Hail to you, champion.
Сигурно се чудиш какво ме е прихванало да пиша. Вероятно овците са полетели или е поникнала трева от задника на травестит. Все невъзможни неща но за ваша жалост не са те, а сега ще трябва да прочетете писанията ми, с тайната надежда, че може да кажа нещо важно и/или стойностно. Нещо като когато присъствам на лекции по УП.
Anyway, here's the deal. По огромното желание на смелия водач на този блог, а именно прескъпия Prodigyfied трябва да напиша нещо и за предпочитане да не съдържа думата "пикня". За жалост вече наруших думата си, ама какво да се прави, имам още доста в наличност, тази мога да я захвърля. Интересно е когато иска да е пълен блога кара другите да пишат въпреки че са имали далеч по малко неща, които си струват да се отбележат. Освен това днеска почти цял ден съм бил във ФМИ и основно съм се занимавал с Линейна алгебра. Поне успях да разбера нещата донякъде, а оттмук насетне вече мога да се надявам по някое време да разбера останалите. И наистина математиката не е за поети. Те нямат достатъчно въображение. В други новини от деня, Краспето отлетя за Германия. Пак. Освен да му пожелая приятно прекарване там и да се пази от скинарския квартал. И да започне да слуша пак нещо подобно на метъл...
И така, минаха 2 параграфа, а още нищо не съм казал. Не мисля че някой е изненадан, безидейността ми граничи само с егото ми. И с шкембето на третия Георги. Може би и с лигнята му. Дали си е взел сесията всъщност? Знам че е добър леяр, ама може тоя дето го изпитва да се заяде. Да го запита как се прави несъществуваща сплав. Или подмолно да го пита на колко години е баба му. Винаги те грози тази опастност, дори когато си научил всичко. Идеята ми е че нямам такава. Изцеден съм до голяма степен, а ме чакат 2 задачи да разбирам защо не вървят. Приятно ви съществуване.