Soulfire

Уелкъм ту дъ риъл лайф, пънкс.
Яко е нали? В смисъл гимназията свърши. Преживяхме матурите и те дори се оказаха мизерно предизвикателство. Вече се намразих (за кой ли път вече), че за 3 секунди се чудих дали ще ги мина. Както и се смях на всички останали които през цялото време бяха притеснени относно представянето им. Няма значение, много се отделих от темата. Та така.
Навършихме осемнайсет години. OH GOODIE! Официално ни е позволено да се напиваме до забрава и да се чукаме с който се съгласи. Не че някои не го правеха и преди това, ама е факт, че вече ни е позволено. Невероятно, просто. В изблик на радост бих си разбил главата в шкафа, ако не знаех, че няма да има полза. А ползата е важно нещо кат се замислиш. Поне за мен. Щях да съм направил един куп глупости ако не ми беше в акъла, че няма да има никаква полза от тях. Друг е въпроса от какво съм се лишавал заради същата тази мисъл, but neither I nor anybody else can really do a thing about it, meh? Добре, стига толкова, пак почнах да говоря за други глупости, а от тва няма полза. NO, SERIOUSLY! STOP IT!
Та така де, живота най накрая ни прие. Остава само по калитарите сред нас да се настанят удобно в произволен университет и да го завършат без да са научили нищо от него. Ама важното е, че са го завършили и няма да им се налага да правят секс с дебел мениджър, за да ги наемат на работа. Само мисълта за това ме отвращава, дано да успея да се набутам накъдето съм тръгнал. Тоест се моля за някакво по високо ниво на изпита за вход. Защото ако образованието в цяла България е както и в Кз значи ще се боря с отлични дипломи за които не са си мръднали пръста тия, а моята ще е 5.30 и цели 5 години съм учил кат откачен, да ме пита човек защо.
Уфф, за живота ми беше думата.(писна ми да говоря за други работи само за да излезне пост-а ми малко по дълъг) Работата по време на следването ще е леко задължителна. Най малкото за да не се стои на едно място и да се чудим кво да правим с иначе толкова смисления ни живот. Няма лошо, време е да се научим да правим все повече неща сами и да заебем родителите си на другия край на страната и да се виждаме с тях само по празници като Коледа, Великден и рождени дни, като в символното значени на първите 2 отдавна сме изгубили вяра но се преструваме, че ги уважаваме заради общественото мнение, а после се мразим заради това. Надявам се само аз да имам такова отношение по празниците.
Еми не ми остана кво друго да ви кажа, освен честито. Мога да ви пожелая само труден живот, защото ако е лесен няма смисъл от него.
/logout