагам с малко време да драсна няколко реда. И ще закъснея за упражнения ама това не е болка за умиране, и без мен ще се справят.
Та така де, вчера беше много интересен ден. Не за друго ами симфоничния оркестър на Софийския университет имаше юбилей. Или нещо такова, не ми стана ясно. Важното е, че имаше концерт, на който карфицата на вечерта бяха Б.Т.Р. Няма нужда да ви обяснявам, че в двора на ректората имаше доста навалица.( 300 човека, може би и по малко, ама то и двора не можеше да събере много повече)Разбира се не можеше съпровода и той да е нещо включващо електрички. И както винаги трябваше да се изтърпи един куп пУмия преди якото нещо. Та за въпросната пУмия ще си приказваме. Оставям на съблогъръ ми да пише за добрата част от вечерта щото на мен не ми се удава.
Та откъде да започна? Още от влизането в двора ни посрещна звука от измъчването на хиляди котки, а именно клонящите към цигански ритми излияния на водещия. Разбира се веднага ми се доходи до тоалетна и с радост отидох в сградата да си оправя природната нужда да избягам от въпросната музика. Когато се върнах трябваше да намеря групичката с която отидох там. За щастие това ми отби вниманието от музиката, която не се беше променила драстично(в конкретния случай беше еволюирала до измъчване на кучета). Намерих ги след доста време и ....
Уфф, и все пак трябва да се изнасям... повече ще пиша следващия път.

Misdirection

Първият пост тотално лишен от креативизъм...

Have you ever heard of Harry Houdini? Well he wasn't like today's magicians, only interested in television ratings. He was an artist. He could make an elephant disappear in the middle of a theatre filled with people, and do you know how he did that?
Misdirection.
-What the fuck are you talking?…
-Misdirection.What the eyes see and the ears hear, the mind believes. Perception is reality.

Извода е за Вас...

Randomize:(Life)

Драсте и за месец Октомври, докато циклех с какво да си пълня блога намерих перфектния филър: http://www.technorati.com/blogging/state-of-the-blogosphere/

Колкото до мен, да се похваля - ФМИ студент вече, отчасти съжалявам, отчасти не. Живея при брат ми в София в апартамент под наем. Който е близо до Стрелбище да драсне някой ред и може да се видим. Интернет има, кабелна остава да се пусне, компа ми е тук, музиката и всички останали глупости също (80гб хард, бейби!).

Не Ви препоръчвам хронично лишаване от сън, можете да го правите няколко години подред, но когато вземете да прекалявате резултатите могат да са катастрофални. Днес по време на лекции не знаех какво става с мен, заспивах през секунди, бодърствах след миг и то с активно внимание. Не ми се мисли, ако бях зад волана какво щеше да е. Виновен е компютърът в моя случай, от далечната 2001-ва насам в болшинството от случаите лягам след 12:30, вариращо до 3:30... А ставанията за училище/понастоящем лекции вече са си били винаги в 7. Сметнато реално, на седмица, ако ми се събират повече от 40 часа сън си е цяло събитие(което е по-малко и от 1/4 на 168-те часа).

Ениуей, трябваше и моя блог да е шарен и грозен, черепите донякъде си струват, ще видим колко време още ще цикля на този вариант и ще върна стария, който кисне като .xml файл на харда ми. Започнах пак да слушам саундтрака на Swordfish, един от малкото подобни албуми, които си струват записването и слушането (дори и в кола). Интрото на филма си струва гледането/четенето

