Имам нещо да ви кажа
искам, ала не знам
какво да ви разкажа
Въртят ми се мисли из главата,
и химикала скърца по листата.
Слова жадуващи публика незнайна
една реч наглед проста, уж омайна?
Стоя и плета думички малки,
опити правя за рими жалки.
Навън дъжд вали,
стена от диаманти.
А ти недей жали
за едни брилянти
И това май беше,
опит за нещо красиво,
Малко ми се спеше,
дано е станало живо
Добър вечер
петък, 5 март 2010 г.
Share @ Facebook Публикувано от PRODIGYFIED в 0:19
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
хаха ! уникално Жоре! Наистина е станало живо дори си предсавям как ТЕРОРЕРСВАШ хах :)
Че прозата я засегна навремето - засегна я, ма лириката направо я осакати с тва произведение :D
хехе, браво, чадо. Лирика да се лей
Публикуване на коментар