Look at me, i'm blarghing

Привет на малкото хора, които четат това и на останалите, които най-вероятно ни намират по ключовата фраза "кюфтета от салам сирене".
Пиша това поради постоянното натякване на адаша "ПИШИ НЕЩО В БЛОГА!"
Единственото логично обяснение за това му поведение е, че някак чрез посещенията в това забравено от ада място измерва стойността си като човешко същество. Минута за аплодисменти на това шокиращо разкритие.
Ще започна с това че съм в сесия. Да, много ви натяквахме за това, но ни е първата, така че ни е простено. За разлика от вас обаче на съблогъра му убягва това нещо и той ме занимава с писането на този излишен текст, равностоен на кошчето за боклук под мивката в общежитието. Все пак, необичайно за моя свят нещо интересно се случи. Бяхме статисти. За да не си навлека неодобрението на зрителите ще оставя адаша ми да ви разясни, както и кога можете да очаквате ужасната ни актьорска работа на малкия екран.
On to the next matter at hand. "Камък" ще има продължение въпреки пресъхналото речно корито което представлява мозъка ми в момента. Дори мисля че съм измислил какво точно трябва да се случи, но все пак ми трябва време за да го напиша. Което нямам и си губя в безсмислено писане. Anyways.
Последно искам да кажа че си взех 3-тия изпит и сега ми се налага да черпя все едно си нямам друга работа. И все пак приятна ви вечер. И не се страхувайте от върколаци нощем, аз съм си в стаята и уча линейна алгебра.