Знаете ли какъв е проблема на Холивуд?<br />Бълват лайна. Невероятни, незабележими с нищо лайна.<br />Аз не съм някой, който като дете е мечтал да прави филми. . .<br />. . .който търси смисъла на съществуването воблака дим от бонга.<br />Не, лесно е да познаеш лошата актьорска игра,късогледството на режисьора. . .<br />. . .или слабоумна последователност от думи,която студията определят като проза.<br />Не , аз говоря за пълнаталипса на реализъм. Реализъм.<br />не някакъв елемент, бързо проникващ в съвременната Американска kинематография.<br />Вземете за пример "Кучешки следобед".Можем да поспорим, че това е най-добрата роля на Пачино.<br />По малко от "Белязания" и "Кръстника I", разбира се.<br />Един истински шедьовър,едва ли не най-доброто на Лумет.<br />Кинематографията,играта на актьорите, постановката, нямат грешка, но. . .<br />. . .не бяха достатъчно настоятелни.<br />Kакво, ако в "Кучешки следобед" Сони поискашеда се измъкне? Ако наистина го искаше?<br />Това е интересната част.Ами какво, ако той започнеше да убива заложниците?<br />Без никаква милост.<br />"Приемете условията ни или русата мадама ще го отнесе в главата." Бам и й пръсва главата.<br />Какво, пак ли няма да има автобус? Хайде де.<br />Колко невинни жертви ще бъдат нужни,за да може градът. . .<br />. . .да смени политиката сиотносно заложниците?<br />И това става през 1976. Няма CNN.Няма CNBC. Няма Интернет.<br />Нека набързо се прехвърлим в нашето време.наши дни, същата ситуация.<br />Колко бързо медиите ще успеятда направят сензация. След няколко часа<br />това ще е най-горещата историяот Бостън до Будапеща.<br />Десет заложника умират.<br />Двадесет, Тридесет.<br />Никаква пощада. Бам, бам.един след друг.<br />Всичко поукрасено малко с помощта на компютър.Почти можеш да вкусиш мозъка.<br />И всичко това за какво? Един автобус, самолет?<br />Два милиона долара,които са осигурени от федералните?<br />Не съм на това мнение, но. . .<br />. . .само си мислех.<br />Имам предвид, че това не е. . .<br />. . .в сферата наобщоприетото кино, но. . .<br />. . .какво, ако беше?<br />- Има проблем с този филм.- Така ли?<br />- Няма да върви.-Защо?<br />- Публиката харесва филми с хепиенд.- Пачино изчезва с мангизите.<br />Приятелят му прави операция за смяна на пола,и заживяват щастливо до края на дните си.<br />- Не?- Не.<br />Аа, хомофобия.<br />Лошият не може да спечели.Стара история за моралните ценности.<br />По един или друг начин,трябва да го отнесе.<br />Ами, животът е по-невероятенот измислицата понякога.<br />Знаете ли, момчета, трябва да тръгвам.<br />Изчезвам.<br />Мерси за кафето.

или си цъкнете линка: http://birovoz.hit.bg/swordfish.txt

Иначе е красиво, часовникът тиктака и времето си се изплъзва между пръстите като ситен пясък. А леглото дори не е разпънато...

Няма нищо по-хубаво от лошото време, ЙЕЙЪ!

Драсте, септември стана, пък не съм писал в блога си от един булгур време...

Първо: поздрави на Алу за двойния юбилей, Ник пий една ракия да ти е жив и здрав още дълги години и да има с кво да го пълниш!

А сега към дневник тайм:

Снощи се събрахме на изпращане на Краспето (един от хората просветили ме в метъла) и си беше чутовно. Така де, когато има ядене, хора и ракия нещата си стават чутовни.

