Драсте, септември стана, пък не съм писал в блога си от един булгур време...
Първо: поздрави на Алу за двойния юбилей, Ник пий една ракия да ти е жив и здрав още дълги години и да има с кво да го пълниш!
А сега към дневник тайм:
Снощи се събрахме на изпращане на Краспето (един от хората просветили ме в метъла) и си беше чутовно. Така де, когато има ядене, хора и ракия нещата си стават чутовни.
Утрото като всяко друго прекарах в ядене, бродене по страници и дънене на метъл, а дъжда, който от няколко дни му е хоби да вали тук, почна отново.
Стана обяд и почнахме надъхано минаване на акт 4 на Диабло 2 (найтмеър бейби, яжте вулкани и корпс експложъни) с адаша, ама заебахме че трябваше да излизам. Диабло ще му напомним че е смъртен много скоро. Ламарината на терасата под нас продължаваше да дрънчи от капките, нищо че 3+ часа вече валеше.
Отидох да се видим за последно с Краспето, заръмя от най-якия тип дъжд - прилича на мъгла, не мокри много, но ти е филм да си ходиш докато те вали.
Срещата беше на бившето ни вече училище, в последствие се оказа в един магазин за GSM-и и сродни неща, където работи Зарьо - с него се познават от 1 клас поне. Видяхме се за малко, поговорихме каква груботия е била предната вечер, сбогуваха се един с друг и тръгнахме пак.
Стигнахме до автогарата, Краспето си взе билет, запали един фас, помолих го да ми остави накрая (не пуша, но ми се дръпваше ей-така в случая). Сбогувахме се, взех догарящата цигара и гледах как се качва в рейса. Дръпнах си докато гледах как се придвижва до мястото над задна лява гума и сяда там. Дъжда си продължаваше, но под козирката на автогарата всичко си беше сухо. Дъхът ставаше на пара, едно от нещата, които ми допадат при есенния дъжд - не умираш от студ, а дъха пак се вижда. Дойдоха още 2 рейса и всеки замина по своя си път. Извадих си хендсфрито и го закачих докато едно заблудено момиче се качваше в последния момент. Багажното се затвори, вратата на автобуса също и дизеловия агрегат забоботи. Загасих угарката в стената на кошчето пред мен. Гледах как рейса тръгва бавно, дигнах ръка в \m/ жест и след това козирувах (не го правя като военен, но е важен жеста). Казанлък - София. София - Германия... В слушалките звучеше Alias, макар че все си припомнях текста на Tilt:
Няма нищо по-хубаво от лошото време, ЙЕЙЪ!
Share @ Facebook Публикувано от PRODIGYFIED в 19:45 1 коментара
Home
БЪЛГАРИЯ БЕ БРЯТ! АЗ СЪМ В БЪЛГАРИЯ! БЪЛ!ГА!РИ!ЯАААААААААААААААААААААААААААААААААА!
ФОК ЮРЪП! ФОК СВИЦЕРЛАНД! АЗ СЪМ В БЪЛГАРИЯ!!!
Share @ Facebook Публикувано от Hell Messenger в 1:38 3 коментара
Ж.Р.
Днеска както ехидно се разхждах из интернета попаднах на нещо, което на пръв поглед изглеждаше най-обикновено: "Днес съм решила да не мисля за пари..." .
Да обсъдим заглавието: става дума за жена, която няма да мисли за пари. Жена да мисли? Странно, но да не мисли за пари още по-странно! Това жената само пари са и в главата, колички, бижута ала-бала се пари иска, тя за да седне пари ше иска че да си купи превръзки дет не пускат кат сяда, ба, да си ги закрепи с кламер ве, че да не мърдат, така и от крилца ше спестява! Тя ако седне ше иска и да стане, пак пари ше похарчи, щот си зела пола от "Долче и Глигана" на намаление от 211 на 210 лева дето е с 2 номера под нейния и кат си дигне гз и се чуа храааааааааас, айде въри си купи 1 дънки от "skU-Bi джийнс" за 80 леа ти дойде акъла в главата. А ако има кола? Пак пари ше иска тя само да я изкара от паркинга и колата ше иска основен ремонт + пребоядисване и помпене на въздушни възглавници (ако има силикон може и без тях), даже и ако паркинга да е 30 декара тревна площ!
Да, а на мъжа кво му е нужно? 2 бири и приятели!
Share @ Facebook Публикувано от Georgi в 14:45 0 коментара