Господарю мой,
верен съм аз слуга.
Влей искрата своя,
в моята душа.
Сила владееш,
дан над мъченици.
Погледа твой
со земята ме изравни.
Очите демонични
спрени о грешните
Утоли жаждата моя,
за вечни блага.
Знак имам безбожен,
около врата
Тази поезия -
наше богохулие
Заслушай се,
в това падение
Ръцете дяволски
сбират стадото свое
Конник блед,
по земята броди
Думи изшепнати,
видение оживяват.
Ръце стегнати,
бавно те задушават
Словата му ти изричаш -
обет за подчинение...
Мъдрост уж извличаш,
готов за разрушение...
Стаено отмъщение отвътре ври
зли очи над слабите бдят.
Бродът чист към царство нему,
зове по мъгливия път.
Великото Призоваване
Кажи ми, нима
Любовта стихва
В името на
Твоите повели?
Назови ме,
утеши ме,
разсей мъглата
у мойта душа
Не питайте защо я преведох - нямам ясен отговор.
Превода не е точен, но се надявам да ви допадне.
3 коментара:
nice job :)
dude,велико е.
"Очите демонични
спрени о грешните"
и главата ми тук вече липсва...
Бр, чупен!!!
Публикуване на коментар