Привет драги радиослушатели, жив съм, студент ще ставам даже. Днес ще ви занимая с най-смислената тема, която съм започвал досега, а именно: ЗАЩО МЕТЪЛ?
Първо нека да видим що е то метъл:
Метъл (за краткост) е поджанр (разновидност) на рок музиката, започнал(а) развитието си в края на 60-те и началото на 70-те, основно в Обединеното Кралство и САЩ. Корените му са в блус и псайкъделик рока, но до днес в стойностния метъл блус влиянието отсъства. Характерно за музиката е плътния и динамичен звук, дело на електрически китари, барабани и вокал. Възможни са и клавирни инструменти и скреч техники, които да обогатяват звученето.
Повече тук (на български) и много повече тук (на английски)
Нещата, които си струват отбелязването в метъла:
- Изпълнението на всеки един инструмент изисква завидни умения и издръжливост, т.е. не може да се свири от всеки
- Вокалните изпълнения също: пробвайте да изпеете нещо на Роб Халфорд, Бьорн „Спийд“ Стрид или Андерс Фриден например
- Разнообразие от ритми и стилове: музикалното направление с най-много поднаправления е именно метъла
- Разнообразие от текстове – буквално на всякаква тематика, не като поредния сезонен хит в който основната тема е нещо като: „лято е, ти разби сърцето ми веднъж, ще го направиш ли пак, върни се“ или рандом тема от чалга бранша, обикновено плиткоумна, от презрение към стила няма да давам пример
- Послания в текстовете – това, това и това са достатъчни примери
- Енергия. Да енергия. Шибана енергия, която може да те събуди, да те накара да се изправиш пред нещо, два пъти по-голямо от теб и да го срутиш
- Ритъм – нещото, отличаващо метъла от голяма част други стилове, барабаните не трябва само да намекват че музиката има ритъм, а да го налагат. С каса например. За предпочитане две и огромен комплект барабани, комбинирани с добър тъпанар зад тях
- Дисторшън (на български изкривяване) – докажете ми че китарно изпълнение, което ти тресе джамовете не е добро
- Концертите: 40-50 хиляди души пеещи заедно с вокала си е доста епично събитие, достойно за уважение
- По-яко нещо от метъл балада, Бира и мусака с кисело мляко няма (всъщност има още няколко, но да бъдем кратки)
- Няма циклене, за разлика от повечето хаус/техно изпълнения, в които средно след 34-тата секунда осъзнаваш, че ще слушаш същото още поне 3-5 минути, понеже „динамиката“ на елементите е сведена до една промяна за 15 такта, и за да се разгърне идеята е нужно известно циклене, разбии'ш ли
- Един от малкото стилове, който може да те накара да си изкрещиш гърлото (усещането е яко по дяволите)
- Поготата не че са най-яката част, но си имат чара понякога
"Look into my eyes
And tell me what you see
Someone real
This is real
What you wish to be"
в другия брой на изданието, коментарите са добре дошли.
P.S. това трябва да се види
1 коментара:
Макар и да слушам предимно метъл,съм на мнение,че е потребно човек да разнообразява и с нещо в промеждутъка. Но всичко,което си написал се абсолютна истина. Всяка една от точките показа превъзходство в сравнение с много други жанрове,които въпреки че си имат свои достойнства,отстъпват на железния звук.
Не мога да се сетя за друг стил в музиката,която да дава толкова голямо разнообразие и да съчетава в себе си толкова много нюанси.
Много намясто е написано,евала.
Публикуване на коментар