Ей Ви една пиратска "песен" (някой ден ще стане песен)
СТОЯ ПРЕД ВАС,
ЩОТ НЕ СЪМ БОГАТ
КРЕЩЯ С ГЛАС
АЗ СЪМ ПИРАТ!!!
(припев)
С моряците пием,
в дървени чаши!
С моряци се бием,
жените са наши! (/пр)
Кораба ни е голям,
с оръдия много!
Имаме (си) капитан
и правим пого!
(припев)
(преход)
Кораб всеки иска
и всеки иска меч!
Рома се разплиска
и ще има СЕЧ!
(припев)
(моряшки акордеон)
(КРАЙ)
Ще ви споделя нещо набързо.
Прибрах се един ден в Казанлък. С Иво, с който свирим от време на време се бяхме заговорили за Лед Цепелин(докато бях в София). Бях слушал няколко песни - познати, силни, издържали на времето и хванали оная енергия, от която изтръпваш. И си казваш: тук има нещо!
Родителите ми бяха пробвали да ме запалят по тях. Дванадесет годишния Георги обаче си имаше свое мнение и тогава изобщо не успяха. Шестнадесет годишен - също.
Вкъщи - колекция от 80+ диска, полуоригинални, ако ме разбирате. Единственото което не беше изпипано добре бяха книжките вътре. Колекция от 60-те до 90-те да ги кажем. Наредени и чакащи някой да ги чуе. Така от 7-8 години.
Случката - заслушах се случайно в това:
и изтръпнах пак - ритъм, дисторшън, енергия - всичко което ме е привличало в тежката музика. И песента е по-възрастна поне два пъти от мен. Facepalm, repeat на видеото. Пак.
Осъзнаване, че е трябвало да стана на 20 години за да усетя тая музика - 10 минути, търсене сред дисковете - още толкова. Наградата - двойно CD (1+2) с всички по-значими хитове.
Първия диск ме отнесе още с началото. Втория обаче ме закова тотално с Nobody's fault but mine и When the levee breaks. Хващащи, енергични, запомнящи се и каращи да ги слушаш песни. Четене на "Чукът на боговете" успоредно с преслушването на дисковете с прашасалата кутия.
БЕЗЦЕННО.
http://graphjam.files.wordpress.com/2011/02/valentines.jpeg?w=500&h=2733
Ако сте си помислили друго, лъжете се.
Адаша е на теория, че когато му дойде нещо стойностно за споделяне през блога ще го направи. Мен също нещо подобно ме въздържа от публикуване последните месеци. Третия адаш се отказа от начинанието :D
От третия ми остана една интересна тема за замисъл - да си представиш шест месеца напред във времето. Ако оставите всичко да върви по старому, какво ще си казвате: ае мамка му, трябваше да направя това, пък не се сетих/ми оставаше време. Крадете време от себе си, напук на нещо друго и прочие - пример: по 15-30 минути на ден четене на книга, серия - две лицеви опори. Неща които с натрупване да окажат ефект. И които все се отлагат за "когато има време". То никога не стига. НИКОГА
(последното е пряко наблюдение върху студентския ми опит за организиране на материал, работа върху него и познания, стегнато разписани върху лист :D.
Весел ви ден, аз отивам да бия хлебарки и да спя
