Защо метъл? - част първа

събота, 9 август 2008 г.

Привет драги радиослушатели, жив съм, студент ще ставам даже. Днес ще ви занимая с най-смислената тема, която съм започвал досега, а именно: ЗАЩО МЕТЪЛ?

Първо нека да видим що е то метъл:

Метъл (за краткост) е поджанр (разновидност) на рок музиката, започнал(а) развитието си в края на 60-те и началото на 70-те, основно в Обединеното Кралство и САЩ. Корените му са в блус и псайкъделик рока, но до днес в стойностния метъл блус влиянието отсъства. Характерно за музиката е плътния и динамичен звук, дело на електрически китари, барабани и вокал. Възможни са и клавирни инструменти и скреч техники, които да обогатяват звученето.

Повече тук (на български) и много повече тук (на английски)

Нещата, които си струват отбелязването в метъла:

  • Изпълнението на всеки един инструмент изисква завидни умения и издръжливост, т.е. не може да се свири от всеки
  • Вокалните изпълнения също: пробвайте да изпеете нещо на Роб Халфорд, Бьорн „Спийд“ Стрид или Андерс Фриден например
  • Разнообразие от ритми и стилове: музикалното направление с най-много поднаправления е именно метъла
  • Разнообразие от текстове – буквално на всякаква тематика, не като поредния сезонен хит в който основната тема е нещо като: „лято е, ти разби сърцето ми веднъж, ще го направиш ли пак, върни се“ или рандом тема от чалга бранша, обикновено плиткоумна, от презрение към стила няма да давам пример
  • Послания в текстовете – това, това и това са достатъчни примери
  • Енергия. Да енергия. Шибана енергия, която може да те събуди, да те накара да се изправиш пред нещо, два пъти по-голямо от теб и да го срутиш
  • Ритъм – нещото, отличаващо метъла от голяма част други стилове, барабаните не трябва само да намекват че музиката има ритъм, а да го налагат. С каса например. За предпочитане две и огромен комплект барабани, комбинирани с добър тъпанар зад тях
  • Дисторшън (на български изкривяване) – докажете ми че китарно изпълнение, което ти тресе джамовете не е добро
  • Концертите: 40-50 хиляди души пеещи заедно с вокала си е доста епично събитие, достойно за уважение
  • По-яко нещо от метъл балада, Бира и мусака с кисело мляко няма (всъщност има още няколко, но да бъдем кратки)
  • Няма циклене, за разлика от повечето хаус/техно изпълнения, в които средно след 34-тата секунда осъзнаваш, че ще слушаш същото още поне 3-5 минути, понеже „динамиката“ на елементите е сведена до една промяна за 15 такта, и за да се разгърне идеята е нужно известно циклене, разбии'ш ли
  • Един от малкото стилове, който може да те накара да си изкрещиш гърлото (усещането е яко по дяволите)
  • Поготата не че са най-яката част, но си имат чара понякога


"Look into my eyes
And tell me what you see
Someone real
This is real
What you wish to be"

Край на част първа. Кофти нещата в метъла:
в другия брой на изданието, коментарите са добре дошли.

P.S. това трябва да се види

1 коментара:

Д-р АЛУ каза...

Макар и да слушам предимно метъл,съм на мнение,че е потребно човек да разнообразява и с нещо в промеждутъка. Но всичко,което си написал се абсолютна истина. Всяка една от точките показа превъзходство в сравнение с много други жанрове,които въпреки че си имат свои достойнства,отстъпват на железния звук.
Не мога да се сетя за друг стил в музиката,която да дава толкова голямо разнообразие и да съчетава в себе си толкова много нюанси.
Много намясто е написано,евала.