Утрото като всяко друго прекарах в ядене, бродене по страници и дънене на метъл, а дъжда, който от няколко дни му е хоби да вали тук, почна отново.
Стана обяд и почнахме надъхано минаване на акт 4 на Диабло 2 (найтмеър бейби, яжте вулкани и корпс експложъни) с адаша, ама заебахме че трябваше да излизам. Диабло ще му напомним че е смъртен много скоро. Ламарината на терасата под нас продължаваше да дрънчи от капките, нищо че 3+ часа вече валеше.
Отидох да се видим за последно с Краспето, заръмя от най-якия тип дъжд - прилича на мъгла, не мокри много, но ти е филм да си ходиш докато те вали.
Срещата беше на бившето ни вече училище, в последствие се оказа в един магазин за GSM-и и сродни неща, където работи Зарьо - с него се познават от 1 клас поне. Видяхме се за малко, поговорихме каква груботия е била предната вечер, сбогуваха се един с друг и тръгнахме пак.
Стигнахме до автогарата, Краспето си взе билет, запали един фас, помолих го да ми остави накрая (не пуша, но ми се дръпваше ей-така в случая). Сбогувахме се, взех догарящата цигара и гледах как се качва в рейса. Дръпнах си докато гледах как се придвижва до мястото над задна лява гума и сяда там. Дъжда си продължаваше, но под козирката на автогарата всичко си беше сухо. Дъхът ставаше на пара, едно от нещата, които ми допадат при есенния дъжд - не умираш от студ, а дъха пак се вижда. Дойдоха още 2 рейса и всеки замина по своя си път. Извадих си хендсфрито и го закачих докато едно заблудено момиче се качваше в последния момент. Багажното се затвори, вратата на автобуса също и дизеловия агрегат забоботи. Загасих угарката в стената на кошчето пред мен. Гледах как рейса тръгва бавно, дигнах ръка в \m/ жест и след това козирувах (не го правя като военен, но е важен жеста). Казанлък - София. София - Германия... В слушалките звучеше Alias, макар че все си припомнях текста на Tilt:

You're waiting for a re-run,

But yesterday won't come.

Want to relive the moment,

But yesterday is done.

Закрачих и аз към следващата си задача, която беше да ида до бабини в западния край на града. Дъжда отново не спираше и може би и затова бях толкова щастлив - не бях свършил кой знае какво, нито това че съм под дъжда ме правеше нещо по-специален. Обичам да се шляя когато ръми със слушалки и яке/блуза с качулка (чадъра ме изнервя) - едновременно потискаща и вдъхновяваща атмосфера (само гръмотевичните бури и зимните картинки са по-филмиращи). Донякъде бях афектиран и от Inexist - Catch it, предвид че и тя е с есенна тематика и по-бавен ритъм в по-голямата част.

Оттам нататък не е особено интересно: намокрих се доволно, видях се с роднините и нашите ме дигнаха с колата до нас. Влязох в банята да се стопля с един горещ душ, ударих един tyLOL hot да не се простудя уж и седнах на компа. Довършвам си вечерята и сядам да се потопя пак в S.T.A.L.K.E.R. - Shadow of Chernobyl - една от малкото игри, в които съм се потапял наистина.

Тех енд

Home

БЪЛГАРИЯ БЕ БРЯТ! АЗ СЪМ В БЪЛГАРИЯ! БЪЛ!ГА!РИ!ЯАААААААААААААААААААААААААААААААААА!
ФОК ЮРЪП! ФОК СВИЦЕРЛАНД! АЗ СЪМ В БЪЛГАРИЯ!!!

Ж.Р.

Днеска както ехидно се разхждах из интернета попаднах на нещо, което на пръв поглед изглеждаше най-обикновено: "Днес съм решила да не мисля за пари..." .
Да обсъдим заглавието: става дума за жена, която няма да мисли за пари. Жена да мисли? Странно, но да не мисли за пари още по-странно! Това жената само пари са и в главата, колички, бижута ала-бала се пари иска, тя за да седне пари ше иска че да си купи превръзки дет не пускат кат сяда, ба, да си ги закрепи с кламер ве, че да не мърдат, така и от крилца ше спестява! Тя ако седне ше иска и да стане, пак пари ше похарчи, щот си зела пола от "Долче и Глигана" на намаление от 211 на 210 лева дето е с 2 номера под нейния и кат си дигне гз и се чуа храааааааааас, айде въри си купи 1 дънки от "skU-Bi джийнс" за 80 леа ти дойде акъла в главата. А ако има кола? Пак пари ше иска тя само да я изкара от паркинга и колата ше иска основен ремонт + пребоядисване и помпене на въздушни възглавници (ако има силикон може и без тях), даже и ако паркинга да е 30 декара тревна площ!
Да, а на мъжа кво му е нужно? 2 бири и приятели!