Дом

И жадувам аз за оня пламък
играещ в старата камина
Да се върна в дървения замък
оставил снежната пъртина

Да поседна на старото легло
забравил грижи и дела
Да гледам пак из малкото стъкло
късната есенна мъгла

/И как ме тегли към дома
/Останал назад по пътя
/И питам всеки: Нима?
/към щастие ще ме упътиш?

Идат пак спомените летни,
окъснели с китара в ръка
Случки и приказки безчетни
с приятели до старата река

Мечтая пак за онази пролет
с многото цъфнали цветя
Мечтая и за онзи весел полет
когато още бяхме си деца