Задимената стая приветстваше всеки дошъл да се топли за малко или да посвири с другите. Малко и сгушено помещение с една малка мивка, два контакта и няколко седалки от автобус, произведен през шейсет и втора година. Край комплекта барабани се мъдреха няколко колони и две столчета. Два микрофона и стар мишпулт го правеха удобно за репетиране и разпускане местенце.
Олющената мазилка говореше, че от тук са минали много хора, всеки със своите мечти и вярвания. И стаята щеше да си остане там за още много хора напред.
- Внимавай по стълбите надолу!
- Бахти тъмницата - и тръгнах да си светя - Ооооолее! Замалко да се пребия!
- Казах ти, внимавай...
Почукване на вратата.
- Влизай по-бързо, че само ти остана. За къде без бас? И ракия? - и всички прихнаха в смях...
p.s. - всяка прилика с реални хора и места е случайна
2 коментара:
егати ... що си мисля, че точно част от репликите са мой ! :D върна ме назад ... спомени
Без бас за никъде. :/
филм.
Публикуване на коментар