Тъй като гледам, че другите 2-ма жоровци нещо ги помързява да пишат, а мен не ме свърта (или имам глисти, което е доста невъзможно, имайки предвид тлъстините ми) реших днеска да напиша нещо (ако сложа още четиринадесет думи без точка, изречението ще е досотйно за зиро пункчуеишън).
ТА, лирическата проза ме тресна по хиперболата и реших да напиша поема с думата "Фъдул", защото няколко такива ме нападанха след химическа реакция на слънцето с разни треви и мляко от смокиня (което се оказва, че цери циреи,добре че си нямам работа с тях).
"
Почесох аз моя фъдул,
и той зе че се пръсна.
Левия ми крак обут е във цървул
а десния сега го бръсна;
Видях аз друг фъдул,
но няма да го барам
яката се е подул
автоматик не ща да карам (бел. ав.: не ма кефят автроматичните скоростни кутии! искам съединител!)
Намазах с лек конкретния фъдул
и после отидох да се измия
за вечеря имам аз фасл
и бира аз ще пия
"
Предполагам че това доказва лирико-сатиричната ми осакатеност но тя е важна за контраст на другите.
Комбайнеро-ентелегентска
сряда, 2 юли 2008 г.
Share @ Facebook Публикувано от Georgi в 21:07
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментара:
Каква поетична душа :D:D:D
Публикуване на коментар