Мързел, мързел^2,...,мързел^степен N

Привет и от мен за тая година, живи здрави и дано имам време да си пълня блога с пумия, струваща си четенето.

Та, първо за умрелия конкурс за име, предлагам името да стане "Гошова работа", ще видя къде са анкетите и да пусна една за 2 седмици напред по-късно през деня. Предната седмица наистина беше пълна със събития, а от петък насам за период от 10 дни ми се събират контролни по 3 предмета + писмен изпит по единия, спя рядко и съм уморен постоянно да пиша каквото и да е.

Неделя срещу понеделник учих до 5 часа и станах в 7 и 30 за тест по алгебрични структури (линейна алгебра за начинаещи). 10 от 14 задачи писани, поживьом увидим дали имам да или не. Вечерта (12-ти яну) Краспето пристига в София, за да отлети към Германия, с уговорка да сме в студентски град. Работата се промени, предложих у нас да бъде изпращането, размърдах си задника и приведох дома си в ред. Изпращането беше от епичните 3-ма души (включая Краспето и аз), Силвана дойде 2 минутки след като с него се бяхме качили на моя етаж. Взехме я, показах им апартамента, после до фантастико за провизии и пиене. Троянска отлежала < домашна, но и двете са чутовни. Часът вече беше 23 и се бяхме установили на масата, час по-късно и брат ми дойде с приятелката си. Пийнахме както си му е реда, те се оттеглиха и в 4 и нещо извикахме такси до летището. За 10-15 минутки бяхме там за цената от 10.20. На летището бяха и брата на краспето, гинка и още от колегите им.

Учтивия господин полицай ни провери по едно време, записвайки егн-тата ни странно защо, след като бяхме излезли за по фас (и малко ракия от манерката, която ми е спътник от известно време насам). Забравих да спомена мъглата по целия път, както и лекия вятър комбиниран със студ. И пълното мъртвило по улиците, първия път когато видиш улиците на софия празни си мислиш че сънуваш. Времето си мина къде бързо къде бавно, чек-ин на багажите, гъчкане с останалите изпращащи до самите металотърсачи. После пазачите опънаха ленти, които не можеха да се прекрачват от изпращащи.

Всичко мина по план, излязохме от летището, Силвана пое към такситата, аз към 84. Дойде си рейса в 6 и малко, сложих си слушалките обратно и си пуснах Dark Tranquillity. Не че това ми помогна на уморения задник да не заспи в последствие. Час по-късно се будя пак на летището, пак в 84, като някаква жена ме побутваше и ме питаше дали мога да и покажа къде е спирката на Плиска, че да слезе там. Поговорихме малко, мина ми шашкането че съм минал през половин софия спейки и че всичко е там където си е. Пристигнах до Орлов мост, хванах 72, понеже 76 затвори вратите пред мен, слязох на хилтън, откъдето нямах директен транспорт, придвижих се пеш още 25 минути до тролейна спирка. Качих се на тролея, отидох до Центъра по хигиена, после пеш до спирката под бул. България и най накрая се качих в 74, който ми закара задника до вкъщи. Пропуснах лекция по ОП за пореден път и се наспах. После 2 часа анализ и съжалих че съм бил на лекции :D

Teh end, ОП упражнението го пропилях в писането на тоя дневник, повече - скоро